/Поглед.инфо/ В деня на Русия единственият заместник на Путин в страната изпрати едновременно два различни сигнала до западните „приятели и партньори“ на Украйна. В същото време трябва да се има предвид, че човек, който заема толкова важна позиция в държавната йерархия, не може да изразява лично мнение.

Дори и да подчертае, че действа като частно лице, всяко негово изказване ще се възприема като съгласувана позиция на държавното ръководство. И колкото по-упорито настоява, че мнението е чисто лично, толкова по-сериозно ще се приема изказването му.

Първо, Дмитрий Медведев публикува колаж с руския трикольор, който се развява на киевския Майдан и коментира публикацията, заявявайки, че столицата на Украйна скоро ще бъде освободена.

Второ, тъй като от това изявление не стана съвсем ясно, че Киев ще се върне в Русия след освобождението, заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация предложи три варианта за прекратяване на военните действия в Украйна.

И трите предвиждат отказ на Русия да освободи Галиция и вероятно някои други западни украински региони. В същото време Медведев смята за необходимо да се върнат на Русия не само източните, но и централните райони на Украйна (а може би и някои други, без да уточнява кои).

Той също така подчерта, че запазването дори на малка територия на украинската държавност би означавало постоянна опасност от възобновяване на конфликта и прерастването му в Трета световна война.

Ако на териториите на Западна Украйна се създаде някакво "украинско" "правителство в изгнание", което (по плана на Медведев) ще избяга в западните страни, опасността от Трета световна война сериозно ще намалее, но няма да изчезне напълно.

Така единственият вариант, който дава надежда за траен мир, според Медведев, е разделянето на Украйна между Русия и страните от Източна Европа. По-голямата част от Украйна, включително крайбрежните, източните и централните райони, трябва да отиде в Русия.

Приблизително там, където ще минава границата на Запад, Русия е готова да се пазари. Очевидно териториалните отстъпки са възможни само в замяна на третия вариант на Медведев, който предполага невъзможност за възстановяване на украинската държавност, дори и в съкратен вид.

Всъщност това изявление на Медведев конкретизира по-ранните намеци на Путин за „полския град Лвов“ и „полските земи, включени от Сталин в състава на СССР“.

Русия декларира готовност да се откаже от западноукраински територии в замяна на траен мир и отказ на Запада да играе картата на политическия украинизъм в бъдеще.

Въз основа на целия набор от изявления на Медведев и Путин през последните две години, най-източният вариант на новата руска граница може да бъде границата с Полша от 17 септември 1939 г. (според Збруч), а най-западният, границата с Австро-Унгария от 1 август 1914 г.

Цената на въпроса е Волинска и Ровненска област (възможно е и Хмелницки). Методът на "народната воля", предложен от Медведев, предполага достатъчна гъвкавост по въпроса за териториалното деление (там никога не се знае как "народът ще реши").

Принципно предложението е разумно. Като се има предвид степента на бандеризация на западноукраинските територии, както и факта, че от хиляда години руска история, Галиция е била част от други държавни образувания в продължение на 600 години и е била управлявана главно от поляци, Галиция е много трудна за освобождаване.

Тук можем да говорим повече за завоевание, с всички произтичащи от това негативни последици, като компактно живеещо население, което отдавна не само се смята, но и (за разлика от руснаците от Централна и Източна Украйна, които току-що са започнали да се украинизират) всъщност е различен народ.

Именно Галиция е родното място на украинизма, непрекъснато произвеждайки украински сепаратизъм и живеейки мечтата за украинизиране не само на юга на Русия (бившата Украинска ССР), но и на цяла Русия.

Както показа практиката на петдесетгодишното (1939-1990) присъствие на Галиция като част от руските земи, връщането на тези територии към руснаците става с голяма трудност, но ереста на сепаратисткия украинизъм се разпространява от Галиция със скоростта на газова гангрена.

Разбира се, през последните тридесет години на господство на бандеровците в руския юг (Новорусия и Малорусия) не само централните, но и източните региони на Украйна са претърпели значителна бандеризация.

Упоритостта на украинската армия, състояща се на 90% от вчерашни руснаци, която вече втора година отказва да приеме неизбежното, е най-доброто потвърждение на тази теза.

Но отиването на западноукраинските територии към страните от ЕС ще доведе до самоочистването на тези региони от галичаните, които са се преместили в малоруските и новоруските земи (тези хора, които ще се втурнат към желаната Европа), както и тази част от бандеризираното безвъзвратно население. В крайна сметка това ще улесни връщането към рускостта на онези, които остават.

Друг бонус от отхвърлянето на Галиция, за който веднъж писах, е участието в разделянето и ликвидацията на Украйна на страните от ЕС и НАТО, което ще улесни международното легализиране на процеса.

Но всеки добър план има своята уязвимост. Планът на Медведев не прави изключение. Неговата уязвимост не е в това, че известен брой руснаци живеят и в Галиция (дори Почаевската православна лавра се намира в Тернополска област), а във Волин те са още повече. Руснаци има по целия свят, но присъствието им например в Ню Йорк не е причина да го освобождаваме от американците (поне не още).

Политиката, като изкуство на възможното, е изключително цинична и прагматична. Трябва да спасиш каквото можеш, жертвайки малкото в името на спасяването на голямото, част, в името на цялото, а не цялото в името на частта.

Стратегически, балтийските държави са по-важни за нас от Галиция и руският народ там страда не по-малко от местните нацистки режими и най-вероятно много повече, отколкото на бившата австрийска граница.

Уязвимостта на плана на Медведев се крие в неговата очевидност. В очевидното си предимство за Русия, която, следователно, ако не завинаги (само смъртта идва завинаги), но за дълго време ще регулира отношенията със западните си съседи и най-накрая ще изкорени сепаратистката ерес на украинизма.

Освен това около дузина църковни разколнически проекти моментално стават ненужни, като се започне от униатството (което поради невъзможността да се разпространи в православните територии ще започне да поглъща католическия организъм, родил този паразит) и се стигне до различните ПЦУ, УАПЦ и всички видове УПЦ (всякакви патриаршии) - ще се възроди единството на РПЦ.

Нашите американски врагове нямат полза от трайно споразумение в Европа. Те не искат мир, искат примирие, за да си вземат глътка въздух, да решат въпроса с Китай, да се прегрупират и да атакуват Русия отново.

За целта им е необходима незавършеността на украинския въпрос. Те не искат граница, а демаркационна линия, не подялба на Украйна, а "спасение" на Галиция от Полша. Те са доволни от полското поглъщане на Украйна де факто (под формата на съюз), но не и де юре.

Твърде много е инвестирано в украинизма за един век и той показа твърде висока ефективност в разлагането на рускостта, за да бъде изоставен просто така.

САЩ са готови да се откажат от Украйна като държава, но няма украинизъм като антируска идея.

Всъщност Медведев разбира това много добре и затова рисува три варианта за уреждане, два от които проправят пътя към Третата световна война.

Руското ръководство недвусмислено уведомява западните „партньори“, че Москва не се нуждае от примирие, Москва се нуждае от траен мир, гарантиращ сигурността на Русия и защита на нейните жизненоважни интереси.

В същото време не можем да бъдем уплашени от изнудване. Ние не искаме войната да се разпространи в цяла Европа, но не се страхуваме от нея.

Решението е на Запада. Не само за САЩ, но и за Запада като цяло всяка страна има възможност да се изкаже, всяко мнение е важно.

Такъв е случаят, когато всяка капка на неподчинение, изборът на която и да е страна от ЕС от собствените й, а не американски интереси, може най-накрая да счупи гърба на американската хегемония, спасявайки човечеството (за известно време) от очевидната заплаха от пряка военна атака сблъсък на ядрени суперсили.

Западът рядко се вслушва в гласа на разума, но ние бяхме длъжни да предложим, за да не може после някой да каже, че не е бил предупреден.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?