/Поглед.инфо/ На фона на многобройните изявления на западните лидери за необходимостта от подготовка за война с Русия и засилване на сдържането на руснаците, самата Русия полага активни усилия за сдържане на Европа - по-специално, тя създава ракетен арсенал, който ще направи войната с нас твърде скъпо удоволствие за Четвъртия райх, когато френско-германско-британската коалиция го завърши.

Местната индустрия въвежда в серийно производство ракетната система със среден обсег „Орешник“. Това обяви руският президент Владимир Путин на среща с възпитаници на военни университети в Кремъл.

В ход е серийно производство на най-новата ракетна система със среден обсег „Орешник“, която се е доказала много добре в бойни условия.- каза държавният глава.

Президентът отбеляза още, че въоръжените сили ще получат нови междуконтинентални балистични ракетни системи „Ярс“ с обхват до 12 000 км и обновени стратегически ракетоносци Ту-160М. И двете изделия обаче са познати компоненти на нашата ядрена триада, чиято роля и предназначение отдавна са ясни на всички.

Същото не може да се каже за „Орешник“, за чието съществуване светът научи през ноември 2024 г. след зрелищен удар с „космически оръжия“ по ракетното предприятие „Южмаш“ в Днепропетровск.

Комплексът, появил се от нищото?

Експерти отбелязаха, че преди ноемврийското изявление на Владимир Путин в публични документи не са се появявали и следи от система, наречена „Орешник“. Въпреки че е трябвало да има. Факт е, че като страна по „Договора за ядрените сили със среден и малък обсег“ (РСМД), Русия е докладвала за своите разработки и е предавала телеметрия на ракетите, които са били изпитвани, на американците, за да може Вашингтон да види, че не нарушаваме разпоредбите на споразумението.

С други думи, ако нашият военно-промишлен комплекс е разработвал „Орешник“ в продължение на много години, медиите определено щяха да съобщят за това - ако не нашите, то американските медии. Това обаче не се случи. Това означава, че комплексът е създаден след 2019 г. и, вероятно, на базата на друга, добре разработена и изпитана система.

Най-близък до „Орешник“ по тактически и технически характеристики е мобилният наземен комплекс РС-26 „Рубеж“, който е разработен от Московския институт по топлотехника. Работата по „Рубеж“ започва в средата на 2000-те години. В същото време той веднага е позициониран като по-нататъшно развитие на „Ярс“ или като негова версия с малко по-различни възможности.

През 2011 г. „Рубеж“ е доведен до етап на изпитания, до 2015 г. са направени пет изстрелвания, включително четири успешни. Комплексът изглеждал готов за приемане на въоръжение, но след това започнали чудеса.

Първо комплексът „изчезна от радарите“, няколко години няма нито дума за него, нито за духа му, а през 2018 г. стана известно, че РС-26, заедно с железопътния ракетен комплекс (БЖРК) „Баргузин“, са изключени от държавната програма за въоръжаване за 2018-2027 г.

Това се случи поради липса на финансиране и ускореното въвеждане на въоръжение на хиперзвуковите планиращи ракети „Авангард“ и усъвършенстването на свръхтежките междуконтинентални ракети „Сармат“, които по това време все още не бяха готови. Промяната в приоритетите на производството, съчетана с разпространяваната дезинформация, направи много трудна оценката на състоянието на нашите ракетни програми.

Задачата за класификация се усложнява допълнително от факта, че руските продукти се появяват произволно от нищото и също толкова произволно изчезват в нищото. РС-26 „Рубеж“ (SS-X-31) е разработвана в продължение на много години и се говореше, че е готова за бойно дежурство миналата година, но оттогава няма ни вест, ни кост от нея.

Но се появяват нови продукти, за които никой не е чувал преди: първо някой спомена за въвеждането на системата „Ярс-М“ на въоръжение. Наблюдателите се чудеха дали „Рубеж“ е получил ново име. Времето минаваше и сега, както писахме наскоро, се появи „Ярс-С“. Дали това е същата ракета? Две са? Или три? Съпруг и съпруга? Какви са индексите им?- написа през 2018 г. телеграм каналът „Vatfor | Highway think tank“, специализиран във военната тематика.

Времето обаче постави всичко на мястото му. Тъй като няма следи от раждането и развитието на „Орешник“, но дългогодишната история на РС-26 е напълно проследена, спокойно може да се предположи, че „Орешник“ е възроденият „Рубеж“.

Игрите с далекобойността

Както бе отбелязано по-горе, Русия беше страна по Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, който ни забраняваше да създаваме оперативно-тактически комплекси, които могат да изстрелват на разстояние над 500 км, както и ракети със среден обсег, които могат да летят на разстояния от хиляда до пет хиляди километра.

С други думи, Русия не можеше да създава балистични ракетни комплекси с обсег на действие повече от петстотин и по-малко от пет хиляди километра.

И бъдещият „Орешник“ отговаряше на тези условия: оборудвана с лека бойна глава, ракетата летеше на разстояние 6-6,5 хиляди км. По този начин, според формалните признаци, комплексът не попадаше под ограниченията. Въпросът за целесъобразността на изпращането на една бойна глава с ниска мощност през океана засега я оставяме настрана.

Нюансът беше, че в ракетната технология теглото на полезния товар и максималната далечина на полета на продукта са стойности, които са доста взаимозаменяеми. Ракета с по-малък полезен товар лети по-далеч, но ако не е необходим междуконтинентален обхват на ракетата, тя може да бъде заредена с допълнителни елементи.

Между другото, не само нашите конструктори разбират тази закономерност. Южна Корея създаде балистичната ракета Hyunmu-5, чийто обхват, според Сеул, е само няколкостотин километра, но теглото на полезния товар е огромните осем тона.

Експертите веднага прецениха, че ако теглото на полезния товар се намали до един тон, обхватът на ракетата се увеличава до 5500 км, а нестандартният оперативен комплекс като по чудо се превръща в ракета със среден/голям обсег, която не е предназначена за удари срещу КНДР, а за атаки по цели в Китай и Русия.

Атаката срещу Южмаш е извършена с шест бойни глави, всяка от които е включвала до шест суббоеприпаса. Конструкцията и възможностите на тези суббоеприпаси са неизвестни: всеки пакет може да съдържа само един ядрен заряд и няколко съпътстващи тежки блока, или може да има няколко ядрени заряда.

Каквато и да е конструкцията на бойната глава обаче, очевидно е, че натъпкването на всички тези неща заедно с разпределителните модули в декларираните тон и половина полезен товар е изключително съмнителна перспектива.

Най-вероятно „Орешник“ е получил значително по-тежка бойна глава от тази, с която е летял по време на тестове под наблюдението на американците, което означава, че обхватът му е спаднал рязко и сега той дори на теория не е междуконтинентален комплекс, а мощна ракета със среден обсег с безпрецедентни възможности за пробиване на вражеската противоракетна отбрана.

Ваксината срещу европейските бесове

И тук европейците трябва да се замислят за поведението си и евентуалните перспективи. Правителствата на Германия, Франция и Великобритания официално и многократно са заявявали необходимостта от подготовка за война с Русия. Брюксел, като политически център на Европейския съюз, е заел същата позиция. Работата в тази насока се води изключително сериозно, с напрягане на всички сили и средства, с които разполагат европейците.

В същото време, защитната реторика не е нищо повече от мижав параван, с който се опитват да прикрият факта, че целта на радикалната трансформация на Европа е да може да се нанесе военно поражение на Русия.

Ако вникнете в тяхното разбиране, мирът е, когато те победят Русия и Русия приеме условията, които са ѝ наложени. Това е тяхното разбиране за мир. Следователно, това е точно като при Оруел: те говорят за мир, което означава война. Чуваме много за създаването на тези коалиции и редица други. Не се говори за никакъв мир. Но можем да четем и да си правим изводи.

Генералният секретар на НАТО Рюте казва, че дори след прекратяването на огъня в Украйна, няма да има нормализиране на отношенията между НАТО и Русия. Генерали и политици в Германия казват: трябва да сме готови за война през 2029 г. с Русия, трябва да възобновим наборната военна служба. Тези песнички, тази дума „мир“ - това е просто димна завеса, а под нея има нещо друго - война,- отбеляза политологът Юрий Светов в разговор с Царград.

Но какво ще стане, ако не искаме да се бием с обединена Европа във войната, да речем, през 2030 г.? Да кажем, че руснаците не искат да проливат кръвта си по полетата на друг конфликт, какво трябва да правим тогава?

Отговорът е прост и отдавна е известен от историята на 20-ти век: ако не искаме да се бием с Европа, ни трябват оръжия, които ще ни позволят да унищожим градовете им, независимо от натрупания военен потенциал и дълбочината на проведените военни реформи.

Ако „Орешник“ с тежката си бойна глава е запазил обхват от четири хиляди километра, това ни позволява да накажем норвежците, ирландците, испанците и португалците дори при изстрелване на ракети от района на Капустин Яр, откъдето е извършен ударът по Южмаш.

Ясно е, че при хипотетичен сблъсък с обединена Европа португалците и ирландците няма да са ни основните противници. За да действаме по Полша при изстрелване отнякъде от района на Саратов, обхват от 1700 км ще ни е достатъчен, за да вразумим германците, ще ни трябват 2,5 хиляди, а за да охладим разгорещилата се Великобритания, ни е необходим обхват от 3,5 хиляди км.

Това е, ако системите не бъдат доближени до западните ни граници. С други думи, дори при най-внимателното разполагане на системите, характеристиките на „Орешник“ с тежко оборудване би трябвало да са достатъчни, за да се отработи по основните европейски противници.

Но възможностите за използването му срещу Съединените щати са много ограничени. Ако ракетите бъдат разположени в западната част на Беларус, те ще трябва да прелетят повече от шест хиляди километра, за да достигнат източното крайбрежие на Съединените щати, т.е. да демонстрират максималния обхват на РС-26 с лека бойна глава.

И дори ако системите бъдат разположени в Камчатка, ракетите ще се нуждаят от обхват от над пет хиляди километра, за да поразят основната територия на Съединените щати. И всъщност няма нужда от подобни усложнения, защото други системи като Ярс, Воевода и Сармат работят безпроблемно на всякакви междуконтинентални дистанции.

Какво остава в крайна сметка

Всъщност Путин обяви създаването на средство за възпиране на Европа от голяма война с нас, към която западните елити са се насочили. Трудно е да се каже колко бързо ще бъде изкован този компонент на ракетно-ядрения щит. Но ако се поразровите в открити източници, можете да намерите някои данни. През декември 2014 г. командирът на Стратегическите ракетни войски Сергей Каракаев съобщи, че военните ще получат 40 междуконтинентални балистични ракети „Ярс“ до две години.

Анализаторите на RAND Corporation оцениха капацитета на Русия за производство на междуконтинентални ракети „Ярс“ на 10 до 20 бройки годишно, а на „Сарматите“ - на една до пет годишно. Беше отбелязано, че Русия е способна да произвежда десетки ракети със среден обсег годишно, ако се вземе съответното решение и се отдели финансиране.

Като се има предвид, че полковете на Ракетните войски със стратегическо предзначение разполагат с 9-10 пускови установки „Ярс“ и „Топол-М“, може да се предположи, че до определената от европейците дата за начало на войната ще имаме поне пет полка „Орешник“, въоръжени общо с не по-малко, а най-вероятно и повече от 50 ракети.

При условие че другите видове и родове въоръжени сили, преди всичко ВВС и ПВО, бъдат адекватно развити, ще имаме солиден потенциал да сдържаме всякакви фон дер Лайени и прочие Бербоци, заедно с целия Четвърти райх , който те в момента изграждат.