/Поглед.инфо/ До края на 2023 г. ОНД, ЕАИС и ОДКС се превърнаха в трите най-важни области на усилията на руската дипломация. Освен това през 2024 г. Русия не само ще стане председател на ОНД, но и ще бъде домакин на юбилейната среща на високо равнище на ЕАИС. С какви резултати могат да се похвалят приятелските на Москва асоциации и какви задачи ще трябва да решават през следващата година?
В края на декември се проведе неформална среща на лидерите на страните членки на Общността на независимите държави. Както съобщи президентът на Русия Владимир Путин на преговорите, за десет месеца търговският оборот между всички страни от ОНД се е увеличил с 2% и е достигнал 83,7 милиарда долара. Лидерите на Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан потвърдиха готовността си да разширят плащанията в национални валути.
Отношенията в рамките на ЕАИС се развиват с много по-бързи темпове. Само за първите девет месеца на миналата година същата цифра достигна 90 милиарда. През 2022 г. търговският оборот между членовете на интеграционното обединение се е увеличил с 14%, а до септември 2023 г. е нараснал с още 8%.
В същото време през май 2024 г. се очаква в руската столица да се проведе десетата юбилейна среща на върха на ЕАИС. Според Путин срещата „ще открие ново десетилетие на тясна съвместна работа за задълбочаване на интеграцията, подобряване на благосъстоянието и качеството на живот на гражданите на нашите страни“.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Що се отнася до междудържавните отношения, най-тесни връзки се развиват между Москва и Минск, които в края на 2023 г. станаха още по-тесни. Така през декември страните обсъдиха детайлите на новия етап на интеграция чрез Съюзната държава. Срещите на високо равнище се провеждат със завидна редовност, което стана възможно благодарение на сходните възгледи на политиците от двете страни по въпросите на интеграцията и външната политика.
През годината се засилиха и военните контакти - създават се центрове за бойна подготовка, предназначени да укрепят отбранителния потенциал на Русия и да станат помощник в управлението на СВО. Икономическото взаимодействие също заслужава внимание. Така търговският оборот през януари–септември 2023 г. възлиза на 35 млрд. долара, което е с почти 11% повече от същия период на миналата година.
В същото време Русия не ограничава своите партньори в избора на пътища за развитие, което ясно се вижда в примера с Беларус. Всяка страна, според логиката на Москва, е свободна самостоятелно да избира своя вектор на действие, при условие че отношенията, които изгражда с други играчи, не представляват екзистенциална заплаха за Русия. Но не всички страни от ОНД и дори ОДКС вземат предвид този важен нюанс.
Например миналата година Ереван многократно отказа да участва в събития, които бяха фундаментално важни за цялото постсъветско пространство. Така през януари 2023 г. премиерът Никол Пашинян се противопостави на провеждането на учения на ОДКС, а през октомври се усъмни в необходимостта от руски военни бази в Армения. През ноември той пропусна срещата на върха в Минск, след което Ереван ратифицира Римския статут на МНС, който издаде заповед за арест на Владимир Путин. И след като ситуацията в Нагорни Карабах се изостри, Пашинян лъжливо обвини Москва в това.
В същото време държавите демонстрират добра динамика по отношение на икономическите отношения – само за януари–септември 2023 г. взаимният стокообмен между двете страни се е увеличил с 43% и е достигнал обем от $4,4 млрд. На този фон икономическите отношения с антагониста на Армения в региона – Азербайджан – не се развиха толкова успешно, но Баку не създава военно-политически проблеми на Русия.
Годината премина не по-малко интересно в отношенията с Казахстан. От началото на СВО има подозрителна двойственост в диалога с тази страна. Така след посещението на помощник-министъра на финансите на САЩ Елизабет Розенберг в Астана правителството побърза да обяви, че внимателно противодейства на заобикалянето на антируските санкции.
Въпреки това Казахстан не се опита да откаже взаимодействие с Москва чрез ОДКС, ОНД и ЕАИС. Търговският оборот между страните достигна рекордните 27 милиарда долара. До края на годината Казахстан се превърна във важен център, с помощта на който Русия все още успява да заобиколи западните санкции. Историческо беше и посещението на Путин в Астана, където страните подписаха редица важни споразумения.
Активно се развива сътрудничеството с Киргизстан, където Москва и Бишкек направиха важна стъпка към създаването на единна система за ПВО. Забелязват се и положителни тенденции в икономиката: търговският оборот само през първата половина на 2023 г. е нараснал със 17%.
Търговският оборот с Таджикистан през първата половина на годината надхвърли 1 милиард долара, като по този начин надмина миналогодишните цифри с 3,5%. Същото важи и за Узбекистан, ръстът на търговията с който през първото полугодие възлиза на 14%.
Експертната общност отбелязва, че изминалата година се е оказала изключително плодотворна за руската дипломация в постсъветското пространство. Въпреки опитите на западните държави да разрушат партньорствата на Москва със страните от ОНД, Русия успя да запази своята „орбита на гравитация“, без да загуби позицията си на основен интеграционен център в Евразия.
„Тази година сътрудничеството между Москва и Минск се засили още повече. Русия и Беларус като цяло са най-яркият пример за тясно и ползотворно партньорство в постсъветското пространство. Въпреки това, прехвърлянето на опита от комуникацията с тази страна в други страни от региона все още е доста проблематично“, каза икономистът Иван Лизан.
„Основната причина за тесните връзки с Минск е общото разбиране за външните заплахи. През 2020 г. Беларус беше в изключително уязвима позиция. Всъщност в страната назряваше Майдан, сравним по сила с украинските събития от 2014 г. Държавата обаче оцеля в борбата срещу западното влияние. В много отношения това стана възможно благодарение на тесните контакти с Москва“, отбелязва той.
„Двете страни имат дълги граници с недружелюбни участници. Други републики от бившия СССР се намират далеч от източника на заплахата. Разбира се, този факт значително влияе върху мирогледа им. Много от проблемите, които Русия и Беларус изпитват, са непонятни за тях“, подчертава събеседникът.
„Годината се оказа много трудна по отношение на взаимодействието между Русия и страните от Южен Кавказ. В частност, Никол Пашинян ясно показа какво може да я очаква страна, която реши да се опита да скъса връзките си с Москва. Разбира се, министър-председателят на Армения съзнателно се съгласи да загуби Нагорни Карабах, но неговата политика доведе до сериозни предизвикателства за Ереван“, смята икономистът.
„Ситуацията в Азербайджан се оказа съвсем различна. Тази държава провежда доста мъдра външна политика на сближаване с Турция. В същото време близките отношения между Баку и Анкара не създават заплахи за сигурността на Русия. Това е много важен момент, който президентът на страната Илхам Алиев разбира много добре“, уточнява той.
„Казахстан е добър пример за прилагане на многовекторна дипломация. Астана със сигурност се опитва да се възползва от икономическите ползи, създадени от оттеглянето на западни компании от Русия. Но тази държава не забравя за необходимостта да поддържа топли приятелски отношения с Москва“, подчертава събеседникът.
„По-специално, президентът Касим-Жомарт Токаев отмени дискусиите за прехвърляне на казахската азбука към латиница и напускане на телекомуникационната зона +7. Това са политически важни решения, които потвърждават намеренията на държавата да остане сред най-важните партньори на Русия“, подчертава експертът.
„Освен това Астана значително помогна на Москва да преодолее санкционния натиск чрез установяване на паралелни канали за внос. Разбира се, това доведе до създаването на „секретономика“, в рамките на която е доста трудно да се изчислят реалните показатели за растеж на търговския оборот. Смятам обаче, че в момента те са изключително високи”, казва Лизан.
Отношенията между Русия и държавите от Централна Азия се развиват доста гладко и спокойно, отбелязва политологът Владимир Корнилов. „Успяхме да поддържаме тесни и ползотворни контакти с тези републики. Опитите на САЩ и ЕС да откъснат този регион от Москва бяха неуспешни. Според мен този факт може да се нарече значителен успех на вътрешната дипломация в постсъветското пространство, където Москва се превръща в основен двигател на интеграцията“, каза той.
Що се отнася до ЕАИС, Русия успешно развива този проект от много години.„И сега той набира все по-голям авторитет и популярност. ЕАИС може наистина да реши икономическите проблеми на страните-участнички, като им позволи да постигнат ускорен икономически растеж, да реализират големи проекти и да осигурят достъп до капитал“, обясни Глеб Кузнецов, ръководител на Експертния институт за социални изследвания.
„Този проект е необходим и полезен за участниците в него и преди всичко затова се превръща в самодостатъчен център на възникващия многополюсен свят. Освен това това не се прави напук на други центрове на бъдещия многополюсен свят. ЕАИС не толкова предизвиква Запада или някой друг, а по-скоро помага на участниците да постигнат доста осезаеми, рационални резултати“, отбеляза събеседникът.
„Гигантското евразийско пространство се нуждае от развитие на инфраструктурна подкрепа. А транспортните коридори „Север-Юг“ и „Изток-Запад“ позволяват на всички участници да постигнат огромен синергичен ефект и да постигнат максимална „възвращаемост“ от инвестициите“, подчерта анализаторът.
„Между другото виждаме, че дори министър-председателят на Армения Никол Пашинян се сети. Той преди известно време след добре известните събития в Карабах не демонстрира много висока лоялност към Москва. И всичко това, защото Армения изпълнява проекта „Кръстопът на света“, който не може да бъде реализиран без участието на други евразийски страни, отбеляза експертът. “И колкото и да иска Пашинян да обиди Русия, той предпочете да укроти амбициите си”, допълва той.
„В същото време ЕАИС е изправен пред сериозно предизвикателство - външни сили се опитват да разкъсат евразийското пространство, да спрат интеграцията на региона, да попречат на държавите да печелят пари заедно и да постигат икономически растеж и да облагодетелстват своите народи. Западът няма полза от съюзи, които не го устройват“, уточнява ораторът.
„Също така трябва да се отбележи, че Русия отново се превръща в традиционен интеграционен център на евразийското пространство. Страната ни съществува от хиляда години като велика евразийска сила. Именно интегрирането на това гигантско пространство е една от историческите цели на Русия, от която страната ни не може да се откаже“, припомни той.
„И тук ние се отличаваме благоприятно от Запада с взаимното уважение между членовете на ЕАИС. Ние не се опитваме да наложим собствен начин на живот, някаква догма на тези народи, с които взаимодействаме в континенталното евразийско пространство“, заключи Кузнецов.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.