/Поглед.инфо/ Русия спря изпълнението на едно от ключовите споразумения, донесли на Украйна милиарди долари - така наречената Зърнена сделка. „Сделката за зърно е останала в историята“, каза турският президент Ердоган. Защо, освен Украйна, най-потърпевша от развалянето на сделката беше Турция – и как случващото се ще се отрази на голямата игра в геополитиката?

Отказът на Русия да продължи зърнената сделка беше предвиден отдавна. Международната общност така и не изпълни частите от сделката, от които Русия се интересуваше, а Украйна многократно предприе стъпки за подкопаване на сделката. Това бяха атаките от демилитаризираната зона на Черно море с безпилотни катери срещу Севастопол и корабите, охраняващи газопроводите, положени по дъното на морето. Това беше експлозията на амонякопровода "Толиати - Одеса" и последната атака на Кримския мост.

Зърното, което трябваше да спаси народите от най-бедните развиващи се страни от глад, беше изпратено главно в Западна Европа. Петте най-бедни страни (Афганистан, Етиопия, Сомалия, Судан и Йемен) са получили само 2,5% от изнесеното зърно. Така хуманитарната цел на зърнената сделка се оказа бутафорна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков говори открито за всичко това в понеделник: „За съжаление частта, която се отнася до Русия от тези черноморски споразумения, не е изпълнена досега, така че действието им е прекратено. Веднага щом руската част от договореностите бъде изпълнена, руската страна незабавно ще се върне към изпълнението на тази сделка. Прекратяването на сделката беше потвърдено и от турския президент Ердоган - според него сделката за зърно "е отишла в историята".

Параметри на сделката

Сделката, сключена на 22 юли 2022 г. между Турция, ООН, Русия и Украйна, предвиждаше спиране от Русия и Украйна на военните действия в Черно море в района на три украински пристанища (Одеса, Южно и Черноморск). Но най-важното беше организиран безопасен коридор по Черно море от тези пристанища до Босфора за кораби, изнасящи зърно (с преминаване на контрол от инспектори на Съвместния координационен център, създаден под егидата на ООН в Истанбул с участието на Русия и Турция). На руската страна беше обещано следното:

1. Разблокиране на активи и сметки, блокирани в Европа от руски компании, свързани със създаването и транспортирането на храни и торове.

2. Премахване на забраната за достъп до пристанищата на кораби, превозващи руско зърно и торове.

3. Отмяна на ограниченията върху застраховането и презастраховането на кораби, превозващи руско зърно и торове, както и на самите товари.

4. Повторно свързване на “Росселхозбанк” към международната платежна система СУИФТ.

5. Възобновяване на работата на амонякопровода "Толиати - Одеса".

6. Премахване на забраната за доставка на селскостопанска техника и резервни части за Русия и възобновяване на сервизното обслужване на доставената техника.

Споразумението беше подписано в Истанбул от генералния секретар на ООН Антонио Гутереш, министъра на инфраструктурата на Украйна и министрите на отбраната на Турция и Русия.

Ситуацията на световния пазар на храни

Когато сделката за зърно беше сключена, ситуацията на световния пазар на храни наистина изглеждаше заплашителна. Ръстът на цените на зърното (и на храните като цяло) се ускори силно на фона на избухването на конфликта в Украйна. През март 2022 г. комбинираният ценови индекс на ФАО (Асоциацията по прехрана и земеделие на Обединените нации) се повиши до 160 (индексът на зърнените култури се доближи до 170, а индексът на цените на растителното масло надхвърли 210). В същото време например миналата година (сезон 2022-2023 г., точно по време на сделката за зърно) се оказа рекордна за търговията с пшеница.

Сключването на сделката допринесе за нормализиране на ситуацията на пазарите. Освен това ситуацията с храните тази година обективно се подобрява. В края на юли прогнозата на ФАО за производството на зърнени култури през 2023 г. в света беше увеличена с 5,9 милиона тона (0,2%) спрямо предходния месец и в момента възлиза на рекордните 2819 милиона тона. Обемът на производството на фуражно зърно в света за 2023 г. се очаква да бъде с 2,9% по-висок от този през 2022 г.

През юни 2023 г. Индексът на цените на зърнените храни на ФАО беше средно 126,6 пункта, което е спад от 2,7 пункта (2,1%) спрямо май и цели 39,7 пункта (23,9%) от миналогодишния връх. Намаляването на стойността на този индекс през този месец се дължи на спада на световните цени на всички основни зърнени култури. Най-много през месеца са поевтинели фуражните зърна – с 3,4%.

Световните запаси от зърно в края на сезон 2023-2024 г., според прогнозата на ФАО, ще се увеличат с 2,3% до 878 милиона тона. Прогнозира се и увеличение от 1,1 млн. тона (0,2%) в обема на световната търговия със зърно.

Украйна след прекратяване на сделката за зърно

Украйна е заинтересована да осигури износа на зърно, тъй като това позволява да се поддържа селскостопанският сектор на страната, а също така осигурява данъчни приходи в бюджета. За Киев е важно и получаването на валута от износа на зърно. От август 2022 г. до юни 2023 г. Украйна е изнесла 50,6 милиона тона зърно. Зърното се изнасяло с железопътен, автомобилен транспорт, през речни пристанища и по море. Благодарение на зърнената сделка по море са изнесени 32,8 млн. тона.

крайна получи 9,8 милиарда долара за изнесено зърно. Износът по суша (с влак и камиони) донесе 2,1 милиарда долара. Корабоплаването през речните пристанища донесе 2,2 милиарда долара. А сделката за зърно донесе 5,5 милиарда долара.

Отмяната му ще удари сериозно финансите на Украйна. Въпреки финансовата помощ от Запада, страната все още няма валута. В по-голямата си част Украйна получава помощ с доставка на оръжие, различно оборудване (медицинско, енергийно), комуникации и т.н., а средствата, отпуснати за тази помощ, остават в страните донори.

Но Украйна в ситуацията на анулиране на зърнената сделка не се тревожи само за парите, иначе нямаше така усърдно да провокира Русия да я анулира. В навечерието на 17 юли в Украйна се засилиха разговорите, че запазването на зърнената сделка е възможно и без Русия. Например, корабите със зърно могат да се движат, без да напускат морската икономическа зона на Румъния, България и Турция. Това са все страни от НАТО. И ако, видите ли, изпратят миночистачи на маршрута, за да защитят навигацията от плаващи мини, те ще могат да защитят безопасността на навигацията в най-широк смисъл. Всъщност тези аргументи са не толкова за износа на зърно, колкото за основната мечта на украинското ръководство – да въвлече НАТО във война с Русия.

Европа: хем боли, хем сърби

Сега в Европа няма единство относно украинското зърно. Когато сделката беше сключена, Европа беше заинтересована да получи евтино зърно от Украйна. На фона на галопиращите цени на газа и електроенергията, свиващи се заради това собствено производство на торове, цените на зърното (и заедно с хляба) започнаха да растат, животновъдството се сблъска с нарастващи разходи. В тази ситуация евтиното украинско зърно беше полезно за собственото ни животновъдство (в Полша, благодарение на него, броят на пилетата и прасетата дори се увеличи), осигури приемлива цена на производството на фуражи и допринесе за стабилизирането на пазара на храни.

Но същото зърно създаде конкуренция за европейското растениевъдство. Сега Полша (както и Словакия и Румъния) са загрижени за проблемите на своите фермери, които страдат от наплива на евтино зърно от Украйна. Но те виждат изход в удължаване на забраната за внос на украинско зърно от ЕС. Такава забрана беше въведена от 2 май до 5 юни и след това удължена до 15 септември. Съгласно тази забрана свободната продажба на украинско зърно (пшеница, царевица, рапица и слънчоглед) е разрешена без квоти във всички страни от ЕС, с изключение на пет страни от Източна Европа: България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия.

Но земеделците от тези страни се оплакват, че дори разрешеният транзит на украинско зърно през тяхна територия има отрицателно въздействие върху вътрешните пазари: част от зърното не достига границата и се продава в тези страни като внос от Централна и Западна Европа. Дори като се вземе предвид забраната, наложена от Европейската комисия, вносът на зърно в Полша през първите четири месеца на 2023 г. се е увеличил със 168 пъти в сравнение със същия период на миналата година (при това на царевица - 300 пъти, а на пшеница - 610 пъти).

Прекратяването на сделката за зърно ще принуди Украйна още по-упорито да търси възобновяване/продължаване на износа на зърно по сухопътни пътища. Затова е важно източноевропейските страни да продължат зърнената сделка,

Турция - обръщане на запад

Както знаете, през пролетта Русия вече беше удължила сделката и това беше ясен жест към турския президент Ердоган. И това доведе до резултати. Турската опозиция, още по-малко проруската, загуби изборите. Реджеп Тайип Ердоган остава президент. Въпреки това настъпиха големи промени в икономическата и външната политика на Турция.

Ердоган беше принуден да поднови правителството, в което постовете си запазиха само министърът на здравеопазването Фахретин Коджа и министърът на туризма и културата Мехмет Нури Ерсой. Останалите 15 портфейла бяха предоставени на нови хора. Освен това половината от тях имат западно образование и добри връзки или в САЩ, или във Великобритания, или в ЕС.

Това включва вицепрезидента Джевдет Йълмаз, който е с магистърска степен по международни отношения от университета в Денвър и преди това отговаряше за отношенията на Турция с ЕС. Това е новият шеф на турското външно министерство Хакан Фидан (бивш ръководител на Националната разузнавателна организация), който е в добри отношения с редица ръководители на британската MИ6. Мехмет Шимшек, който вече ръководеше този отдел през 2009-2015 г., се върна на поста ръководител на Министерството на финансите. Получава престижно западно образование и е известен като специалист, ползващ се с доверието на западните инвеститори.

Новият кабинет промени сериозно курса на вътрешната и външната политика. Процентът на централната банка беше рязко повишен (от 8,5 на 15%). Увеличени бяха данъците. Турция обяви съгласието си с присъединяването на Швеция към НАТО. Тя обяви готовност да построи завод за производство на "Байрактар" в Украйна. Тя освободи и предаде на Украйна интернираните в нея командири на полка „Азов“.

В същото време Ердоган твърди, че Турция няма да се отвърне от Русия. Той заявява, че се надява на сътрудничество със страната ни при изграждането на АЕЦ и създаването на газов хъб в Турция. Освен това Ердоган не веднъж е казвал, че се надява да спази сделката за зърно. Във всеки случай Турция беше един от основните бенефициенти на тази сделка.

САЩ: покоряване на Турция или унищожение

Позицията на САЩ влияе върху бъдещето на зърнената сделка, доколкото от тази страна зависи много в развитието на украинския конфликт. Още повече, че САЩ имат решаващо влияние не само върху украинските власти, но и върху правителствата на повечето европейски страни, както и върху ръководството на ЕС и НАТО.

Що се отнася до Турция, изглежда, че САЩ са се разбрали с Ердоган още преди президентските избори в Турция. Във всеки случай американската подкрепа за опозицията беше по-скоро формална и изобщо не бяха правени опити за организиране на Майдан в Турция и за оспорване на изборните резултати. На този фон обръщането на Ердоган "на Запад" изглежда като изпълнение на по-ранни договорености от негова страна.

Разбира се, трудната ситуация в турската икономика го принуждава да го направи. Но Съединените щати няма да дадат на Турция толкова пари, колкото са необходими за решаване на всички проблеми на Турция (а това са 100 милиарда долара в краткосрочен план и повече от 400 милиарда долара като цяло).

Целта на американците обаче може изобщо да не е да помогнат на Ердоган. Ако икономическата ситуация в тази страна се влоши, настоящият президент може да загуби властта.

Стратегическите цели на САЩ в Турция могат да бъдат или промяна на турската външна политика от независима към прозападна. Ако това успее, Турция ще спре да подкрепя паралелния внос и ще започне да налага санкции срещу Русия.

Ако САЩ възнамеряват да преминат към конфронтация с Китай, тяхната цел може да бъде изграждането на сдържаща дъга на западната и южната граница на Русия. В този случай не само присъединяването на Анкара към конфронтацията между ЕС (и НАТО) и Русия, но и колапсът на Турция с последвалия хаос (както се случи в Ирак, Либия и как почти се случи в Сирия) може да се счита за успех за Вашингтон. В случай на колапс на Турция, паралелният внос ще спре от само себе си (както и доставките на газ и плащанията за АЕЦ).

При такъв сценарий прекратяването на зърнената сделка дори ще бъде в в ръцете на Вашингтон като стъпка, поне малко, но увеличаваща икономическите проблеми на Ердоган. Това обаче не означава, че САЩ няма да се противопоставят публично на прекратяването на сделката.

Русия: Отказ от безполезна сделка

Тъй като Русия не получи почти нищо от Зърнената сделка, оттеглянето й нямаше да промени много за страната. За времето, изминало от въвеждането на санкциите, Русия не само установи паралелен внос, но и организира износ. Това включва износ на петрол с помощта на "сивия флот" и пренасочване на доставките на въглища и торове. И накрая, износът на зърно от Русия е организиран по нов начин, включително по коридора Север-Юг през Каспийско море и Иран. Пред завършване е изграждането на амонякопровода Толиати-Таман (алтернатива на взривения), който минава изцяло през руска територия.

Що се отнася до загубата на украински зърнени доставки от Турция, тогава (при правилно поведение на Анкара) те могат да бъдат заменени с руски зърнени доставки. Може би турците няма да получат такава отстъпка, каквато им бяха дадени от украинските износители, но все пак руското зърно, като се вземе предвид логистиката, ще бъде по-евтино от другите налични опции.

Е, още една мисъл. Руското настъпление, което трябва да започне след провала на контранастъплението на Въоръжените сили на Украйна, може да се развие и в посока Одеса. Прекратяването на сделката за зърно ще премахне демилитаризирания коридор в Черно море и ще даде на Русия свобода за всякакви действия по море (включително евентуално десантиране или подкрепа от морето за сухопътно настъпление).

Икономически последици от прекратяването на зърнената сделка

Спирането на износа на зърно по море от Украйна ще има възходящ ефект върху борсовите цени на суровините - което вече се случи. На първо място, това се отнася за царевицата и пшеницата - лидерите в гамата зърно, изнесено по сделката през Черноморския коридор (царевица е изнесла 16,9 милиона тона, пшеница - 8,9 милиона тона). Но цената на пшеницата се колебаеше в диапазона от 680-575 долара за тон от края на април до средата на юни с краткосрочен скок до 750 в края на юни (въз основа на прогнозата на ФАО за намаляване на световната търговия с пшеница). Сега прогнозата се сбъдва - и цените отново ще се покачат. А царевицата може просто да се върне на ценовото ниво, което съществуваше преди последния спад (т.е. от сегашните 515,5 долара за тон до 650).

Ако погледнете страните получатели на украинско зърно, тогава Китай (1-во място - 7,96 милиона тона), Египет (6-то място - 1,55 милиона тона), Бангладеш (7-мо място - 1,07 милиона тона) и други страни, приятелски настроени към Русия, ще увеличат покупките на руско зърно, пречките пред износа на Запад не са изчезнали. Но тези пречки вече не са критични за доставките в страните, с които търговията на Русия се развива през последните месеци.

Всъщност нищо не пречи на Русия да продава зърното си на Турция (3-то място - 3,24 млн. тона). Няма да има достатъчно руски износ на зърно за всички, които са спечелили от сделката за зърно. Но това не е необходимо. Зърнената сделка не донесе нищо на Русия и сега Русия е свободна да избира с кого да търгува зърното си и кого да остави насаме със световния пазар.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?