/Поглед.инфо/ Американците постоянно говорят за намерението на Русия да нападне сама след края на украинската офанзива. В малко по-размита (но все пак несъмнена) форма подобни прогнози могат да се чуят и от руски политици и експерти (не всички, но някои).

Самият аз многократно съм писал и казвал, че за Русия би било изгодно да се възползва от несъмнената слабост на Украйна в момента на окончателния провал на нейните настъпателни опити и да се опита да победи украинските въоръжени сили в една стратегическа операция на левия бряг на Днепър, след което доубиването на украинска държавност би било въпрос на кратко време, което ще изисква войски за прочистване на района и потискане на последните огнища на съпротива в района от Днепър до западната граница.

В същото време както аз, така и други местни експерти и политици, които говорят за настъпление, винаги сме отбелязвали, че не можем да говорим за настъпление заради самото настъпление. Не трябва, не можем и няма да повторим украинския опит.

Трябва да възникнат обстоятелства, които да позволят провеждането на голяма настъпателна операция с малко кръв и за кратко време.

В противен случай, ако едно от двете условия (малко кръвопролитие и кратък срок) не е изпълнено, рискуваме да се сблъскаме с контраиграта на врага и да се окажем в трудна политическа ситуация (както вътрешнополитическа, така и външнополитическа).

Как можем ние, обикновените граждани, наблюдаващи развитието на кризата с помощта на медийни публикации и официални комюникета, да определим, че са възникнали благоприятни обстоятелства за атака, а след това, че тя е започнала (ако започне)?

Първо. Трябва да настъпи окончателното изчерпване на ВСУ. Началото на този момент може да се определи по следните признаци:

• масираните атаки на въоръжените сили на Украйна по всички направления ще бъдат прекратени, ще възникне устойчива тенденция за закрепване на постигнатите рубежи (а там, където са с неблагоприятна конфигурация, частично отстъпление на първоначалните си позиции) и преминаване в отбрана;

• ротацията на украинските войски на фронтовата линия практически ще спре, тъй като резервите ще бъдат изчерпани, а изтеглените за възстановяване части ще се нуждаят от мащабно възстановяване на боеспособността;

• в изтощените части на предната линия ще има загуба на морал, която ще се изрази в рязко увеличаване на доброволно предаващите се;

• интензивността на украинския артилерийски огън рязко ще намалее, а снарядите ще започнат да се спестяват. В същото време, ако Украйна запази запас от ракети с голям обсег и безпилотни превозни средства с голям обсег, интензивността на атаките срещу далечния руски тил ще се увеличи за известно време, включително опити за масирани нападения с дронове на Москва и летища на стратегическата авиация ( за да отклони вниманието на руското общество и власти от ситуацията на фронта, принуждавайки ги да защитават тила). Ракетите обаче няма да издържат дълго, ако дотогава украинските въоръжени сили изобщо ги имат.

Второ. Руската армия непрекъснато проучва врага с цел най-накрая да овладее инициативата. Когато на целия фронт или на по-голямата му част възникне същата ситуация, както в купянското направление, където руските въоръжени сили настъпват, макар и бавно, но непрекъснато, пробивайки фронта и принуждавайки противника да прехвърля резерви от други посоки, ще стане ясно, че „пациентът е узрял“.

Последният сигнал, че фронтът на украинските въоръжени сили е готов за колапс, ще бъде загубата в рамките на една или две седмици на два или три ключови центъра като Купянск, Лиман, Северск, Часови Яр, Авдеевка, Маринка, Угледар, Болшая Новоселка, Орехов, и прочистването на островите на Днепър в района на Херсон и превземането на предмостие на десния бряг.

Нека подчертая, че изобщо не е необходимо да чакате, докато паднат всички посочени точки. Три инцидента за две седмици са достатъчни, за да се разбере, че фронтът държи на честната дума и ще рухне при първия по-сериозен трус. Украйна просто няма достатъчно резерви, за да запуши две-три (или повече) мащабни дупки отпред.

Трето. Необходима външнополитическа подкрепа.

На този етап военното напрежение между Китай и САЩ бързо нараства в Азиатско-тихоокеанския регион. И двете страни непрекъснато провеждат учения, включващи все повече кораби и самолети.

Съединените щати привличат към ученията все по-големи контингенти от своите съюзници. Русия, използвайки тази възможност, принуждава Вашингтон да реагира все по-остро.

Не сте ли се запитали: защо Тихоокеанският флот изгаря дизелово гориво по време на съвместни учения с Китай на малки групи кораби „за упражняване на взаимодействие“?

В края на краищата е ясно, че ако избухнат военни действия, Русия ще подкрепи политически Китай, но няма веднага да влезе във войната на негова страна. И дори да се присъедини, Тихоокеанският флот и китайският флот имат различни задачи в различни райони на Тихия океан.

Още повече, че в нашия флот почти няма бойни офицери, които да говорят свободно китайски. Може би китайците са малко по-добри с руския език, но войната не е приятелски празник, командите трябва да се дават ясно и да се разбират недвусмислено. А войната не е тренировка; не можете да назначите преводач на всеки кораб.

Тоест флотите ще си взаимодействат на стратегическо, а не на тактическо ниво. Така че защо упражнения за практикуване на тактическо взаимодействие?

Тогава защо е едноседмичното пътуване на Ким Чен Ун из Русия с дълги преговори с Путин и Шойгу и проверка на всички военни „забележителности“ на Далечния изток. Това е военно-политическа демонстрация. Дори осъзнавайки, че това е обикновена демонстрация, САЩ трябва да отговорят на нея.

Точно както сме принудени периодично да отговаряме на американски демонстрации. В противен случай можете да подкопаете международния авторитет на страната и да загубите доверие в правителството на вътрешната политическа сцена.

Американците винаги отговарят по един и същи начин - чрез увеличаване на броя на собствените си и съюзническите знамена в близост до чувствителните точки на Китай, както и чрез тайванско-филипински провокации в спорни зони. Китай е принуден да отговори на това.

Броят на противопоставящите се войски от всяка страна се увеличава, напрежението нараства. В даден момент САЩ няма да могат да окажат сериозна подкрепа на своите европейски съюзници в случай на конфронтация с Русия – всички налични ресурси ще бъдат вързани в китайското направление.

Няма да е възможно бързо да се спре конфронтацията и да се освободят ресурси за европейския театър на военни действия: Съединените щати се опасяват, че Китай ще възприеме подобно действие като признак на слабост и ще атакува Тайван в момента, когато американските и съюзническите ескадрили са приближаването до техните собствени постоянни бази, след което да съберат отново в зоната на концентрация бързо, ще бъде невероятно трудно.

На свой ред Полша и балтийските държави, готови за военна конфронтация с Русия, едва ли ще се решат на авантюра без САЩ зад тях.

Други съюзници от НАТО няма да ги подкрепят, а без подкрепа балтийските държави по принцип не са в състояние да окажат сериозна съпротива, докато полската армия не е завършила разполагането на нови формирования (които трябва да увеличат силата си с един и половина до два пъти), допълнително въоръжение и превъоръжаване. В сегашното състояние Полша не може сама да удържи фронта от Клайпеда до Черновци.

Съответно за известен период Русия получава развързани ръце в украинското направление. Те ще плашат Москва с война, но едва ли ще се решат на конфронтация отвъд ограничените във времето и пространството провокации.

Четвърто. Могат да възникнат всякакви условия, но за да се вземе решение за широкомащабно настъпление, е необходима волята на висшето ръководство на Руската федерация.

Откъде да знаем, че следващата победа на фронта не е частен успех на някое формирование или сдружение, а начало на голямо стратегическо настъпление?

Първо, 12–48 часа преди началото на стратегическото настъпление ще започне да пристига информация за масово движение на войски от нови територии и от граничните райони на стара Русия.

Нашенците, колкото и да говорят за военни тайни, няма да пропуснат възможността да заснемат рубриката с телефона си и да я пуснат в социалната мрежа, придружена с някой приповдигнат текст.

Дори и да няма видеозаписи, социалните мрежи пак ще бъдат пълни с разкази на очевидци, че войските се движат през фронтовата и граничната зона.

Факт е, че руското командване изразходва своите резерви много икономично (очевидно ги подготвя за решаване на по-належащи проблеми от пасивното унищожаване на въоръжените сили на Украйна, които съвестно разбиват все нови и нови бригади срещу нашата отбрана).

Ако въоръжените сили на Украйна непрекъснато сменят цели бригади, които губят боеспособност в опитите си да пробият отбраната на руските въоръжени сили, то руското командване предпочита да запази същата формация в първа линия много по-дълго, като сменя само батальони от същата бригада на първа линия. Този подход е възможен, тъй като загубите на руската страна са с порядък по-малки от загубите на украинската страна.

Но резервите са някъде. Те не изчезват във въздуха. Междувременно, въпреки всички усилия на украинските въоръжени сили, те не успяха да прикрият местоположението на руските войски повече от шест месеца. Тоест в зоната на фронта има мощни резерви, но в същото време ги няма. Какво означава?

Това означава, че войските са разпръснати по всички отбранителни линии, както и по цялата дълбочина на фронтовата зона. Но за да започнат офанзива, те трябва да бъдат събрани в един или няколко ударни юмрука.

Те ще се придвижат към районите на съсредоточаване преди атаката в последния момент (най-вероятно през последната нощ), така че противникът да няма време да реагира и да нанесе превантивен ракетен и артилерийски удар по тях.

Трудно е да не забележите такава маса войски, което означава, че информацията за масовото движение определено ще попадне в социалните мрежи, но ще бъде твърде късно за врага да реагира.

Второ, настъплението трябва да започне с масирана артилерийска, ракетна и авиационна подготовка. По своя обхват тя ще трябва да надхвърли всичко, което сме виждали в целия СВО и няма да се ограничава до една нощ, а ще продължи следващия ден и по-следващия ден, вероятно с по-малка интензивност.

В допълнение, такава подготовка ще има една функция. Ударите ще бъдат нанесени не само по пристанищна и енергийна инфраструктура, дислокация на войски, артилерийски позиции, летища и позиции на ПВО. На първо място, комуникациите ще бъдат атакувани масово.

Не непременно мостове, а ако има мостове, то може би не всички наведнъж, а възлови железопътни гари, важни магистрали, кръстовища на ключови пътища и т.н. Причината е, че ще трябва да се затрудни максимално противникът да маневрира с резерви на левия бряг.

Нека подчертая, не прехвърляне от десния бряг на левия (те не трябва да пристигат навреме и само ще увеличат броя на пленените), а по-скоро маневра на основните резерви на украинските въоръжени сили, които вече са съсредоточени левия бряг.

В същото време мостовете в Запорожие може да не бъдат атакувани. Градът е толкова близо до фронта, че бързият неочакван пробив дава шанс на мобилните групи да завладеят мостовете непокътнати.

Ако всички тези предпоставки се съберат в една мозайка, това ще бъде доказателство, че стратегическото настъпление на руските въоръжени сили, предназначено за завършване на специалната военна операция, е започнало. Ако не се получат, тогава вариантът да унищожим украинския ресурс, докато сме в отбрана, няма да ни убегне.

Но изборът в полза на пасивната отбрана (напълно приложима при унищожаването на въоръжените сили на Украйна) носи сериозни външнополитически рискове, тъй като дава на нашите опоненти глобалната стратегическа инициатива. Затова би било по-добре да има условия за стратегическо настъпление и бърза победа.

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?