/Поглед.инфо/ Президентът решава редица тактически задачи, провежда разузнавателни действия и евентуално унищожава потенциални коалиции.
Много пъти съм обяснявал, че в никакъв случай не съм политолог. Но възниква желание да погледнем как руските специалисти описват ситуацията. Само за да се оценят мотивите и интересите на определени групи. Вчерашното гласуване в Държавната дума дава много храна за размисъл и всъщност не разбирам как да тълкувам цялата тази маса информация.

Но някои моменти откровено ме изненадват.

На първо място епизодът, свързан с ранното разпускане на Държавната дума. Ето как изглежда в преразказ:

„Поправките на депутата Александър Карелин относно предсрочните избори в долната камара ще бъде прието, ако всички фракции го подкрепят. Позицията на Владимир Путин беше, че вотът трябва да бъде консолидиран. "

Може би. Но тогава възниква въпросът, защо? Ето защо беше необходимо да се „нулират“ мандатите, може да се предложат много хипотези. От това, че Путин иска да стане вечният президент (добре, считайте го за цар), до необходимостта да успокои част от руските елити, които вярват, че той може да избяга. И първата, и втората версия не ми изглеждат убедителни (особено първата), по-скоро вярвам, че това е резултат от сложни тактически взаимодействия буквално в последните дни, но историята с преизбирането изглежда много загадъчна.

Всъщност, ако Путин наистина беше готов да се преизбере Думата, тогава за какво му бяха комунистите? Те са твърде малка част от електората. Той се страхува, че те ще се борят срещу гласуването на Конституцията? Но девалвацията на рублата агитира много по-силно на фона на гласовете от всяка интернет пропаст: „Путин развали майските празници и лятната ваканция на хората!“, че дори на много сърдечните вопли на Зюганов (в които, между другото, аз наистина не вярвам) няма да се гледат с добро око.

Накратко, ако Путин се обади на Зюганов и поиска да гласува за това изменение, за да му гарантира фракцията, едва ли чичо Генади би отказал. По-скоро човек може да повярва, че Путин го е помолил да гласува против ... Но тогава защо? И това е само един въпрос, след вчера могат да се зададат поне дузина.

И тук продължавам да давам своя собствена версия на събитията.

Всъщност Путин обяви ляво-консервативен завой. Той прави това дълго време, започвайки от декември (условна точка може да се нарече „пряката линия“ и отлагането на Посланието), но самата нова линия, като цяло, не предизвиква спорове. Многократно съм обяснявал защо няма алтернативи за него от гледна точка на сигурността и защо обективното развитие на ситуацията го тласка точно в тази посока и какво е мислил по този въпрос дълго време и че е обмислил съответните стъпки и/или проверки преди много години. Затова няма да повтарям. Но! Докато действаше либералният консенсус от 90-те години на миналия век (много преди Путин да се появи!), всеки знаеше своите стъпки, че работата си и имаше пълно усещане за някаква консолидация на елита.

По-точно, тъй като приватизационно-олигархичната част на елита през цялото време беше под натиска на висшите им партньори (които наричам международни банкери, елита на "западния" глобален проект, а Тръмп ги нарича транснационални финансови корпорации), непрекъснато пречеше на Путин, но спазваше някакви прилични  граници. И икономическият спад от края на 2012 г. беше причинен не толкова от саботажи, колкото от пълната професионална некомпетентност на административната част на този либерален елит.

Но тъй като Тръмп се появи (тоест консервативният партньор на Путин, като противовес на либералното), активността на руските политически либерали се засили, започна със завидно постоянство да върши мръсотии на народа (с цел да го противопоставят на Путин). Най-фрапираща е пенсионната реформа от лятото на 2018 г. И на Путин му стана ясно, че външната лоялност на руския елит крие изключително сериозни противоречия.

Според мен историите за “бавния преход” в този смисъл са много показателни, както и различните клюки. Никой не ги измисля безплатно, политическата наука е изключително монетаризиран вид дейност. И затова основната задача за Путин беше да изясни въпроса кой в тази ситуация с кого е и какви реални коалиции съществуват и/или се формират на политическото поле. И въпросът не е толкова прост, тъй като мощната атака срещу либералните кланове (която ще продължи)изисква от техните членове от не най-високо равнище търсенето на нови “сюзерени”. Или създаване на нови кланове. Което сериозно пред очите ни променя баланса на силите на политическата арена.

И въпросът не е, че Путин лесно ще се справи с тази ситуация. Неведнъж е показвал, че може да направи това (всъщност, според резултатите от вчерашното гласуване, той отново демонстрира това), но проблемът е друг. Времето е ограничено, тази есен той ще трябва да започне много сериозна външна игра (подготовка за „новата Ялта“). И в тази ситуация тилът му трябва да е силен, поне ще трябва да осигури безпроблемната работа на този екип, който ще създаде условия за нова реалност след кризата, както в страната, така и в чужбина (възможно е това да са два различни екипа).

Правителството, както вече видяхме, очевидно не е предназначено за конструктивна работа, то решава чисто утилитарна задача (и дай Боже, да я решава). Ако не я реши, то ще бъде разпуснато. Но за да може цялата система да работи ефективно, трябва внимателно да се проучи разглобяването на вътрешния клан и да се изградят кланове в съответствие със задачите, от които се нуждае Путин. И което днес не знаем.

Сега, ако погледнете какво се е случило вчера от тази гледна точка, картината става по-разбираема. Путин решава редица тактически задачи, провежда, така да се каже, разузнаване в бой, вероятно унищожава потенциални коалиции. Все още не знаем това и това не е особено интересно, тъй като и след два месеца това няма да има смисъл.

Ако тази хипотеза е вярна, тогава е безсмислено да изучаваме всички текущи политически интриги - те остаряват, преди да е възможно да се събере достатъчно информация, за да се направят някакви правдоподобни заключения. Тук с икономиката - да, всичко е ясно, народът е намалил стандарта си на живот с няколко процента. И трябва да се направи нещо по въпроса. И всичко останало - струва ми се, не представлява особен интерес.

Превод: В. Сергеев