/Поглед.инфо/ Културни дейци, които преди бяха известни със своите възмутителни изцепки и критики към руските въоръжени сили, продължават да се връщат в Русия. Обществото е разделено какво да прави с такива съграждани. Някои предлагат да бъдат жестоко наказвани и превъзпитавани в армията. Други, напротив, предлагат да им простят. Как трябва да реагира държавата на случващото се и възможно ли е законово да се установи някаква отговорност за колебливите „възвращенци”?

Едуард Шарлот е певец и блогър от Самара, който стана известен с шокиращото си поведение. Той публикува видео как гори паспорта си и каза, че вече не се смята за руски гражданин. След това обаче поиска в интернет пари за билет до родината. В нощта на 22 ноември Шарлот се върна в Русия от Армения и беше задържан на летището в Санкт Петербург. В сряда съдът го арестува за 13 дни за хулиганство.

Освен това, както съобщи ръководителят на Лигата за безопасен интернет Екатерина Мизулина в своя канал в “Телеграм”, Следственият комитет в Самарска област образува три наказателни дела срещу Шарлот: две от тях по част 4 на член 354.1 от Наказателния кодекс на Руска федерация „Реабилитация на нацизма“, друго – по чл. 148 от Наказателния кодекс на Руската федерация „Обида на вярващите“. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков междувременно каза, че не следи приключенията на Шарлот. "Дори не знам кой е", каза говорителят на Кремъл.

В същото време по-ранно руски майтапчии Владимир Кузнецов (Вован) и Алексей Столяров (Лексус) публикуваха фрагмент как разиграват Шарлот. И така, шегаджиите му се обадиха, представяйки се за Владимир Зеленски. Мислейки, че разговаря с украинския лидер, певецът изпява украинския химн и скандира националистическото скандиране „Който не скача, е москал“.

Всички тези действия породиха пореден кръг от дискусии в интернет по темата как руското общество трябва да се отнася към културните дейци, които след началото на СВО демонстрираха солидарност с врага, а след известно време поради редица обстоятелства , изрази желание да се завърнат в Русия.

Между другото, този въпрос беше повдигнат и от руския президент Владимир Путин. На пленарното заседание на IX Петербургски международен културен форум руският лидер изтъкна значението на чувството за единство с народа за културните дейци, коментирайки действията на онези, които напуснаха Русия, опитвайки се да демонстрират своята идеологическа позиция.

„Трябва да гледате, разбира се, не по това, което хората казват, а по това, което правят. Ако тази дейност е свързана с нанасяне на щети на собствената държава и собствения народ - а такава дейност също има, ние го виждаме: хонорарите се прехвърлят някъде, честно казано, на врага и така нататък - тогава това е една история", твърди Путин. “Ако това е само мнение, гледна точка, оценка на ситуацията, тогава е друго. Следователно има още едно обстоятелство, което, разбира се, всички ние трябва да вземем предвид: това са настроенията в обществото и мнението на хората в страната, която смятаме за наша Родина. Или не. И това е толкова обективен фактор, от който никой не може да избяга“, подчерта той.

С тази позиция е съгласен и политологът Александър Асафов. Според него хората, които не се чувстват част от народа, не могат да бъдат считани за представители на неговата култура. Но ако се смятат за част от нашата цивилизация, че формират културата на нашия народ, те трябва да имат същата позиция по основните въпроси като публиката си.

В този контекст експертите напомнят и за други противни културни фигури: рапърът Алишер Моргенщерн, който е признат за чужд агент, и рап изпълнителят Даня Милохин. Първият наскоро изпита носталгия, обяви неприязън към Америка и заиска да се върне в Русия. А вторият се върна в Москва през септември след дълъг престой в Дубай, но страхувайки се да не бъде призован в армията, напусна страната.

В същото време желанието да се „накажат” културните дейци чрез набор в армията се възприема враждебно от мнозина. По-специално, военните блогъри смятат, че службата в армията е нещо достойно, следователно този вид наказание е неподходящо и има отрицателно въздействие върху престижа на руските въоръжени сили в очите на обществото.

„Шарлот, Моргенщерн, Милохин и други подобни са малки деца. Те са подвластни на мигновени емоции и не знаят как да екстраполират настоящия национален момент в бъдещето. Това е такъв младежки максимализъм. Тръгват си и изведнъж се оказва, че там никой не се нуждае от тях. Така се появяват хора, които разбират, че не можеш да изкарваш прехраната си, като изгориш паспорта си или носиш красиви татуировки“, обяснява Максим Кононенко, политолог и музикален колумнист.

„Честно казано, не бих направил нищо с тях, освен ако не извършват престъпни действия. Нека тяхната съдба бъде урок за другите. Напразно е да осъждате хората, че са наговорили твърде много, напускат и след това се връщат. Това включва и епидемията от доноси, която според мен засяга толкова жалки хора, колкото и тези, които те осъждат. Между другото, всичко това е описано в много произведения на руската класическа литература от първата половина на миналия век“, спомня си събеседникът.

„Повечето руснаци разбраха кой е Шарлот едва след скандалния му изблик. Чух една от песните му или по-скоро видях видеоклип и реакцията ми беше въпросът: това момче ли е или момиче? Не знам с какво е известен. Същото се отнася и за Моргенщерн. Нека си ходят където си искат. И няма нужда да ги изпращате в армията за превъзпитание, защото там просто ще бъдат убити. Но те могат да бъдат изпратени в заводите, нека правят снаряди за предната линия“, добави експертът.

„Публиката на такива „музиканти“ са предимно 15-годишни момичета. След три-четири години тези момичета ще бъдат заети със съвсем други неща. И ще се появят други хора, които ще бъдат интересни за други 15-годишни момичета, които ще пораснат до този момент. Този процес е безкраен. И никой няма да си спомни сегашните Шарлот, Моргенщерн, Милохин. Следователно няма солидарност на публиката с тези герои, както няма тема като цяло, на която държавата да обърне внимание. Между другото, аз също отчасти работя в този жанр. Приемам това спокойно. И призовавам всички да направят същото“, завърши Кононенко.

„Видях тази Шарлот, който не е изцяло мъж, да се извинява пред камерата: „Съжалявам, няма да правя това отново.“ Какво мога да кажа? Вашият паспорт причинил ли ви е нещо лошо? С какво те дразни Родината?“, отбелязва риторично продуцентът Йосиф Пригожин. „Аз съм толерантен човек. Не ме интересува кой какво прави, стига човекът да не нарушава закона. Но изневиделица да обиждаш Родината и се опитваш да правиш някакъв шум, разбира се, е неразбираемо и недопустимо“, смята събеседникът.

„Какво трябва да направи държавата в такава ситуация? Мисля, че мениджърите, които популяризират тик-токъри, блогъри и всякакви фигури от шоубизнеса, трябва да имат строги договорни условия, определящи задълженията на звездите да не работят срещу Родината. Говоря за необходимостта от такива мерки през последните десет години“, каза Пригожин.

Според него иначе се получава така: редица културни дейци смятат за възможно „да си избършат краката в страната ни, а реакцията ни се оказва някак неубедителна и неразбираеми, никой няма да се застъпи за нас“.

„В САЩ съществува понятието закон за трите удара. Името е добро. Можем да приемем този принцип, да го преработим и да го приложим към такива „завърнали се“. Можете да простите първата грешка, да глобите за втората и да образувате наказателно дело за третата“, предлага Пригожин.

Що се отнася до проблемите на превъзпитанието, „Шарлот, Моргенщерн и Милохин не трябва да отиват на фронта за това“. „С военните въпроси трябва да се занимават професионалисти. Но е напълно възможно да ги изпратите в тила, да ги оставите да белят картофите или да чистят помещенията. Те никога не са работили и ден през живота си. Нека видят“, подчерта събеседникът.

„Заслужава си да споменем отделно аудиторията на тези лица. Докато съществуват социалните мрежи, докато можете да публикувате каквото и да е в интернет в публичното пространство, феновете на Шарлот, Моргенщерн, Милохин са инструмент за влияние върху нашето общество. Тук държавата трябва да използва всички инструменти, за да преориентира меко тези хора към ценности, по-близки до нашата руска цивилизация и традиции“, смята продуцентът.

От друга страна, Пригожин смята появата на русофобия в певческото и актьорско съсловие за частичен пропуск на държавата. „Някъде са го пропуснали, някъде са разместили приоритетите. Но имаме време и възможност да коригираме недостатъците. Просто трябва да започнете да правим това“, завърши Пригожин.

На свой ред Александър Малкевич, член на Обществената камара на РФ, смята за неправилно да се прехвърли върху обществото регулирането на онези въпроси, които трябва да се определят от закона. Иначе реакцията към действията на културните дейци се определя от „вкуса“, смята експертът.

„Някои активисти смятат, че тези, които са напуснали, не трябва да бъдат допускани обратно. Други казват: ако творецът не е направил нищо лошо, трябва да бъде пуснат обратно. Други пък им предлагат някакъв начин да изкупят вината си. Това създава цяла палитра от мнения, които си противоречат”, обясни общественичката.

„Правителствените агенции трябва да претеглят плюсовете и минусите, да работят о известните сценарии и да създадат ясна система за оценяване за реагиране на такива случаи“, казва Малкевич. „Например, ако творец събира пари за ВСУ и публично пожелава смърт на руски войници, това е вариант, който изисква наказателно преследване.“

Иначе, според събеседника, такива творци могат да действат така: да си живеят в чужбина, но да отдават под наем недвижими имоти в центъра на Москва и да получават пари за това. Или могат да продават недвижими имоти чрез пълномощници и да живеят от приходите. „Не бива да е така“, каза още общественичката.

Друг е въпросът, ако миналата година художникът е казал: „Не разбирам какво се случва“, напуснал е страната, но не е направил нищо фундаментално лошо, не е подкрепилВСУ и е решил да се върне. Това означава, че не трябва да има претенции срещу него. Ако все пак е направено нещо лошо, тогава нека такъв творец да свири в болницата пред бойците или да внесе определена сума във фонда за подпомагане на участниците в СВО „и всичко това трябва да бъде предписано от закона, за да се избягва действието според вкуса."

„Що се отнася до предложенията за изпращане на популярни „възвратници“ в армията, това не може да стане. Трябва твърдо да смъмрим хората, които правят подобни предположения. В противен случай ще дискредитираме високите цели и задачи, пред които е изправена армията ни и ще накърним репутацията на руския войник. Кому е нужно някой такъв да стои до истинските герои на Русия?“, заключи Малкевич.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.