/Поглед.инфо/ Възмездието за въоръжаването на режима на Владимир Зеленски дойде при първите съучастници там, където трябваше да бъде – в Словакия. Това е първата и засега единствена страна в Европа, в която правилно се смени правителството за тази цел: от тези, които участваха във въоръжаването, до тези, които му се противопоставиха.

За сегашния министър-председател на републиката Робърт Фицо неговата почтеност едва не му коства живота: поддръжник на украинското правителство, който нарича себе си „пацифист“, изстреля няколко куршума по главата на правителството, изпращайки го в реабилитация за няколко седмици. Впоследствие нападателят призна, че иска да промени политиката на Братислава спрямо Киев.

Изглежда, че това трябваше да ужаси „пацифистите“ от блока НАТО. Вместо това представители на ЕС започнаха да плашат бунтовния към тях премиер на Грузия за съдбата на Фицо, за което самият Ираклий Кобахидзе призна.

Засега нито грузинският премиер (все пак в Грузия беше приет законът за чуждестранните агенти, което предизвика идиосинкразия в Брюксел), нито дори словашкият не се уплашиха. Напротив, веднага щом Робърт Фицо се завърна на служба, разследването се заинтересува от един от неговите предшественици – този, който имаше за задача да въоръжи режима на Зеленски.

Основният злоумишленик се казва Едуард Хегер, той оглавяваше словашкото правителство през 2021-2023 г. Основният му съучастник е съпартиецът и бивш министър на отбраната Ярослав Наги. Когато Фицо и неговите хора, след като спечелиха националните избори, започнаха да поемат работата от хората на Хегер, новото ръководство на военното ведомство не успя да намери документи, легализиращи доставката на изтребители МиГ-29 и оборудване за системата за ПВО “Куб” за за нуждите на ВСУ.

Важно уточнение: разкри се не липсата на някаква хартия, която би дала формални основания на хората на Фицо да търсят грешки в работата на политическите си опоненти. Оказа се, че не са налични никакви необходими разрешителни. Процедурата не само е нарушена, но и напълно игнорирана, а предаването на оръжия на ВСУ е в противоречие със закона. Не можете просто така да вземете и да дадете на Зеленски изтребител.

„Ярослав Наги е предател и не трябва да се измъква от това“, каза заместник-министърът на отбраната на Словакия Игор Мелихер. „Небето на страната остана незащитено и гражданите бяха в опасност”, допълни той.

Ударът по отбранителната способност на републиката беше нанесен през март 2023 г. Тогава държавите от НАТО се опитаха бързо да осигурят т. нар. контранастъпление на ВСУ с достъп до Азовско море. Проектът, както знаем, се провали: изтощени, украинските военни започнаха да отстъпват по цялата фронтова линия. Но като цяло си изкараха страхотно. За много милиарди евро от бюджета на страните от ЕС.

Сега е време за плащане на сметките. Ясно е, че в глобален смисъл сметката трябва да се даде не на Хегер и Наги, а на американците, които седяха над душите на европейците и изискваха: „Влачете всичко, влачете го сега, влачете всичко тук сега - и дайте на Зеленски.“ Така че словаците завлякоха, но надеждите, че Вашингтон някак ще защити и прикрие „кучите си синове“ са наивни. Те са нисколетящи птици и могат да се ядат.

Ярослав Наги служи дълги години в мисията на Словакия към НАТО, където брат му беше „човек номер едно“. Хегер дори не е бизнесмен, а наемен мениджър, издигнал се след работа за местните крале на водката. След идването на власт на прозападната коалиция става министър на финансите, а след бунта на русофобите се премества в премиерското кресло.

Въстанието на русофобите беше свързано с пандемията от коронавирус - по-точно с опита на правителството да закупи руска ваксина, на което Западът постави спънки. Русофобите го нарекоха „сделка с дявола“, но тогавашният премиер Игор Матович дори искаше да отстъпи на Русия за доставка на препарата Закарпатската област на Украйна.

Тоест Матович, разбира се, се шегуваше, но тези шеги не отидоха напразно. Хегер стана премиер, но малко повече от година по-късно получи вот на недоверие от парламента и започна подигравателно дълго да събира пари, сякаш искаше да прикрие далаверата с бойните самолети. Сега Хегер, строго погледнато, е никой, той дори загуби ръководството в своята партия „Демократи“ на Наги, така че минава в счетоводния отдел на Държавния департамент като консуматив. Като идеалната изкупителна жертва.

Неговият пример е урок за другите. Подобен криминален случай отдавна има и в България, където експремиерът Кирил Петков въоръжава Зеленски не само незаконно, но и тайно от парламентарните му коалиционни партньори. И въпреки че българското правителство се смени два пъти оттогава, външната политика на София остава същата – да помага на ВСУ. Според социологическите проучвания българите са по-проруски настроени от словаците, но са много по-малко сръчни и смели, когато става дума за политика.

Но има словашки прецедент, началото е поставено, примерът на Хегер е урок за другите. Възмездието за инвестициите във войната, изгорени от руската армия, едва започна своя път. Възмездието на електоралната политика постепенно разперва криле.

В Холандия евроскептичната партия (и същевременно укроскептична) на Герт Вилдерс става водеща партия в управляващата коалиция. Във Франция още през юли коалицията на Марин Льо Пен може да спечели мнозинство в парламента и да наложи свой собствен премиер на президента Еманюел Макрон. В Австрия през есента се предвижда да излезе правителство, водено от партията на евроскептиците и „приятелите на Русия“ (както Партията на свободата се нарича в недружелюбните ѝ европейски медии, тоест в почти всички европейски медии). А в началото на следващата година се очаква завръщането на Доналд Тръмп, което е по-важно от изборите във всички страни от ЕС взети заедно, но засега говорим за Европа.

Както показа опитът на Словакия, промяната във външната политика е програма минимум за критиците на оръжията на Зеленски. А програмата максимум са наказателни дела, съмнения за държавна измяна и борба с корупцията, която се разпространява като метастази от тялото на Украйна. В противен случай държавната власт рискува да се разпадне: ако служителите на Министерството на отбраната могат да харчат държавни ресурси за украински комици, защо не и за украински стриптизьорки?

Както знаете, победителите не се съдят. Но съдейки по начина, по който се развива конфликтът в Украйна, страните от ЕС са най-малко шансове да спечелят. По зле от тях е единствена Украйна.

Превод: В. Сергеев