/Поглед.инфо/ Руската ваксина я приемат в Евросъюза, Илън Мъск вика Путин в своята социална мрежа, “Морган Стенли” предлага да се инвестира в Русия... Богомолов ругае настояща “Европа” (не много, наистина обяснява какво има предвид)... Ама те там луднаха ли? Или това е някакво тънко тролене? Вече четох нейде в Интернет, че понеже при Мъск чатът е с гласови съобщения, то Путин трябва да говори сам и тук вече ще го разобличат... Впрочем какво ти тролене по отношение на поканата на Давоската конференция, а и речта на Путин никак не приличаше на шега или отговор на тролене. Речта беше силна и рязка, с мащаба за историческа фигура и лидер на световна държава.

Как се случи всичко това? Нека за секунда предположим, че логиката, която обяснявам вече няколко десетилетия, не просто е започнала да се сбъдва (този процес започна преди повече от 20 години), тя вече е приета от световните елити (в крайна сметка от част от тях) и дори започва да изплува на повърхността. Тогава ние неминуемо трябва да видим два процеса: първият е работата на представителите на елитите по прекрояването на системата на управление (с изхвърлянето на тези, за които старата система на управление е единствен източник на богатство и власт), вторият е подготовката на новата система и изобщо на населението.

Ако изхождаме от този подход, то всичко е ясно. Путин е част от новия елит и новата система за управление. Тръмп е човек, който не се справи със създаването на ядрото на новата система (няма нито управленческа, нито още повече концептуална система за изграждане на новото общество). Карантината заради коронавируса е от една страна инструмент за натиск върху старата система за управление (за да не създава обществено противодействие), а от друга начин да се превключи вниманието на обществеността, по-късно да разбере неизбежния при Перестройка на икономическия модел падение на жизнения стандарт. Спомнете си как беше в край на 80-те години в СССР - на практика едно към едно.

И тук преминаваме към закономерностите на работата на Властта, заради чието разбиране е замислена тази серия от мои статии. Ако виждаме някакви процеси на повърхността, значи че решенията са отдавна взети. Да, някой (като Шваб) може да не е съгласен с това. Да, те се опитват да направят нещо, но не могат вече да се противят. Ще дам един пример, две събития, които макар и да не съвпадат по мащаба си, силно приличат по механизмите си.

Първото е моето интервю с Познер. Познер нямаше намерение да ми дава трибуна, но получи строго нареждане.

Нататък той измисли концепция (която изложи в своето индивидуално заключение в края на програмата): докато в Русия съществуват такива агресивни маниаци като Хазин, няма да имаме добри отношения със САЩ. Цяло предаване се опитва да ме докара до истерия, да покаже маниакалността ми. Не му пукаше, че можеше да покажа цялата му несъстоятелност и продажност, той щеше да загуби тактически, но да спечели стратегически. Да говори, че специално се е поддал, за да покаже истинската ми същност.

Не се поддадох, в резултат на което започна направо да действа грубо, за да ме изкара от кожата. В резултат показа какъв е късоглед грубиянин. Да, не нанасях много удари, но напълно му провалих стратегическия замисъл. Доста много казах от това, което трябваше да се каже публично, в рамките на централната телевизия. Което в нормално състояние Познер никак не би допуснал, защото това напълно противоречи на модела, в чиито рамки той съществува и за прокарването на който получава пари.

Аналогична е ситуацията и с Шваб. Той не можеше да не покани Путин - това беше искане на участниците в Давоския форум, на които Шваб не може да откаже. Той се опита да иронизира (“Светът очаква думите ви”), опитваше се да изобрази Путин като империалист (въпросът за отношенията с Европа, а не с ЕС!”), макар и след неговата реч това вече да изглеждаше като детска градина. Но като цяло на този фон Путин явно изпъкваше. И ако Познер можеше да изключи коментарите в “Ютюб” под това интервю, за да не привлича излишно внимание (Впрочем на други места се води обсъждане), то Шваб дори и това не можа да направи.

Отбелязваме, че завръщането на Байдън може да се разглежда като предложение на банкерите да запазят своето парче от света под формата на доларова валутна зона. От една страна те приемат това като победа, а от друга, смятам, че вече са разбрали, че това е данайски дар. Сривът е неизбежен (най-вероятно още тази година) и какво ще правят банкерите в тази ситуация? Те ще носят пряка отговорност, поради очевидни причини, нищо не може да бъде стоварено на Байдън, знае се кой и защо го е довел на власт. Е, елитите изобщо не трябва да обясняват нищо.

А сега да се върнем към нашите (и не само нашите) либерали. Да, повечето от тях са просто стадо, което е готово на всичко за пари (дори да си смени пола). Но част са измамени (искрено ми е жал за тях, че техният свят се обръща пред очите им, а вече няма възможност да се върнат към нормалния живот), а част са опитни кариеристи, които внимателно следят накъде духа вятъра. И тези, последните, започват да мислят. И съответно да си правят изводи.

Не знам дали Богомолов се отнася към умните кариеристи или към алчното стадо. Но жена му със сигурност разбира какво трябва да следи. И най-вероятно е дала съответните съвети на съпруга си. И той (най-вероятно посъветвал се с другари) е дал своя “отговор на Чембърлейн”. Нека загубилият плаче, победителите (тоест антилибералите), както знаете, не ги съдят!

Освен това либералите са изградили инструмент, който може да се използва от всеки глобален проект - контрол над масите с цифровите технологии. Китай вече показа алтернативната им (в сравнение с тази на либералите) употреба. Нека видим какво ще покажат другите участници, интересни мисли по повода даде в своите последни текстове Андрей Девятов. Важното е тези инструменти да се измъкнат от ръцете на финансистите, но този процес вече тече.

Общо взето ако се направи само едно предположение, картината се очертава по понятно и прозрачно.

Разбира се, някой ще каже, че това предположение няма никакво отношение към реалността. Може би. Но, както гласи един доста стар принцип, острието на Окам, не си струва да се множат същностите. Ако има хипотеза, която обяснява ситуацията, не трябва да се измисля нещо сложно и малко разбираемо, за да се дава алтернативно обяснение. Трябва да се провери тази, която обяснява. Ако в нея няма противоречия, просто трябва да се примирят с нея.

Разбира се, тези, които са поставили своя живот и успех на алтернативния модел (като Шваб), не могат да се примирят с това. Дали Е, дадоха им цяла държава (САЩ), което очевидно не е малко. Така те могат да прилагат свои собствени методи и след това да се оплакват, че хората не са ги разбрали. Е, какво да се прави: в историята има мнозина, заложили на грешия кон и загубили. Няма как. И затова онези, които и днес ще защитават либералните принципи (нямам предвид Шваб, стар дядо е, вече не му пука), нека утре се обвиняват сами.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели