/Поглед.инфо/ Навремето М. И. Кутузов е отстъпил Москва, но е спечелил войната. Тази история се помни от всички. По-малко се помни, че в зимните гори край Москва са замръзнали 100 хиляди мирни жители, хукнали да бягат от изоставената в ръцете на Наполеон Москва. Историята щади победителите: след грандиозната победа никой не е оценявал плана на Кутузов като циничен и безчовечен. Стратегията за омаломощаване на противника, като се избягва генерално сражение, се е оправдала напълно. А жертвите? Война без жертви няма...

М.И.Кутузов, както и Барклай преди него, са изхождали от трикратното превъзходство на Наполеоновата армия над руската армия. Техните планове - унизителни за националното достойнство, включващи дори предаване на свещената столица - са се градили върху необходимостта да се воюва с очевидно по-силен противник.

Оттук може да се проведе пряка аналогия с епохата и действията на Владимир Путин.

Когато през 1999 г. Владимир Путин формално дойде на власт, реалната му власт беше около 0 %, докато властта на американо-израелските окупанти в Русия се приближаваше към 100 %.

Путин изобщо нямаше нищо - освен шутовската Елцинова корона от картон. Олигархията, израснала от бандите и ръководена от САЩ, владееше цялата икономика, всичките средства за масова информация, всички региони (след като беше „избрала“ там губернатори бандити), всички партии, учреждения, ведомства и институции.

Властта на Елцин не се простираше по-далеч от Садовое колцо * в Москва, пък и вътре в този „кръг“ беше повече от условна. През 1999, 2003, дори през 2005 г. да се свали Путин - ако в САЩ се вземеше такова решение - щеше да е по-лесно, отколкото Янукович: наместникът на „цар“ Борис не притежаваше нищо, освен декоративни символи на властта...

Но Путин си имаше свой план. Този план се крепеше върху монархическите чувства на руския народ и великото му търпение, които окупантите не бяха взели под внимание.

За елита Путин беше само един наемен мениджър (което и той самият тогава обичаше да подчертава в официалните си речи), - но обикновеният народ го чувстваше, възприемаше го като монарх, като приемник на престола, принадлежал на великите царе на Третия Рим. Зад това чувстване нямаше нищо обективно, материално – затова западниците не го долавяха с нюха си, игнорираха го. Какво ли не може да му се привиди на невежествения мужик!.. Та нали всички сили и средства са в ръцете на продажния, юдизиран „елит“, събран в железен юмрук!

През многото изминали (да го кажем направо – тежки и срамни) години пропорцията на властта се променяше. Сега, разбира се, Путин притежава съвсем не „около 0% от властта“, както през 2003 г., когато напълно нищожната Украйна безнаказано му лепеше публични шамари. (1).

И прозападните окупанти вече не държат „около 100 % от властта“, а значително по-малка част. Години наред Путин увеличаваше и усилваше своя дял от властта в ущърб на всевластната юдизирана олигархия.

Но дори и сега, през 2015 година, не може да се каже, че властта на Путин в Русия съставлява 100 %, а властта на окупантите от Запад – 0 %. Децата на бандитската приватизация държат редица ключови позиции и се ползват с огромна подкрепа, практически с неограничен кредит от Запада. Затова не всичко, което става в Русия, е дело на Путин. И в името на обективността, това трябва да бъде разбрано, независимо как се отнасяте към него.

Путин много дълго израстваше като управник от една декоративна и ритуална фигура. Той се обграждаше с контра-елит на принципа на личната преданост към него самия, съсредоточаваше в ръцете си парични потоци, реални властови пълномощия.

При това крачките напред се редуваха с не много разбираеми крачки назад, поради което движението на страната беше лишено от яснота и логическа цялост.

Например Путин отмени избираемостта на губернаторите, даваща власт на бандитските кланове по места – но после, сякаш надсмивайки се на самия себе си – назначи за губернатори същите онези “кръстници“ на регионалните мафии, които доскоро сами се „избираха“ из регионите. И те останаха на тези постове още дълги години. Защо?!

Защото – обяснявам – след всеки удар следваха не конски, ами слонски дози „успокоително“ за местния високопоставен кримиконтингент, а най-вече - за Запада.

В самооценката на силите си като недостатъчни и несигурни Путин прояви огромна трезвост. Изначално „планът Путин“ произтичаше от трезвото разбиране за абсолютното превъзходство на врага в сили и средства. Това е обидно, неприятно, оскърбително, но уви! - такава беше и си остава суровата реалност.

Как да се воюва с враг, който абсолютно те превъзхожда в сили и средства, и в същото време няма намерение да подписва с теб никакъв мир, дори подобен на „срамния“ Брестки?

А трябва да се воюва, тъй като целта на врага е твоето пълно и окончателно унищожаване, тоталният геноцид!

„Планът Путин“ предвиждаше както невъзможността на мира (неизбежния тотален геноцид на руснаците след тяхното поражение), така и крайно минималните средства, с които разполага руският предводител.

„Планът Путин“ най-вече напомня парадоксалния отговор на красноармееца Сухов от „Бялото слънце на пустинята“:

- Как искаш да умреш – бързо или да се помъчиш? – питат басмачите пленения Сухов.

- По-добре ще е, разбира се, да се помъча... - отговаря невъзмутимият Сухов.

С други думи, на Путин му трябваше да печели време, за да укрепи режима на личната си власт - и той започна да прави това буквално с цената на всичко.

Главната задача на Путин през първия етап беше следната: да не се превърне продължителната агония на пленена Русия в моментален разстрел.

С най-различни хитрости и невероятни маневри (чиято главна цел беше да се приспи бдителността на западните господари) Путин постигна реална власт вместо елциновата декоративна.

От „Йагупоп 77-ми“ ** той успя да се превърне в реален управник и реален център на силата в световен мащаб.

Това отне години, дори десетилетия. Нека оставим отворен въпросът можело ли е игото да бъде отхвърлено по-бързо...

Безспорно, процесът изобщо не е завършен. Властта на Путин и днес виси на косъм и ако някой не вижда това, то е само защото на еснафа му е трудно да си представи колосалния силов ресурс, който притежават западните сатанисти.

Русия буквално гъмжи от тяхна агентура. Руската икономика е разсипана. Покрайнините на Русия са окупирани и тероризирани от нацистки гаулайтери.

Властта в Русия е пълна като юрган с дървеници с двойни и тройни агенти. В нея има „елитарии“, които се представят за приятели на Путин, а служат на западното масонство. За да им се противодейства, са вкарани други, които се преструват на слуги на Запада, а самите са минали на страната на Путин. Има и такива „тежкари“, които водят своя собствена игра, надявайки се да надхитрят и Запада, и Путин... Сигурно има и колаборационисти, ориентирани към Китай, и т.н.

Не може да се каже със сигурност нищо и за никой от генералите: тях по няколко пъти ги прекупуват и препродават противоборстващите тайни кланове. Мислиш си за някого, че е путинист, пък той се окаже лейтенант на Ротшилдови. За друг, обратното – че е хранен човек на Запада, пък той бил агент на Путин...

Планът Путин, изначално произтичащ от абсолютното превъзходство на вражеските сили, и днес запазва този преамбюл. Дали е вярно, или не е - съдете сами, но Путин вярва в това, че консолидираният Запад ще унищожи Русия в много кратки срокове.

Затова главната задача в момента е да не се позволи на Запада да изготви задкулисно обща позиция.

„Гореща справка“ по темата:

18.08.2015: „Военните учения, които НАТО провежда в близост до границите на Русия, правят вероятността от въоръжен конфликт между страните все по-висока. До такъв извод стигнаха експертите от центъра за изследвания а European Leadership Network.

19.08.2015: В Европа започнаха едни от най-грандиозните учения на НАТО след годините на “студената война”. Силите на НАТО пристъпиха към мащабни съвместни учения на войските си, невиждани след приключването на студената война, съобщава “The Telegraph”.

Но! 14 август 2015 година: „Анонимни източници от Пентагона споделиха пред американското издание The Daily Beast за слабата готовност към хипотетичен военен конфликт с Русия. „Можем ли да победим руснаците днес? Да, но за това ще са необходими всички наши ресурси - каза един от събеседниците на изданието. - Казваме, че сме готови, но не по начина, по който бихме искали“.

Другият събеседник разказа, че един от засекретените тренинги е показал, че войните в Ирак и Афганистан „са изтощили възможностите (на САЩ) по самообезпечение“. Ученията се провеждаха от Пентагона, а също и от няколко други федерални ведомства. По данни на The Daily Beast, във Вашингтон няма единно мнение по въпроса колко голяма опасност представлява Москва…“

И двете противоборстващи сили демонстрират максимално презрение към такива овехтели сакралии като обществено мнение на народите, избори и референдуми, вътрешно и международно право, образ в средствата за масова информация и т.н.

Нито Западът, нито Путин апелират към народите на света - борбата се води под „масонския“ килим, задкулисно. И няма как да я видим, макар от тази борба да зависи животът на всички ни. Дори най-обикновеното ни биологическо съществуване днес пряко зависи от успеха на борбата на Путин, невидимата за нас борба на феодални по същество кланове...

Като политик реалист, Путин добре познава истинската структура на западната власт

Идиотските приказки за демокрацията и изборите той е оставил на прессекретаря си и е постъпил правилно.

Президентите и парламентаристите - тези сменяни на всеки четири години политически проститутки, купени от финансовата олигархия, - никога не са били и няма да бъдат управници, защото това е невъзможно чисто технически. Реално Западът е жестоко и терористично групово самодържавие на узурпирали го извънредно богати семейства, пронизано от безправие и правов нихилизъм, препълнено като всяко деспотия с евтина демагогия за народовластие.

Как е изградено колективното самодържавие на Запада? Това е безусловна и абсолютна власт на 100 (или 300) много богати фамилии. Всичко останало съществува само като шутовска декорация на финансовата олигархия. Груповото самодържавие има много плюсове: то е безсмъртно, лишено е от субективизма на царя при монархията и т.н.

Но решенията на западната олигархична тирания са тясносвързани с гласуването вътре в групата. И толкова по-решително действа Западът, колкото повече олигарси са гласували за едно или друго действие.

Ако всички 100 % от олигарсите гласуват за някаква война, то тя се води с максимална интензивност, а ако 40 % са били против – тогава се получава „странна война“ (2) или изобщо плъзгане по инерция към война.

Много често наблюдаваме у Запада нещо като парализиране на волята, той по начин, очевиден за целия свят буксува и подобно на Буридановото магаре, не може да помръдне от място.

Дълбоката причина за подобен ступор е разминаването и острата дискусия вътре в самодържавната група на САЩ. Когато едната половина на „груповия самодържец“ е за, а другата половина – против, тогава Америка и целият свят започват да тъпчат на място, все едно че са парализирани...

Тази особеност на западното групово самодържавие активно, интензивно използва Путин в своята очевидна вече за аналитиците стратегия. Няма да я наричам добра или лоша, вярна или погрешна – времето ще покаже. Аз може би дори не спадам към привържениците й, но това си е мой проблем.

Задачата ми е да разкажа за реалностите,а не да се натрапвам със собственото си мнение.

Правилно или неправилно, но като стратег В. Путин изхожда от абсолютното превъзходство на врага в сили и средства. Ако общоевропейската, общозападна Наполеонова армия преди нашествието е превъзхождала руската армия 3 пъти, то сега пропорциите на държавната мощ са още по-неблагоприятни за нас.

Също както Наполеон, най-агресивното крило на западното масонство си мечтае за генерално сражение, за това изцяло и докрай да разгроми съпротивяваща се Русия и да приключи нещата с бърза победа.

Подобно на Барклай де Толи, а след това и М.И. Кутузов, Путин избягва генерално сражение, в което би могъл за един ден да изгуби всичко и наведнъж.

Путин е избрал стратегията за омаломощаване на противника, игнорирайки факта, че такава стратегия омаломощава и собствените му сили (не се знае кой ще бъде омаломощен пръв - да се уповаваме на прословутото руско търпение!).

Путин стремително маневрира, като ту нанася осезаеми удари на Запада - ту се оттегля и имитира капитулация. Но Путин, също както и Барклай с Кутузов - категорично отказва да се закрепи на някакви позиции, където Западът би могъл да му нанесе решаващия удар в едно кратко генерално сражение.

В тази стратегия е разгадката на Путиновата „непредсказуемост“, той постъпва винаги не така, както се очаква от него.

Подписвайки капитулация от сорта на ВТО, Путин няма намерение да изпълнява условията на тази капитулация, с което направо хвърля в недоумение всички аналитици. Те бяха убедени, че Путин няма да рискува директно да присъедини Крим към Русия, а Путин пое този риск.

След това всички аналитици в един глас заявиха, че Путин вече няма какво да губи и той ще предприеме голямо настъпление в Украйна. И това наистина бе абсолютно логично след Крим. Към тази желязна логика се придържаха и приятелите, и - което е по-важното - враговете на Русия. Демек, Путин ще тръгне да превзема Харков, после Киев - и тогава вече колективният Наполеон на Запада ще получи така желаното генерално сражение!

А Путин... просто не се яви на ринга, където го чакаше боксьорът от тежка категория! Непредсказуемостта на Путин много напомня непредсказуемото поведение на М.И. Кутузов през 1812 г., само че в новите условия на „хибридна война“.

Защо е трябвало да се влиза в сражение край Бородино и дори да се побеждава в него - щом след това отново ще се отстъпва?! И кой би повярвал, че Кутузов ще предаде Москва?! Повярвайте, че смайването на съвременниците от предаването на Москва е било къде по-силно от смайването на нашето поколение пред трагедията на Донбас...

Главната, стратегическа цел на никому неизвестния, но аналитически лесно предвидим „план Путин“ е да се постигне разкол вътре в управляващото масонство, да се провокира шизофрения, раздвоение на личността в колективната личност на западната финансова олигархия.

На Путин му трябва половината от онези 100 (или 300) семейства-вампири да драпат за война с Русия, а другата половина да ги дърпа за пешовете с вик: „Не се навирай, те сами ще си пукнат!“ .

Ако груповият самодържец, управляващ Запада и почти постигнал световно господство, се раздвои - той ще се парализира. Ще се превърне, както е ставало много пъти досега, в паралитик, разтърсван от тикове, който обаче не може да действа истински.

Груповият самодържец

Раздвоението на волята у това чудовище парализира всички структури и институции на западното общество, претъпкани с абсолютно робски, лакейски, просмукани от слугински манталитет изпълнители.

Тези гавази (гледайте пак филма „Играчката“ с Пиер Ришар) ще направят всичко, което им кажат Ротшилдовци и Рокфелеровци заедно. Но ако Ротшилдовци им кажат едно, а Рокфелеровци - друго, тогава политическите, съдебните, военните, вестникарските, телевизионните и други подобни гавази ще изпаднат в пълно умопомрачение и ще започнат да се въртят като пумпали на едно място.

Разберете, че западният елит, състоящ се от най-богатите семейства, е също такъв цар, император, самодържец, каквито са били Павел I или Луи XIV. Това е също такъв деспот и тиранин, който не търпи никакви възражения срещу волята му и изравнява със земята всеки, който се осмели да изрази някакво несъгласие (3). Единственото, по което западната финансова олигархия се различава от Павел I или Тамерлан, е това, че тя е колективен, групов самодържец.

Разбирате ли?! Тя управлява като цар, хората за нея са боклук без стойност, но вътре в себе си тя не е единна.

И ако едната й половина иска война с Русия, а другата половина се страхува от такава война, тя като някой луд ще се върти до главозамайване в кръг, мъчейки се да захапе собствената си опашка...

Путин се надява да изтощи колосалната мощ на западната тирания, разчита на бунтове и протести в тила й, на разтегляне на комуникациите й и възникване на други - освен руския - фронтове и огнища на напрежение.

Затова най-главната задача на Путин е да не допусне „ястребите“ на западното самодържавие да получат неоспорими аргументи срещу неговите „гълъби“.

Путин води война не за да спечели сърцата на народите, нито за да се докара на пресата. Всичките му действия са подчинени на едно: да внесе разкол в тесния олигархичен кръг на задкулисните сили. На всеки наказан Ходорковски противостои „успокоително средство“ под формата на един ненаказан Абрамович, на всеки удар - „успокоителни“ либерални превземки.

Защото само масите и тълпите могат да не разбират, че икономическият либерализъм е убиец на народите, отрова, вливана във вените на националния организъм. А елитарните задкулисни сили го знаят прекрасно. Те нямат и най-малкото съмнение, че отровата на либерализма убива Русия отвътре, убивайки нейната икономика.

От това те си правят 100 % логичния извод: няма защо да се рискува ядрен апокалипсис чрез открито нападение срещу Русия: икономическият либерализъм ще я убие отвътре.

Но в условията на Путиновата стратегиявсяка очевидна логика подвежда противника. Та нали да се защити Донбас след Крим също изглеждаше 100% логично, обаче...

Нямам намерение да възхвалявам Путин, или да ставам негов апологет. Избраната от него стратегия за „успокояване на вампирите“ страшно удря по народите - руския и всички други.

Схващането, че руският човек е феноменално търпелив, че той ще издържи всички тези години и десетилетия на отвратителни либерални икономически актове и няма да пукне - това е схващане на стигащ до цинизъм прагматик. Ами ако не издържи и пукне - тогава с кого ще останете, Владимир Владимирович?

Друго нещо е да запитаме себе си: а доколко е широк коридорът на възможностите на Путин като стратег? Ще може ли той да започне сега с ударните темпове на сталинските петилетки да строи велика Русия - и да не получи удар от страна на сплотения противник, който катастрофално ни превъзхожда в сили и средства?

Докато поне част от западното масонство се уповава на угасването на Русия от само себе си - необходимостта от голяма война за колективния вампир не е нещо очевидно. Да постига видимост на руското самоугасване, за Путин от година на година става все по-трудно: все по-малко вампири от масонството вярват на това. Съмнителна е и самата фабула да успокояваш агресора с видимост на собственото угасване: колко дълго може да продължава това и как ще свърши? Но в същото време могат да бъдат разбрани и мотивите, от които се ръководи Путин и които той по разбираеми причини няма как да огласи открито и лично. Той в буквален смисъл би плюл на всичко друго, освен на разкола по „руския въпрос“ в онези стотина извънредно богати семейства на планетата.

Този разкол и предизвиканата от него нерешителност на Запада се възприемат от екипа на Путин като единствен шанс да измъкнат себе си, Русия и човечеството от „края на историята“ предсказан от „Списъка на Авагян“ (4) точно според „уравнението на Авагян“ (5).

Разказвам ви драмата на история, която засега няма никакъв край – нито тъжен, нито щастлив. Днес никой не може да каже прав ли е Путин, измислил такъв план, а не някакъв друг? Никой не може да предвиди какво ще стане с Путин след първите успехи на неговия план, може би напълно ситуационни и тактически.

Още не знаем ще се превърне ли Путин в главнокомандващия Кутузов, или ще повтори трагичната съдба на главнокомандващия Духонин. Няма да го възхваляваме като стратег и тактик, защото не знаем приложим ли е кутузовският маньовър в съвременната хибридна война.

Изобщо - още нищо не е известно и не е решено. Освен едно: че победата на явните сатанисти (6) ще се превърне в край на цивилизацията и в това няма никакво съмнение...

Затова, както и през 1812-а, както и през 1941-ва - цената на победата не може да бъде прекалено висока, каквото и да се наложи да бъде принесено пред нейния олтар...

Превод Надя Попова

 _________________________________

* Садовое кольцо – магистрална кръгова улица в центъра Москва с дължина около 16 км и ширина 60-70 м. - Бел. прев.

** Герой от съветския филм-алегория „Кралството на кривите огледала“ (1963 г.), заснет по едноименната приказна повест на Виталий Губарев. - Бел. прев.

Бележки:

1. През 2003 г. кучминска Украйна нахлу на руска територия, анексира ключовия за излаза към Азовско море остров Тузла, забрани на Русия да строи дига в Керченския пролив. Това превърна Украйна в едноличен собственик на Керченския пролив, за което тя събираше такса от руските кораби, за да ги пусне да излязат в Азовско море.

Въпреки публично демонстрираната агресия и предизвикателното оскърбление, въпреки значителните загуби за Русия и „запушването“ за РФ на Керченския пролив – Путин бе принуден да изтърпи всички тези действия на американския васал.

2. „Странната война“, „Седящата война“ - период от Втората световна война между 3 септември 1939 и 10 май 1940 г. на Западния фронт. Името е породено от характера на бойните действия между враждуващите страни - или по-точно, пълната им липса, с изключение на бойните действия по море.

Враждуващите страни са водели само боеве с локално значение на френско-немската граница, намирайки се главно под защитата на отбранителните линии на Мажино и Зигфрид. Това позволява на Германия успешно да реализира Полската кампания, да превземе Дания и Норвегия, а също и да се подготви за нахлуване във Франция.

Главната причина за „Странната война“ е разколът в лагера на западната олигархия, членовете на която не са успели да определят отношението си към Хитлер: дали той е враг или съюзник, трябва ли да бъде бит с всичка сила - или да се изчака, докато сам си счупи врата...

3. Спомнете си редица имена - „Молох” („Молох от Белморал” – фантастичен роман, трилър, с автор Боб Фишер.- Бел. ред. ), Ларуш (Линдън Ларуш, опозиционен американски икономист), Асанж (Джулиън Асанж, създателят на Уикилийкс), Сноудън (Едуард Сноудън, обвинен в предаване на секретна информация на Русия и Китай, работил като системен администратор в ЦРУ и АНС. През 2013 г. Сноудън се сбогува окончателно с родината си, отказва се от заплата от 130 000 долара годишно и се качва на самолета за Хонконг, откъдето прави своите разкрития за правителството на САЩ. Самият той не се крие, тъй като смята, че не е направил нищо незаконно. Репортерите на „Гардиън“, които първи разговаряли с него, споделят, че той се е съгласил да разкрие всевъзможни лични данни - номер на регистрационна карта в ЦРУ, номер на паспорт, номер на социална осигуровка и др. От вестника описват, че той е тих, умен, но и не обича да се самоизтъква. По този въпрос Сноудън споделя: „Искам да жертвам всичко, защото не мога съзнателно да позволя на американското правителство да унищожи личната неприкосновеност, интернет свободата и основни свободи за хората по света с тази мащабна машина за следене, която те тайно градят. Единственото, от което се страхувам, са вредните ефекти върху семейството ми, на което аз никога повече няма да мога да помагам. Това ме държи буден през нощта.“ В документ от 14 юни 2013 г. правителството на САЩ повдига серия от обвинения, включително за шпионаж, срещу Едуард Сноудън. – Бел. ред.) и т.н.

4. „Списъкът на Авагян“ (академик Вазген Авагян е известен арменски икономист и изобретател. Завършва Иркутския институт за народно стопанство (1980-1985. Представител на Новосибирската академична школа в икономиката. Съветник на няколко правителства в Армения, ръководител на иновационната лаборатория „Енергопрогрес“, гр. Уфа.).

Практическа реализация на „Вашингтонския консенсус“: 1). Канибализъм – ритуален, медицински и козметологичен; 2). Ритуално човекоубийство и детеубийство, реставрация на деструктивните демонически култове; 3). Формиране на маси от роби – голи, гладни, изтезавани и крайно бедни; 4). Широк пазар на деца и човешки донорски органи; 5). Масова „лоботомия“, зомбиране, заместване на мисленето с алгоритми на биороботи, притъпяване на ума и потапянето му в „сумрачно състояние“; 6). Екологичен фашизъм със санитарно унищожаване на милиарди „излишни“ хора и десетки „неправилни“ народи; 7). Научно-технически-производствена деградация, връщане към примитивни начини на производство; 8). Инфернализация и содомизация на цялата сфера на възпитанието, образованието и бита; 9). Ликвидация на семейството, реалните права върху частната и лична собственост и ликвидация на националните държави;(10). Разгръщане на системен аморализъм, изгубване на представите за добро и зло, икономика и социална сфера, подчинени на греха и пороците; 11). Отмяна на историята и паметта, потъване в състояние на митологични халюцинации, политически тоталитаризъм, изменящ биологичната природа на човека; 12). Ликвидация на всякаква съпротива спрямо агресивната и монолитна власт на ТНК, опит да се „приватизира планетата“ по примера на бандитската приватизация на заводи или мини.

5. “Уравнение на Авагян“, или „закон за печалбата на вампирите“ - алгебричен израз на теорията на икономиста академик, според която най-добри позиции в свободното пазарно общество получават най-лошите хора.

„Уравнението на Авагян“ представлява схема, според която при свободните цени и отношения средствата се натрупват у измамници и мошеници и обратното, намаляват при всяка икономическа операция у почтения човек.

6. През 2015 г. в Детройт (САЩ) бе открита бронзова статуя на Сатаната, висока 2,6 м. На проявата присъстват неколкостотин души, които приветстват откриването на статуята с възгласи „Слава на Сатаната!“...