/Поглед.инфо/ Ивашов Леонид Григориевич (нар. 1943) - руски военен, обществен и политически деец. Генерал полковник През 1996 - 2001г Началник на Главната дирекция за международно военно сътрудничество на Министерството на отбраната. Доктор на историческите науки, професор. Председател на Академията за геополитически проблеми. Постоянен член на Изборския клуб.

Леонид Григориевич, вашата книга „Геополитиката на руската цивилизация” е издадена в нашето издателство.

Писах тази книга около 10 г. Започнах, когато все още се занимавах с международно военно сътрудничество. Написах я, защото е много важно да се каже на хората какво е геополитиката и как тя влияе на процесите, протичащи в света. Защо лидерите на страните се съгласяват за нещо и слагат подписи върху документите, а на следващия ден те започват да правят всичко точно обратното. Това се отнася особено за отношенията ни със Запада. В книгата дори има раздел „Западът като антицивилизация“. Казвам ви, че сега държавите не решават нищо на международната арена и говорим за конфронтацията не на държави или дори на съюзи, а на цивилизации. Западна и, сравнително казано, незападна. Сред незападните цивилизации има източна, водена от Китай, и индийска, ислямска и латиноамериканска. И разбира се, руска, напълно самобитна, играеща огромна роля в световната история. И така се случи, че сега Западът се изправя срещу всички тях, опитвайки се да наложи волята си. И някъде дори успява.

Каква е основната разлика между Запада и Не-Запада? Задължителен ли е конфликтът между тях?

И за това пиша в книгата. Обикновено цивилизациите се делят на два типа - морски (таласокрация) и континентални (телурокрация). Първите живеят от плячка, агресия. Вторите от земята, продукт на техния труд. И между тях не може да има мир, така както не може да има мир между тигъра и биволите. Западът сега е представен от САЩ и Великобритания, представители на чиста морска цивилизация. Те смятат всички останали за плячка. Как да не бъдем в конфликт?

Но има още един слой, който не е отчетен. Това са посредниците. Отначало те са били търговци. След това стават финансисти. И днес този слой стана доминиращ, като пишат правилата както на войниците, така и на фермерите. Той доминира както над производителя, така и над потребителя, и континенталните страни, и морските.

Никита Михалков в предаването „Бесогон“ спомена Бил Гейтс, че уж щял да въведе универсално чипиране на хора. В същата програма нашият мегабанкер Герман Греф сподели подобни планове. Тази програма беше премахната от излъчването на държавната телевизия. Имам чувството, че светът се подготвя за нещо.

Да, подготвя се. Този посреднически финансов слой, с цел печалба, заради неограничената сила, стартира програма за унищожаване на излишните хора. Те също се сдобиха със съюзници - фармакологичната индустрия. Те решават съвместни проблеми. Някой изкуствено създават заплахи, включително пандемии, докато други печелят добри пари от нея. Никита Сергеевич открито каза за тази структура на мрежата, която включва Бил Гейтс, Сорос ... Той разкри руската част от тази мрежа. Благодарим за което.

Леонид Григориевич, защо нашето правителство и власт са толкова изложени на това влияние? Как прие президентът ни това? Той е интелигентен човек.

Александър Якович Лившиц, бивш вицепремиер и министър на финансите, каза пред израелската телевизионна агенция, че през 1996 г., след избора на Елцин, той е поканен в една от големите банки. Имало е 7–8 души и те са му казали: „Г-н Лившиц, ние качихме Елцин на власт, а сега Русия е нашата страна и вие ще направите каквото ви кажем или няма да бъдете вицепремиер“. Това е всичко. Сега си спомнете 1999 година. Елцин издигна Владимир Путин, а след това напълно прехвърли властта на него. Кой е Путин Откъде дойде? Кой го доведе при Елцин? С каква цел? Въпросите са риторични.

Да, той се опитваше през всичките тези години да придобие независимост, самостоятелност. Но не съм сигурен, че е успял. Тези „финансови посредници“ - обвързваха всички с пари за дълго време.

Завоюването на Америка започва със създаването на Федералния резерв през 1913г. „Посредниците“ го подчиниха на себе си. И продължиха напред. Сигурен съм, че Путин разбира много, но, уви, той е нает служител. Някой му дава някакви задължения.

Нека поговорим за нашите съседи по отношение на геополитиката. Например за Беларус. Целият свят се бори с коронавируса, а Лукашенко проведе Парада на победата на 9 май. От друга страна, Лукашенко изгради някаква затворена зона близо до Минск, където работят китайци. Всъщност те преформатират Беларус в определен плацдарм на Китай в центъра на Европа. Западът не може да не отговори на това. Как?

Познавам Александър Григориевич. Той е последният политик, който мисли не за себе си, а за своя народ. Естествено, днес има натиск върху него. Вижте, г-н Помпео пи чай с Александър Григориевич Лукашенко. Държавен секретар на САЩ! Кога се е случвало ? Разбира се, Помпео се опитва да окаже натиск върху Лукашенко.

Китай отива към Европа. Той вече е влязъл в Латинска Америка, Африка. Китай вече е с нас. Беларус е трамплин за европейската му офанзива. Лукашенко си играе с противоречията на Запада и Китай. Бихме могли да участваме в неговата игра, но вече го предадохме отдавна, следвайки сегашния път и изоставяйки завоеванията на социализма, които Беларус се опитва да запази. Така той играе сам, както може.

Казахстан също е неспокоен сега, настъпват някои тектонични разломи и размествания. Новият президент на Казахстан свали дъщерята на "бащата на казахския народ" Нурсултан Назарбаев Дарига от поста председател на Сената на парламента на републиката. Гръм от ясно небе. Да посегне на самата дъщеря на Елбаси! Президентът на Казахстан Касим-Жомар Токаев изглежда "тих", но се оказа, че е способен на независими и много дръзки стъпки. Той се смята за прокитайски политик. Работил е в Китай, обича китайците и сега назначава китайци на важни длъжности. Как ни заплашва това?

Назарбаев всъщност е спасителят на ОНД. Отнасям се с него с голямо уважение. Той и Каримов удържаха ОНД. Но това, което се случва сега, притеснявам се за съдбата на Казахстан. Лозунгът на Назарбаев беше "Русия е главната." Той разбра, че без Русия е наникъде. В същото време поддържаше известен баланс с Китай, но не искаше да мине под контрола на Китай. Това е такава многопосочна позиция с предимството за Русия.

И сега има драматично увеличение на китайското влияние. И го пропуснахме. Назарбаев обаче прояви недоглеждане. Фактът, че Дарига беше отстранена, е дреболия. Днес отстранена, утре назначена. Най-лошото е, че може да избухне гражданска война по подобие на Украйна. И Китай активно ще се намеси в нея, за да защити интересите си, които противоречат на нашите. И вместо партньорство и приятелство с Китай, ние в Казахстан можем да получим силен враг. Кой има полза от това?

Стана неспокойно в Централна Азия. Навремето „Туркменбаши“ Сапармурат Ниязов се опита да направи феодален рай в туркменските пясъци. Днес поради недостиг на храна там нараства протестно настроение. В Узбекистан не всичко е гладко, но засега, слава Богу, няма дефицит. Отново стартира проекта за революция в Киргизстан. Не всичко е безопасно в Таджикистан. Като се има предвид, че много от терористите от „Ислямска държава“, натрупани в Сирия и Ирак, се преместват в Афганистан, там може да се случи нещо. Включително не на антируска, а на антикитайска основа.

Основната фигура на настоящата геополитика е триъгълникът. В неговите върхове са САЩ, Китай и Русия. И основната игра е за това как да се намери съюзник и да играе заедно срещу третия. Сега сме приятели с Китай срещу Америка. Но САЩ полагат огромни усилия да унищожат този съюз, да ни привлекат на своя страна и да се справим заедно с Китай. Но в същото време те ни дават ролята на васал, с което Путин не е съгласен. За шест месеца са проведени пет телефонни разговора на Путин и Тръмп, което никога не се е случвало. Играта върви сериозно. С какъв морков Тръмп ще успее да примами Путин.

Няма триъгълник. Светът вече не е триполюсен, както иска да покаже Путин, а двуполюсен. И тези полюси са Китай и САЩ. Сега не сме равни. В този клуб ни държи само ядреният арсенал, останал от СССР. Именно ядрен, а не просто военен.

Във всичко останало - икономиката, науката, социалната сфера, ние сме страна от третия свят. Въпреки фанфарите, армията ни е слаба. Можем да решаваме проблеми на ниво местни конфликти. Но ако се случи голяма война - ще получим 1941 година в пълен размер. И ние вече нямаме мобилизационен ресурс, като този на СССР. Няма да можем бързо да преориентираме индустрията към военни коловози. Американците няма да позволят на Дерипаска да ни продава алуминий, Потанин - никел и т.н. Ние не произвеждаме машини. Няма мобилизационни планове, няма резервен капацитет и т.н.

Аз обаче не се страхувам много от гореща световна война, няма да има такава. Много по-изгодно е да се води кибервойна, където сме напълно невъоръжени. Разполагаме с всички устройства и аксесоари - внос. Ако не друго, просто ще ни изключат. И първият, когото ще изключат, е Греф. Не защото той им е враг, а защото им е приятел (смее се).

Но като цяло светът се движи към двуполюсност с полюси САЩ и Китай. Такъв свят е по-устойчив. И тъй като сега не сме в състояние да станем трети полюс, ние трябва, както винаги, да вървим по своя собствен път. Нашата роля е на световна, интелектуално-нравствена държава на справедливостта и честта. Трябва да включим интелекта си и да създадем нов проект - свят без войни.

Превод: В. Сергеев