/Поглед.инфо/ Свещеникът от Ленинградска област, отец Сергий Оржаховски, работи с отрядите на „Щорм“, в които се бият бивши затворници. Той имаше възможност да посети зоната на Специалната военна операция през есента на 2022 г. Настроенията на хората, каза той, бяха „просто много сложни“ по това време. Достатъчно е да си спомним какво става тогава – отстъпления на фронта, смут с мобилизираните...
И свещеникът решава, че следва да замине за Специалната военна операция – да помага, да укрепва хората. Сега той се грижи за няколко подразделения.на една от дивизиите. И настроението във войските, според него, е станало съвсем различно.
Връщайки се от бойна мисия, много щурмоваци отиват при свещеника, в лагерния параклис. Всички са емоционални. Палят свещи, някой не може да сдържи сълзите си.
И аз съм емоционален. Слушам техните истории. Мнозина свидетелстват за чудеса,– казва отец Сергий.
Близо до войника избухва мина, той мисли, че ще умре, но дори не е ранен. Някои хора бяха улучени от шрапнели в бронежилетките си, други парчета прелетяха близо до ушите им. Всеки от щурмоваците има такъв случай. Всеки го има! Отецът често чува от тях:
Бог ме спаси. Защото не може да има логично обяснение за случилото се.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нееднозначно отношение
Но в случая със затворниците, съставляващи гръбнака на "Щорм", основното чудо са самите тези хора. Отношението към такива доброволци в обществото е двусмислено. Това двусмислие беше пренесено сред войските. Отец Сергий наблюдава как това отношение се променя. Първоначално доброволците от затворите бяха приети с повишено внимание, не знаеха какво да очакват от тях. Но сега околните, включително командирите, се отнасят към тях с голямо уважение.
Сред тези хора има затворници с дълги присъди – близо десет години, имаха още много време да ги излежават. Но има и такива, на които им оставаха само два месеца до освобождаването. И те все пак станаха щурмоваци, знаейки, че службата в „Щорм“ често е път в една посока, няма връщане,- казва отец Сергий.
В рамките на шест месеца десет до двадесет процента от личния състав в такива отряди остават в строя. И затворниците знаят това.
Но за тези хора, които почти бяха излежали присъдата си, беше важно не да се освободят, а да отидат да се бият за родината си. И те също видяха в СВO щастлива възможност да се разделят с миналото. Чувал съм от мнозина от тях: „Искам да променя живота си.“
Същият мотив води не само затворниците, но и хората на свобода. Много хора не са доволни от начина, по който се е развил животът им. Те признават на свещеника, че се чувстват безполезни в „цивилния живот“ и ако не беше войната, щяха да умрат от водка и липса на интерес към нищо. СВO им даде шанс да направят нещо важно в живота. А за някои - и "полагат живота си за приятелите си".
И отец Сергий не се съмнява: за това Бог ги възнагради напълно на небето. Прековаването се извършва в СВO. Войниците признават пред свещеника, че на фронта са започнали да гледат по различен начин на много неща, започнали са да ценят това, което преди не са ценяли особено – близките си, живота си.
А СВO може да се нарече и чистилище.
Вижте колко много се разкри. Ние, разбира се, предположихме, че сред нашите граждани има много „неграждани“. Но те не знаеха, че са толкова зли. Но сега всичко излезе наяве. И в самите нас също. Това е добре,- казва отец Сергий.
Отецът вярва, че „добре е, че Бог не даде бърза победа“. И подопечните му от „Щорм” са съгласни с него: ако всичко беше приключило през пролетта, нищо нямаше да се промени у нас.
Външно всичко щеше да блести. Ще има отлични доклади за икономиката във всичко. Ала се оказа, че имаме много недостатъци, навсякъде. Сега те бързо се коригират. И слава богу! Но жертвите, жертвите... Уви, това, което се случва в извънредна ситуация, винаги изисква стрес и жертви.
Не всички герои...
Едно от впечатленията на отец Сергий: в Специалната военна операция не всички наградени са герои, а и има много герои без награди. Всичко зависи от ситуацията, от командирите на части, от командването по-горе.
Има нечестиви светци. И след командировка в СВО измислих собствена дефиниция - „негероични герои“. Лично аз бих се поклонил в краката на обикновените руски мъже – от Тамбов, Воронеж, Липецк, Орлов, Курск. На момчетата - механизатори. Те са солта на земята. Много зависи от тях. Включително и на предната линия.
"Не бива да мрънкаш"
За почти година от престоя си в зоната на СВО, отец Сергий не е видял разгневени хора. Има умора, няма омраза. Общото настроение е „търпеливо, всеки отговаря за своя район“.
Особено уморени бяха мобилизираните. Много от тях не се нуждаят от награди, от пари - просто да се приберат у дома.
Хората вече не се изморяват физически, а психологически. Защото всеки ден е едно и също.
Но, според наблюденията на отец Сергий, след като са били на почивка, войниците се връщат на фронта без съжаление. Самият той е преминал през това.
Той признава, че когато, след като прекарал пет месеца постоянно „зад лентата“, се озовал в града, сякаш беше излязъл от гората. И той, и момчетата, с които отивали на почивка, гледаха „като диваци“ на хората, на колите, на работещите светофари. Но „културният шок“ бързо премина. И тогава той отново беше привлечен от СВО.
Бях привлечен от хората, които са отседнали там, с които вечеряш пълноценно. Няма да кажа, че те са само гръмотевични приятели, но те станаха толкова скъпи, че просто не можете да ги оставите.
Опитът от предната линия, според отец Сергий, учи човек да бъде благодарен . За това, което има в живота. Учи те да не се ядосваш от всякакви дребни неща, които са наистина дребни неща в сравнение с това, през което преминават хората в Специалната военна операция.
Благодарността е най-доброто средство за проспериращ живот и мир със себе си. Всеки от нас има много, за което трябва да благодарим на Бога. Аз съм против мрънкането, недоволството от началниците и търсенето на виновни. Направете това, което трябва вие да направите на вашето място, и тогава животът ще се подобри,- казва отец Сергий.
Това не са патриотични лозунги, а християнски правила – прави нужното, работи, не се оплаквай.
Не трябва да има мрънкане. Лично аз вярвам на нашия върховен главнокомандващ. Не всичко тук е перфектно. Но това не означава, че започнатото трябва да бъде изоставено. Случилото се беше неизбежно. Учудващо е, че не се случи по-рано...
Превод: ЕС
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.