/Поглед.инфо/ През последните години много се говори за кризата на глобализацията, за това, че светът със сигурност ще се разпадне на отделни региони със собствени финансови системи, стокови пазари и информационни пространства. Ще възникне нов феодализъм или нов изолационизъм. Някой се радва на това, някой скърби за заминаващия си глобален мир.

Междувременно виждаме други, противоположни тенденции. Например нарастващото влияние на БРИКС - обединение на държави, които не са свързани помежду си от историческа, културна или икономическа общност. Е, всъщност колко общо имаше доскоро между Бразилия и Южна Африка? Освен че са същата планета. Но това е проява на глобализация!

Взаимовръзката на всички световни процеси вече не може да бъде скрита в килера. Точно както голямо земетресение често отеква в други райони, застрашени от земетресения, конфликтите в Сирия, Украйна, около Тайван, а сега също и в Западна Африка, повтарят взаимно и може да изискват общо решение.

Самата борба срещу глобализма има глобален характер, като се започне от международното движение на антиглобалистите и се стигне до сътрудничеството на страните, противопоставящи се на глобалния диктат на Запада.

Тази последна точка е най-важната. Предишната глобализация беше приблизително равна на озападняване, по неговия успех в дадена страна можеше да се съди по това колко удобно е било за западняка.

“Макдоналдс” се смята за общ символ на един свят: навсякъде по света - еднакви хамбургери с еднакво качество. Агентите на глобализацията са „новите номади“, чийто проповедник е Жак Атали – граждани на света, които не са привързани към едно място и намират своята хранителна среда навсякъде. Глобалният свят преди пандемията беше фокусиран върху максималното използване на инфраструктурата на „новия номадизъм“ - провеждането на безкрайни конференции и семинари на транснационални корпорации и международни структури в различни страни по света. Международното летище, хотелът на международната мрежа станаха флагмани на обединението на живота: новоизсеченият номад трябваше да се срещне с едни и същи ежедневни модели навсякъде.

Разбира се, цялата тази врява беше „западна по съдържание, национална по форма“, оттук и повсеместната, грабваща окото мода на етноса, който не засяга основните ценности. Мярката за тази връзка между форма и съдържание беше поставена например от американските атомни бомбардировки над японските градове, след които японската нация беше морално сломена завинаги, а ролята на японската култура в световното меню не беше сведена дори до гарнитура, а до подправка, макар и доброволно добавена към различни ястия. И това въпреки факта, че за доста дълго време Япония оставаше втората икономическа сила в света.

Целта и резултатът от такава глобализация беше самоподдържаща се система на неравен обмен, в която икономическото богатство постоянно се преразпределяше в полза на Запада, което позволи на Запада да остане в очите на населението на незападните страни архипелаг от благополучие и модел за подражание, осигуряващ на Запада моралното право да налага по-нататък измислените от него правила. Основните ценности бяха продиктувани от американската военна мощ и глобалната мрежа от американски военни бази стана своеобразно отражение на мрежата от заведения “Макдоналдс”.

В същото време извън оазисите на глобализацията и встрани от маршрутите на „новите номади“ останаха огромните маси от световното население, чиито страдания от насилие, глад и бедност бяха обект на показни грижи на хуманитарни организации и сълзливи статии в бизнес седмичници. Така западният глобализъм се превърна в пречка по пътя към истинската глобализация, към изграждането, както казват китайците, на „човечество с обща съдба“. Многополюсният свят, за който говорим, предполага плурализъм на културите и свободно взаимно обогатяване на традициите, а не налагане на ценности, откъснати от традиционната почва.

Разбира се, ние се интересуваме преди всичко от ролята на Русия в тази нова глобализация. Определено няма да е ролята на „ученик в училище по демокрация“. Вече няма да се състезаваме вътре в страната и с други държави в усвояването на чужди нрави и чужди правила на живот, както все още правят някои кандидати за членство в НАТО или ЕС. Но това не означава, че достойното място в новия многополюсен свят ни е гарантирано автоматично, просто защото има такава държава, която има огромна територия и неизчерпаеми природни ресурси. И това не означава, че задачата пред нас днес е по-лесна. Преди копирахме нещо чуждо, сега е време да покажем нашия оригинал, да го разберем сами и да го предложим на света.

С други думи, зад руското знаме трябва да има нещо повече от Русия като такава. И имаме предпоставки за това. На първо място, Русия се формира като цялостна цивилизация, която е повлияна както от Запада, така и от Изтока, но в същото време е самобитна. Когато говорим за традиционни ценности, говорим за много дълбока традиция. И това е традиция както на взаимодействие със западните ценности, така и на противопоставяне на тях. Този въпрос беше най-добре разбран в руската традиция.

Второ, руската държава, за разлика от западните колониални сили, никога не се е ръководила от принципите на етническия егоизъм. Нейният идеал е хармоничното многогласие на народите, а сега изглежда, че това е било практика, така да се каже, "за растеж": има какво да се сподели с човечеството.

Трето, по време на съветската епоха имахме опит в търсенето на справедливост, което за известно време превърна страната ни в надеждата на всички потиснати. Този морален капитал все още стои. Днес търсенето на справедливост в света е толкова високо, че ако искаме да станем един от световните лидери, справедливостта трябва да стане руска марка.

И накрая, имаме хуманността на руската култура на наша страна. Опитите да се премахне тази култура на Запад само привличат вниманието на по-голямата част от човечеството към нея. В крайна сметка борбата е преди всичко за достойнството на човешката личност, за запазването на разумния човек като биологичен вид, срещу дехуманизацията под прикритието на прогреса. Следователно, ако имаме предвид утвърждаването на ролята на Русия в бъдещия световен ред, всяка смислена инвестиция в култура ще се изплати стократно.

Вече днес можем да кажем, че руският флаг в този свят се превръща в символ на определени ценности. Нашите знамена се веят в Нигер и други африкански страни. Сега това е знак за борбата за свобода от чуждия диктат. Борба за правото на народите да се разпореждат със собствените си природни ресурси. Това е знамето на бунта срещу Запада и виждаме, че самият бунт беше приет с надежда от мнозинството от човечеството.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?