/Поглед.инфо/ Нова година е време за пожелания, надежди и подаръци. Какви са желанията на значителна част от руското общество с настъпващата 2019 г? Какви надежди се възлагат на настъпващото време и какви подаръци искаме да получим от ръководството на страната?

През 2018 г., след победата на Владимир Путин на президентските избори, въпреки очакванията на обществото, вместо промени в икономическия курс към по-голяма самостоятелност, Русия преживя „ренесанс на либерализма”. По пряко нареждане на МВФ се проведе „пенсионна реформа”, увеличен бе ДДС, продължава действието на „бюджетното правило”.

В условията на постоянното източване на средства от икономиката и високата стойност на кредитите, икономическият ръст в страната се колебае в границите 1,5% - 1,8% годишно, което е малко над статистическата грешка. В най-добрия случай стоим на едно място, докато в Китай скоростта на икономическия ръст „се е забавила до 6,5% годишно”.

При това в своя майски указ Путин постави задачата да се влезе в петицата на водещите икономики на света, за което са нужни темпове на икономически ръст от около 8% годишно. Очевидно е, че с прилагането на либералния икономически инструментариум, който упорито се използва от правителството на Дмитрий Медведев, задачата, поставена от държавния глава, няма да може да се изпълни.

Това значи, че икономическият курс трябва да се смени. В света няма успешни икономики, които да действат по принципите, които изкуствено са наложени на Русия. Навсякъде има държавно регулиране – и в Европа, и в САЩ, и в Китай, и в Индия. Ниският основен лихвен процент е залог за ниска инфлация, а ниската стойност на парите тласка към развитието на нови икономически отрасли.

При това САЩ съвършено не се стесняват всячески да пробутват своята продукция, да създават изкуствени бариери за продукцията на конкурентите. Вашингтон не разчита на „невидимата ръка на пазара”, прекрасно разбирайки, че тя не съществува, а натискът, митата и протекционизмът, напротив, прекрасно играят ролята на „ръце”, които разчистват пазарите за това, което е Made in America.

Във външната политика на Русия днес ние виждаме пасивност, насочена изключително към реагирането на действията на опонентите. Постоянните опити за оправдаване и да се докаже някому, предприемани от руското МВнР, няма да доведат до никакъв резултат. Освен до нови провокации, нови опити за натиск, нови информационни атаки срещу Русия. Очевидно е, че корекцията на външнополитическия курс е насъщна необходимост.

Народът и политическият елит, с някои изключения, може би на „собствениците на няколко паспорта”, очакват на световната арена по-решително отстояване на интересите на държавата, правата и свободите на всеки гражданин на страната. Чак до категорична конфронтация с тези, които постоянно задържат граждани на Русия по целия свят на основата на изсмукани от пръстите обвинения.

Уважават не този, който е силен и огромен, а този, който е готов да отстоява своите права и достойнство дори пред силните и огромните. Така винаги е било в световната политика. Така ще бъде и занапред. Процесите на засилване на страната, превъоръжаването на армията, развитието на икономиката не трябва да са причините, заради които Русия отлага отстояването на своето достойнство днес.

Днешната пасивност на нашата външна политика е още по-удивителна, особено след като нейната скорошна активност бе толкова ярко приветствана от руското общество и доведе до активен ръст на популярността на лидера на страната. Активната позиция на Москва по време на „Кримската пролет” доведе до взривен ръст на патриотизма и промени съзнанието на милиони наши съграждани.

Активната намеса на Русия в неизгодния за нас ход на събитията в Близкия изток, не само че запази сирийската държавност, но и помогна да се осъществи пробив на опитите за изолация на Русия на световната арена и доведе до ръст на уважението към руското оръжие, армия и дипломация. Всичко това принуди нашите противници да проведат цяла серия от провокации, насочени срещу авторитета на Русия.

„Случаят Скрипал”, „химическите атаки на Асад”, „намесата в американските избори” станаха инструмент в ръцете на Запада. Но по време на тази небивала пропагандистко-провокационна кампания ние видяхме вяла, вторична и оправдателна политика от страна на Кремъл, която рязко контрастира на предишните инициативни действия на Русия в Близкия изток и в украинската криза.

Днес ние можем с удивление да констатираме, че не виждаме стратегическа линия във външната, вътрешната и икономическата политика на Русия. Ние сме заети със ситуационно реагиране, напълно сме предали инициативата в ръцете на нашите „партньори”. Такъв подход е обречен на поражение във всеки вид спорт. Загубата с подобна стратегия е по-вероятна от победата. Това положение е неправилно и трябва да се поправи.

Може би единственото направление, където стратегията се следи и изпълнява, е възстановяването на сирийската държава. В Сирия нашите цели се изпълняват постепенно и крачка по крачка. Виждаме успехи, разбира се, смисъла и междинните резултати от борбата на Русия за нейните интереси.

При това, отсъствието на стратегия се отразява негативно на икономиката. Днес никакви инвеститори, нито външни, нито вътрешни, не са готови да разглеждат проекти със срок на възвръщаемост от повече от пет години.

Не трябва да наподобяваме кораб, който маневрира между вълните, стараейки се да преживее бурята. Без съмнение е важна задача той да не потъне сред вълните. Но това е тактика – да премине през опасните вълни. Но нали всеки кораб има и стратегическа задача – да достигне до пристанището. Съдовете не вървят просто така, по време на плаването те променят посоката си в зависимост от цените на енергийните ресурси или от сериозността на въведените санкции, избирайки друг порт за своя дестинация.

Ние трябва да се насочим към пристанището, носещо името „Суверенитет” . Това плаване не може и няма как да бъде леко. Но ако не плаваме напред, ако не се стремим колкото се може по-скоро да хвърлим котва в този пристан, то ние рискуваме да останем на място, просто стоейки в началото на пътя. Затова и пожеланията и надеждите за 2019 г. са следните – активност вместо реагиране. Действия вместо изразена загриженост.

Това ще бъде най-добрият подарък за всички патриоти на Русия.

Превод: В.Сергеев