/Поглед.инфо/ Някъде из интернет срещнах този текст, без да твърдя, че е истина: „По време на погребението на бившия съветски водач Леонид Брежнев през 1982 г. се случило нещо, което било в разрез с официалния протокол и хвърлило в недоумение мнозина. Малко преди края на поклонението съпругата на Брежнев направила пред все още отворения ковчег кръстен знак.“
Може да е било така.
Но защо пък да е сензация?
Сега гледам по руската държавна телевизия сериала „Власик –тень Сталина“ / Власик – сянката на Сталин./ Генерал Власик е бил шеф на личната охрана на Сталин до 1952 година, когато Берия му скроява номер и го маха.
Но това е друга приказка.
В този сериал е показан живият, нормалният човек Сталин, а не железният монумент. Като всеки човек и той страда самотно и казва на Власик: „Пази си семейството – един мъж без семеен дом, е като безпризорно куче!“ И когато научава, че любимия му син Яков се хвърля на мрежите с ток в нацисткия лагер /той е бил пленен!/ и умира, режисьорът дава Сталин как отива в един изоставен параклис в Кремъл: сам и безмълвен, не се кръсти, но за нещо душата му се моли… Той отказва да го размени за фелдмаршал Паулус, макар че сърцето му се къса.
Един ден, както се разхожда в парка на вилата в Кунцево, а Власик е неизменно до него, Сталин се спира пред едно младо дръвче, сваля си фуражката и казва: „Това го посади Яша!“
Човешко е,нали?
Ненормално беше десетки години да представят Сталин като полубог, не човек, а желязо. И не е сензация, че едва днес го виждаме като жив и страдащ държавник и мъж!