/Поглед.инфо/ Към 100-годишнината от образуването на СССР

До края на 1922 г. червените като цяло са спечелили Гражданската война. Възникна въпросът за изграждането на държавата за мирното време. На 29 декември 1922 г. на конференция на делегациите от конгресите на Съветите на РСФСР, Украинската ССР, БССР и ЗСФСР е подписан Договорът за образуване на СССР. Той е одобрен на 30 декември 1922 г. от Първия всесъюзен конгрес на Съветите и е подписан от ръководителите на делегациите. Малко по-рано, на 15 ноември, Всеруският централен изпълнителен комитет включи Далекоизточната република (ДВР) в състава на Русия.

Член 12 от Договора гласи:

За установяване на революционната законност на територията на Съюза на съветските социалистически републики и за обединяване на усилията на съюзните републики в борбата срещу контрареволюцията към Централния изпълнителен комитет на Съюза на съветските социалистически републики се създава Върховен съд с функциите на върховен съдебен контрол, и под ръководството на Съвета на народните комисари на Съюза - съвместен орган на Държавното политическо управление, чийто председател е член на Съвета на народните комисари на Съюза със съвещателен глас.

Към този момент органите за сигурност на обединените републики (поради хронологичната близост на процесите тук разглеждаме и ДВР) са:

  • в Русия и Украйна - държавни политически отдели към НКВД на републиките;

  • в Беларус - същото ГПУ, но подчинено на ЦИК;

  • в Закавказието - Закавказката ЧК към Съвета на народните комисари на ЗСФСР;

  • в Далечния изток - Главна дирекция за държавна политическа защита на Министерството на вътрешните работи.

Формално те бяха равноправни структури на независими държави. Въпреки това е ясно, че руската ГПУ заема водеща позиция. Това се обяснява не само с идеята за примата на съветската власт, обща за всички републики над националните суверенитети (и разбирането, че тези суверенитети са временни), но и от съвсем практически съображения: в условията на Гражданската война, ВЧК-ГПУ изискваше централизация както в разузнавателните и контраразузнавателните операции и борбата с враждебното политическо нелегалност, така и в обслужването на други важни централизирани структури - Червената армия и транспортните комуникации.

На практика контролът се осъществяваше чрез пълномощниците на ЧК – ГПУ. Те започват да се създават през 1920 г. В РСФСР това бяха големи регионални органи, които контролираха работата на провинциалните и регионалните ЧК и специалните отдели. Пълномощниците на ГПУ за Украйна и Далечния изток бяха едновременно председатели на ГПУ на Украинската ССР и Държавната политическа охрана на ДВР /ДалекоИзточната Република/.

В Кавказ ситуацията беше малко по-различна, въпреки че кавказкото посолство ръководи дейността само на ЗакЧК, на границата на 1922 и 1923 г. те бяха ръководени от различни хора: ЦИК /Централният изпълнителен комитет/ на ЗСФСР не одобри пълномощника С.Г. Могилевски и остави за председател В.Ф. Панкратов, който беше и зам.-пълномощен представител. До края на 1923 г. това дублиране е премахнато и двете длъжности започват да се комбинират.

Нещата бяха различни и с ГПУ към ЦИК на Беларус. Той се ръководи от ГПУ, разположено в Смоленск за Западната територия, на което също са подчинени Витебски, Гомелски и Смоленски губернски отдели на ГПУ (Витебска и Гомелска губернии по това време са част от РСФСР).

Така де факто ГПУ вече беше обединена още преди създаването на единна съветска държава, а член 12 от Договора само консолидира законово съществуващото състояние на нещата.

На 10 януари 1923 г. Президиумът на Централния изпълнителен комитет на СССР формира 6 комисии за подготовка на бъдеща конституция, включително комисия за разработване на правилник за Върховния съд на СССР и ОГПУ. Тя беше в състав: А. П. Смирнов (председател), Н. В. Криленко, И. С. Уншлихт, Д. З. Мануилски, С. М. Тер-Габриелян, А. Г. Белобородов и Г. П. Мдивани.

Деветата глава от окончателния вариант на конституцията беше посветена на ОГПУ. Тя гласи:

Чл.61. За обединяване на революционните усилия на съюзните републики в борбата срещу политическата и икономическа контрареволюция, шпионаж и бандитизъм се създава единно държавно политическо управление (ОГПУ) към Съвета на народните комисари на СССР, председателят на което е включен в Съвета на народните комисари на СССР с право на съвещателен глас.

Чл.62. ОГПУ на СССР ръководи работата на местните органи на ГПУ чрез своите представители при Съветите на народните комисари на съюзните републики, действайки въз основа на специален правилник, одобрен със закон.

Чл.63. Надзорът върху законосъобразността на действията на ОГПУ на СССР се извършва от прокурора на Върховния съд на СССР въз основа на специално постановление на Централния изпълнителен комитет на СССР.

Със заповед на ГПУ № 247 от 11 юни 1923 г. е създадена комисия за реорганизация на ГПУ.

На 6 юли 2-рата сесия на Централния изпълнителен комитет на СССР одобри проекта за конституция на СССР и прие резолюция „За влизането в сила на Конституцията на Съюза на съветските социалистически републики“.

Същия ден председателят на ГПУ Ф.Е. Дзержински напусна поста народен комисар на вътрешните работи на РСФСР. На 30 август на негово място е назначен заместник-народния комисар А.Г. Белобородов, стар болшевик с партиен опит от 1907 г., който по този начин става и висш ръководител на ГПУ и Дзержински. Всъщност това нямаше голямо значение, тъй като въпросът за създаването на ОГПУ и прехвърлянето му под юрисдикцията на съюзния Съвет на народните комисари вече беше решен.

Такъв странен ред на подчинение – членът на Организационното бюро на ЦК на РКП (б) Дзержински беше подчинен на Белобородов, който по това време не беше член на ЦК дори като кандидат - продължи само два и половина месеца и отразява само прехвърлянето на правомощията от руското ръководство към възникващото общосъюзно: например, може да се отбележи, че по същото време Народният комисариат на железниците на РСФРС, който също беше ръководен от Дзержински, е преобразувана в НКПС на СССР.

На 3 септември 1923 г. F.E. Дзержински изпраща бележка до Политбюро на ЦК на РКП (б) за персоналния състав на колегиумите на ОГПУ и ГПУ на РСФСР (1).

Веднага трябва да направим уговорката: идеята за създаване на ГПУ на РСФСР остана проект. Дори не беше уточнен органът, под чието управление трябваше да функционира – дали това да е Съветът на народните комисари на РСФСР (по модела на съюзното ОГПУ), НКВД (както през 1921 – 1923 г.) или напр. , Всеруският централен изпълнителен комитет /ВЦИК/, както в Беларус. Въпреки това този проект е много интересен, защото показва визията на „първия чекист“ за разделението на правомощията между съюзните и руските органи на ГПУ.

И така, колегиумът на ОГПУ включваше (2):

Ф.E. Дзержински - председател на ОГПУ;

В.Р. Менжински - 1-ви заместник-председател;

Г.Г. Ягода – 2-ри зам.-председател;

В.Н. Манцев е член на колегиума (бивш председател на ГПУ на Украинската ССР, към момента на писане на бележката не е заемал никакви длъжности в органите на ГПУ);

Г.И. Бокий – член на колегиума, началник на специалния отдел на ГПУ;

Я.Х Петерс - член на колегиума, ръководител на Източния отдел на ГПУ;

С.A. Месинг - член на Колегиума, пълномощен представител на ГПУ за Петроградския военен окръг и началник на Петроградския губернски отдел на ГПУ;

В.А. Балицки - член на Колегиума, пълномощен представител на ГПУ за Украйна и председател на ГПУ на Украинската ССР;

С.Г. Могилевски - член на Колегиума, пълномощен представител на ГПУ в ЗСФСР и председател на Закавказката ЧК;

Също така началникът на Разузнавателния отдел е включен по длъжност в състава на Колегиума (към септември 1923 г. военното разузнаване не е отделно ведомство, а Разузнавателен отдел на Канцеларията на 1-ви помощник-началник на Щаба на Червената армия) „за връзка и работа с ОГПУ“.

Сега нека да разгледаме предложения състав на колегията на ГПУ на РСФСР. Състоеше се от председател и осем членове. Председател трябваше да стане Г.Г. Ягода. Членовете са посочени без длъжности, може да се предположи, че Дзержински е имал някакви свои планове за разполагане на персонала в руския отдел, но при липса на тази информация ще дадем действителните им позиции за септември 1923 г.:

Ф.Д. Медвед - началник на Московския губернски отдел на ГПУ;

И.А. Воронцов - началник на административно-организационния отдел на ГПУ;

И.П. Павлуновски - пълномощен представител на ГПУ в Сибир

Я.К. Олски - началник на отдела за гранична охрана на ГПУ;

Е.Г. Евдокимов - пълномощен представител на ГПУ за Югоизтока (Ростов на Дон)

И.А. Апетер - пълномощник на ГПУ за Западната територия (Беларуска ССР, Витебска и Гомелска губернии, които по това време са били част от РСФСР, и Смоленска губерния със седалище на посолството в Смоленск)

Г.С. Мороз - пълномощник на ГПУ в Урал;

И.Д. Каширин - пълномощен представител на ГПУ за Киргизката територия (Оренбург);

Нито един от колегиумите не включваше пълномощниците на ГПУ за Далечния изток Л.Н. Белски и на Туркестан Г.A. Русанов, така че тяхното подчинение в рамките на този проект е неясно.

Така се очертава парадоксална картина: ГПУ на Украйна и Закавказката ЧК са били подчинени на съюзническото ОГПУ (което е съвсем логично), но в същото време органите на ГПУ на Петроград и на руските губернии, които са били част от Петроградският военен окръг (а именно Архангелски, Вологодски, Мурмански, Новгородски, Псковски, Рибински, Северо-Двински и Череповецки губернски отдели) стоят отделно. В същото време ГПУ на РСФСР, чрез посолството, трябваше да бъде подчинено на ГПУ на Беларус.

Вероятно Дзержински се е ръководил от чисто ведомствени и оперативни съображения, оставяйки за себе си особено важния северозападен регион (като при това предава Москва на Ягода!) и „формалните" административни граници. Независимо от това, времето на свободните чекисти от периода на гражданската война изчезва в миналото, новата държава се нуждаеше от подредена структура и ОГПУ трябваше да стане органична част от държавното тяло.

Вероятно затова Политбюро, след като разгледа предложената бележка, реши напълно да се откаже от ГПУ на РСФСР като ненужна междинна инстанция. Съставът на колегията на ОГПУ беше одобрен в предложената форма на 18 септември.

Накрая, на 2 ноември 1923 г. Президиумът на Централния изпълнителен комитет на СССР сформира ОГПУ към Съвета на народните комисари на СССР. На 15 ноември 1923 г. е одобрен Правилникът за работа на ОГПУ.

Бележки:

(1) РГАСП. Ф. 76. Op. 3. Д. 101. Л. 7. Оригинал. Ръкопис.

(2) Данните за членовете на колегията са дадени по-подробно, отколкото самият Дзержински в бележката. И така, той не посочва инициалите и най-общо посочва територията на отговорност на пълномощниците.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели