/Поглед.инфо/ Щурмовикът Ил-2 е една от легендите на Великата отечествена война. Той ужасява врага, заради което се нарича „черна смърт“. Но едва ли този самолет е щял да постигне могъщество във въздуха, ако не е уникалната му броня.
Авторът Виталий Мороз се е обърнал към архивни документи, които дават възможност да се разбере какъв труд са положили съветските учени, за да се създаде „летящият танк“.
Съветските пилоти се сблъскват с проблема на незащитеността на изтребителите още в Испанската гражданска война. В битките с „Месершмит“ те претърпяват сериозни загуби. И тогава пилотът- интернационалист Павел Шустов показва изобретателност. Той изрязва от борда на повреден брониран катер нещо като облегалка и я поставя зад пилотската седалка.
Идеята е оценена от главното командване и скоро е създадено серийно производство на бронирани облегалки. Те защитават добре от оловни куршуми, но бронебойните просто ги разпердушинват. Колкото и парадоксално да изглежда, свръх-издръжливата стомана се оказва крехка. След като откриват това, учените-специалисти по метала Сергей Кишкин и Николай Скляров се заемат да създадат нов тип авиационна броня. Според тяхната идея, тя трябва да съчетава твърдост и пластичност.
Така се появява хетерогенната броня, състояща се от два слоя. Лицевата страна по здравина е близка до сърцевината на бронебоен куршум. А задната част има пластични свойства.
Скоро разработката е оценена на върха и освен това ѝ се дава име. Ето какво пише за това Николай Скляров: „... Информацията за екранираната броня предизвика интерес у Й. В. Сталин, който веднага разбра основната ѝ идея - унищожаването на снаряда с един от елементите на броневата бариера - и попита: „За активна броня ли сте?“. Така се появи и терминът „Активна броня“. Преди това никой не намери такъв смислен и успешен термин, който да стане част от ежедневната практика на разработчиците на броня. И днес всички я използват, без да подозират, че авторът ѝ е Сталин.
Но ако за изтребителя бронираната облегалка е достатъчна, то за щурмовия самолет е нужно различно ниво на защита. В крайна сметка, той е обстрелван не само във въздуха, но и от земята. Но как да направим брониран самолет, без да влошим характеристиките му?
Сергей Илюшин се заема с тази трудна задача. И за да се посвети изцяло на проекта, той дори моли Сталин да го освободи от поста началник на Главна дирекция „Авиационна индустрия“.
Ето част от писмото му до вожда: „... днес е необходимо да се създаде брониран щурмови самолет или, с други думи, летящ танк, в който всички жизненоважни части да са бронирани. Съзнавайки необходимостта от такъв самолет, работих няколко месеца, за да разреша този труден проблем, резултатът от което е проектирането на брониран самолет-щурмовик... За осъществяването на този изключителен експеримент, който неизмеримо ще увеличи настъпателните способности на нашия щурмови самолет, като го направи способен да нанася съкрушителни удари по врага без загуби или с много малки загуби, ви моля да ме освободите от длъжността началник на Главната дирекция“.
По-рано конструкторите предлагат да се въведат бронирани елементи в готовата структура на самолета, но Илюшин избира друг, революционен метод - да се включи бронирания корпус в двигателната схема. Всички авиатори смятат този проект за нереален, наричат го авантюра, оплакват се на Сталин, но конструкторът е достатъчно закален да доведе делото до край.
И бронята наистина има нужда от такова закаляване! За да се направи това, се изисква метод на горещо щамповане на метала. След това закаляване чрез охлаждане. А ако процесът на охлаждане се забавя, стоманата не работи достатъчно силно. Специалистът може да определи температурата на метала: при 900-1050 градуса - е оранжев, при 730-800 – тъмно-вишнев, при 530-580 - тъмно кафяв. Нито един специалист няма да щампова почерняла плоча. Това е изключително опасно - може просто да експлодира. Но именно „черно“ щамповане е нужно за бронята на новия щурмовик. Методът е разработен от Кишкин и Скляров. През 1942 г. двамата учени са наградени със Сталинската премия.
Превод: В.Сергеев