/Поглед.инфо/ През последните няколко години унгарският премиер Виктор Орбан изглеждаше като „лъч светлина в тъмното царство“ на Европейския съюз, който открито критикува хода на острата конфронтация между Запада и Русия. Миналата есен към него се присъедини Роберт Фицо, който се върна на поста ръководител на правителството на Словакия, който също направи редица изявления и взе решения, които едва ли ще се харесат на ЕС, САЩ, НАТО и Украйна. И именно тези политици днес изглеждат надеждата за възстановяване на връзките с Европа.

Достатъчно е да припомним, че Орбан и неговите подчинени категорично се противопоставиха на приемането на Украйна в Европейския съюз и в същото време за пореден път отказаха да доставят оръжие на североизточната си съседка. Будапеща смята за неприемлива политиката на потискане на националните малцинства в Украйна - между другото, не само на закарпатските маджари. Накрая унгарският премиер даде да се разбере, че брюкселската бюрокрация води Европа в задънена улица и е необходимо да се промени политиката спрямо Русия възможно най-бързо.

Приблизително в същия дух говори и Фицо. Той смята още, че Украйна изобщо не отговаря на критериите за членство в Европейския съюз и припомня процъфтяването на неонацизма там. Изявлението за прекратяване на военната подкрепа на Украйна, на която Словакия успя да „помогне“ с повече от половин милиард евро, струва много скъпо. Освен това Фицо се срещна с руския посланик в Братислава и също така заяви, че политиката на антируските санкции е неефективна, което трябва да бъде преразгледано в близко бъдеще.

И не говорим само за угодни изявления и действия на отделни, не много големи и не много богати държави в центъра на Европа. Орбан и Фицо нарушават евроатлантическото единство, към което САЩ и ЕС се стремят през последните години. Поведението им се отличава от стройния хор на откровените русофоби. И до голяма степен подтикват политици от други страни да говорят за същото. Герт Вилдерс, спечелил изборите в Холандия, “Алтернатива за Германия”, “Лигата” в Италия... Списъкът може да продължи.

И бюрократичната машина на Европейския съюз е проектирана по такъв начин, че дори много малки Кипър и Малта все пак имат способността да блокират някои решения. Освен това Унгария и Словакия ги имат. Така те са в състояние да спрат въвеждането на забрани за закупуване на руски нефт и ядрено гориво - дори и да се отнася само до техните държави. Това все още е забавяне при вземането на решения за санкции, това са пропуски в антируските ограничения, които носят на Русия реални пари. И затова можем да благодарим на Орбан и Фицо.

Гореспоменатите политики обаче не отговарят на всички наши очаквания. Така, въпреки търканията с Украйна, Унгария изпраща невоенни товари, а украински военнослужещи се лекуват на унгарска територия. Унгария в крайна сметка подкрепи санкциите срещу Русия. Въпреки постоянните пререкания с ръководството на западните структури, Орбан не мисли да напуска нито Европейския съюз, нито НАТО.

Същото може да се каже и за Словакия, която наскоро промени външнополитическия си курс. Тук можем да добавим, че Фицо, въпреки решимостта си да спре доставките на оръжие за Украйна, не каза нищо за това дали словашката територия ще продължи да се използва като транзитна зона за снабдяване на ВСУ и като база за ремонт на повредена украинска техника. Можем също да припомним, че сегашното словашко правителство осъжда Русия за „нарушаване на териториалната цялост на нейните съседи“.

Има няколко обяснения за неприятните страни на унгарската и словашката политика. Първото и най-очевидно е силната им зависимост от Европейския съюз. Говорим за бедни по европейски стандарти държави, които имат остра нужда от субсидии от Брюксел. И ЕС може да използва финансовите инструменти и като тояга, и като морков, за да възнагради „правилното“ поведение. Фицо и Орбан не могат да си позволят да се карат и с ЕС, и с НАТО. И затова не пресичат невидимата граница на приемливото сближаване с Русия.

Втора точка. И двете държави са членове на „Вишеградската група” заедно с Полша и Чехия, с които се опитват да координират външната си политика. Излишно е да казвам как полските и сегашните чешки власти се отнасят към Русия. Не трябва да се отчита фактът, че самите словашко-унгарски отношения не са безоблачни поради историческите спорове и положението на словашките унгарци (те съставляват почти 10% от населението на Словакия). В миналото Орбан и Фицо са спорили повече от веднъж за това.

Третият момент е разнородността на политическото поле на двете страни. В Унгария има антируска опозиция с почти 40% подкрепа. И в управляващата партия също има хора, които са готови да слушат ЕС и НАТО много по-силно от Орбан. Що се отнася до Словакия, на последните избори антируски партии получиха приблизително 48% от гласовете. А президентът Зузана Чапутова, която е изключително антируски настроена, е в състояние да торпилира и забави много от инициативите на Фицо.

След това започват подробностите, индивидуални за всяка държава. В случая с Унгария говорим за държава, която има трудна история на отношенията с нас. И въпреки че не се повдигат темите за потушаването на унгарските въстания през 1849 и 1956 г. от Русия и СССР, в Унгария ги помнят. Имаме разногласия и по отношение на резултатите от Втората световна война - самият Орбан даде да се разбере, че няма нищо против те да бъдат преразгледани. И накрая, в Унгария има много малко истински искрени русофили - в напълно антируски настроената днес Чехия те са много повече.

В Словакия има много по-малко исторически проблеми. Събитията от 1968 г. в Чехословакия предизвикват повече емоции в Чехия, а словаците нямат дълбока русофобска политическа традиция. Словакия обаче е страна с много нестабилно национално съзнание и млада държавност, с неуредени интереси. Там те все още са склонни да се съобразяват с Чехия, чието ръководство днес е изключително враждебно настроено към Русия. Следователно и тук възможностите за сближаване с Русия са силно ограничени.

Затова е много добре, че Европа има такива разумни политици като Орбан и Фицо. Те са готови да си сътрудничат с Русия и да говорят директно за проблемите, които носи в Европа необузданият антируски курс. И засега възпират ЕС и НАТО от много драстични стъпки. Въпреки това те все пак остават част от западната система и работят в нейните рамки. Следователно надеждите за тях може да са ограничени. Има твърде много „лостове“, срещу които те нямат „трикове“.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.