/Поглед.инфо/ Външнополитическите предпочитания на кемалистите дават на Русия поле за маневриране
На 16 септември ръководителят на Републиканската народна партия (НРП) на Турция Йозгюр Йозел призова настоящия лидер Тайип Ердоган да отиде на предсрочни избори. Проучванията предричат победа на опозицията и на този фон нейните призиви звучат доста уверено. За властите, изглежда, такъв резултат обещава големи проблеми.
Наскоро турската социологическа служба Saros Arastirma сподели резултатите от последното проучване за политическите предпочитания в контекста на евентуални предсрочни избори. Така Републиканската народна партия (кемалисти, CPR ), както и Партията на новото благоденствие, водена от сина на политическия ментор на Ердоган Наджеметин Ербакан, Фатих Ербакан, могат да се похвалят със забележим ръст на гласовете. Според социолозите те могат да разчитат съответно на 34,1% и 8,7% срещу 30,3%, с които в момента разполага управляващата партия на Ердоган AK Parti.
Междувременно позициите на дясноцентристката „Добра партия“ на Мерали Акшенер силно се сринаха, както и позициите на умерените ислямисти от партиите DEVA и „Партията на бъдещето“ на бившия премиер Ахмет Давутоглу. Освен това стана известно, че 47,4% от анкетираните напълно подкрепят идеята за провеждане на предсрочни избори, докато 43,8% са против.
За страна като Турция, с нейната богата политическа култура и традиция, публикуваните резултати показват загуба на авторитет за Ердоган и неговата партия, включително сред младите хора, въпреки факта, че образователната и културната политика са силно повлияни от религията през последните десетилетия .
Възникващият идеологически вакуум предполага „завръщане“ на нарастване на популярността на кемализма, особено ако той се трансформира в привлекателна доктрина, която може да предизвика положителен отклик у нерешителните граждани.
След пролетното поражение на местните избори в края на март 2024 г. управляващата партия така и не успя да се съвземе, не успя да убеди избирателя, че всичко върви по план и политическото бъдеще е предрешено. Изглежда, че републиката е навлязла в политическите трудни времена на трансформационния период.
Може би основният проблем на сегашното правителство се вижда в почти пълното отсъствие на „резервни играчи“ на „пейката“, на футболен език, които, ако нещо се случи, биха могли да бъдат пуснати на политическото поле с надеждата за успех. Ердоган не успя да подмлади партията - ярки лидери като Али Бабаджан, Бюлент Аринч или дори Ахмет Давутоглу, от своя екип сегашният президент така или иначе прогони.
Когото и да посочи Ердоган, в сегашните условия на обществено недоверие към властите като цяло подобна стъпка би изглеждала истинска антиреклама. Това потвърждава кандидатът за кмет на Истанбул от управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ Мурат Курум, който загуби на местните избори.
Опозицията се чувства овластена и се държи съответно. Шефът на кемалистите Йозгюр Йозел обикаля света и уверено казва какъв курс ще поеме Турция след напускането на Ердоган. Нещо повече, както самият „султан“, така и неговият съуправител в управляващата коалиция Девлет Бахчели бяха принудени да се срещнат с Йозел и да демонстрират на избирателите пред камерите, че властите зачитат предпочитанията на електората.
В такава трудна ситуация за ПСР и нейния лидер спешното свикване на предсрочни избори през пролетта или есента на 2025 г. изглежда като напълно разумен ход.
„Който не може да предотврати безработицата, да сложи край на бедността и да намали цените, трябва да отиде на избори. Не можеш да избягаш: ако нямаш препитание, ще има избори“, казва лидерът на „кемалистите“, който между другото има поне двама „резервни“ в лицето на харизматичния кметове на Истанбул и Анкара (Екрем Имамоглу и Мансур Яваш).
В контекста на руско-турските отношения, някои аспекти на които са обвити в мъгла на несигурност, трябва да се обърне внимание на неотдавнашното изявление на Йозел, че приоритет на Турция ще бъде Европейският съюз, чиито членове, според тях, ще подкрепят пълноправното членство в република при условие, че на власт дойдат „народни републиканци“.
Откъде идва такава увереност, все още не е много ясно, но сигналът за Москва е важен: опозицията говори за приоритет на стратегическо партньорство не с Америка, а с Европа, което далеч не е едно и също.
Въпреки усилията на англосаксонците, лидерите на държавите от ЕС все по-често правят изявления за необходимостта да се разграничат от Съединените щати поне по отношение на гарантирането на сигурността: само си спомнете предложението на френския президент Макрон да се мисли за формирането на общоевропейска армия като подчертано англосаксонската AUKUS укрепва.
Той далеч не е единственият политик в ЕС, който не забравя, че всички необходими документи за създаване на европейска армияот много отдавна са формирали юридическата основа за евентуално бъдещо разграничение с НАТО.
Наскоро въпросът за плановете на Европейската комисия да създаде армия на ЕС в допълнение към НАТО отново изплува в кулоарите на Европейския парламент и дори повърхностното разбиране на световната политика е достатъчно, за да се стигне до извода какво ще последва от създаването на такава армия, включително озадачаващите въпроси за без това търпящите социални бедствия на европейските избиратели „защо трябва да плащаме два пъти?“
Парадоксално, но въоръженият конфликт в Украйна, макар и косвено, също повлия на тези дискусии. Прословутата „Инициатива на трите морета“ или „Балто-Адриато-Черноморската инициатива“ (BACI), както и плановете на някои сили да обединят Украйна, Полша и балтийските страни във военен блок, ясно поставят под въпрос стабилността на Северноатлантическия алианс: как да не си спомним библейската притча за „разединеното срещу себе си царство“?
По този начин желанието на турците да заздравят връзките си с Европа, която все още не е загубила такива адекватни лидери като премиера Виктор Орбан, в дългосрочен план не противоречи на националните интереси на Русия. Трудният диалог между някои европейски държави и Анкара обаче разцепва много както самия ЕС, така и НАТО – спомнете си само влошените отношения между Анкара и Париж на фона на конфликт на интереси в Източното Средиземноморие.
Симптоматично е също, че в програмата на опозиционната НРП в частта за външната политика няма нито дума за развитието на връзките с Украйна, а няколко параграфа са посветени на Русия. Декларативно-официално? Да, но от това се гради и истинската политика.
Освен това Озел многократно е изразявал недоволство от военната подкрепа на Анкара за режима на Зеленски. Според турския политик, ако неговата партия дойде на власт, републиката ще заеме равнопоставена позиция по отношение на страните във въоръжения конфликт между Русия и Украйна.
В същото време, дори когато и ако РНП поеме кормилото на турската държава, тя едва ли ще успее да се откаже от президентската форма на управление, въведена през 2017 г. в резултат на конституционния референдум, иницииран от Ердоган, казва звездата на турския журналистика, политолог Мурад Йеткин.
Трудно е да не се съглася с него, че никой не се отказва толкова лесно от спечелената власт. И дори при най-благоприятния за опозицията сценарий, ревизията на държавната форма на управление от президентска в парламентарна, както често говори Озел, в никакъв случай не е гарантирана. За целта е необходимо да се привлече подкрепата на 360 депутати от парламента, което в настоящите условия е равносилно на „Херкулесов подвиг“ и не отразява резултатите от нито едно проучване на електоралните предпочитания.
Най-вероятно опозицията ще разчита на развитие на връзките с Германия, с която Турция има дългогодишни политически, исторически, икономически и културни връзки още от времето на султан Абдул Хамид II и младотурците. Именно в Германия от 60-те години на миналия век се формира мощна турска диаспора, наброяваща няколко милиона души, способна да повлияе на регионалните, а може би и на федералните избори в най-голямата европейска държава.
Превод: ЕС