/Поглед.инфо/ През изминалите дни обстановката се промени сериозно в няколко ключови участъка от линията на бойно съприкосновение в зоната за специалната операция, но най-вече в района на Угледар. Как руските войски постигат успехи в това направление и какво значение имат събитията край Угледар за фронта като цяло?
До началото на тази седмица руските войски се приближиха до Угледар, на запад от него се укрепиха в горския пояс на север от река Кашлагач от Пречистовка до самия Угдедар. Дълбочината на пробива беше почти 3 км и почти 6 км по фронта.
На запад от Угледар боевете се водят на по-малко от километър от пътя от града за село Богоявленка - единственият път за снабдяване, достъпен за гарнизона на ВСУ. А северно от Угледар, от района на Водяное, друга група от руските въоръжени сили настъпва в посока на същата Богоявленка.
Тази съвместна маневра може в крайна сметка да завърши с обкръжаването на града. Сега „вратът” на котела е около 7 км през нивите.Угледар се превръща от важен опорен пункт за цялото южнодонецко направление в слаба позиция, защитата на която е безсмислена.
Украинското командване все още не е отговорило на заплахата от обкръжаване на Угледар. Има няколко причини за тази пасивност.
Най-напред най-боеспособните части на ВСУ бяха изведени от Угледар и предислоцирани в Константиновка, а след това в Курска област. С други думи, случи се нещо напълно противоположно на това, което ВСУ планираха, когато започнаха курската авантюра: намерението на командването на ВСУ беше да отвлекат вниманието на руските войски, водещи настъплението в Донбас. Руските войски не бяха изтеглени от Донбас, а частите на ВСУ сега са принудени да бъдат прехвърлени в района на Курск.
Освен това операцията по обкръжаването на Угледар е придружена от няколкоседмични бомбардировки на градските укрепления от артилерия и авиация. В някои дни вражеските позиции бяха обстрелвани в мащаб, невиждан след атаката на Авдеевка. И накрая, командването на ВСУ не е в състояние да определи приоритетите на отбранителната линия.
Сега фронтът от Торецк до Работино е един механизъм. Съдейки по картината на настъплението на руските части, планът на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия е да създаде едновременно няколко точки на натиск върху отбраната на противника.
За да противодействат на настъпателните усилия на руските войски, ВСУ по правило събират максималния размер на наличните им средства в определен район, който те считат за „направлението на главния удар“. До преди известно време ударните юмруци на въоръжените сили на РФ наистина бяха лесни за разпознаване. От няколко месеца обаче Русия провежда настъпателни действия едновременно в няколко направления, които частично преливат едно в друго на дълъг фронт.
Например, обкръжаването на Угледар става възможно, включително след освобождаването на Константиновка, което от своя страна е свързано с успешни настъпателни действия около Красногоровка. И изчистването на Красногоровка сериозно засегна напредването не само в посока Курахово, но и като цяло към Покровск.
В такава оперативна обстановка врагът няма време да определи най-опасното за него направление, тъй като всички те са взаимосвързани и могат да станат критични за ВСУ. Отстъплението в едно направление автоматично води до криза в съседните области.
Типичен пример: развитието на настъплението на руските въоръжени сили в Покровско направление. ВСУ вече почти година не могат да преодолеят оперативната криза в този район. В същото време имаше три опита за създаване на „нова линия на отбрана“. Въпреки това, чрез поредица от маневри и промени в линията на бойно съприкосновение, частите на въоръжените сили на Руската федерация отново и отново унищожават опитите на ВСУ да създадат дълготрайни укрепления тук.
Големи населени места като Селидово се заобикалят от руските войски, за да ги обградят, което се случва сега с Угледар. Въоръжените сили на РФ се стремят да не бъдат въвлечени в улични битки, което е свързано както със спестяване на личен състав, така и с желанието да не се забавят настъпателните действия. И сега, именно в резултат на маневри и последователни промени във векторите на натиск, Селидово е в полуобкръжение, подобно на Угледар.
Приблизително по същия начин се развиват събитията в агломерацията Новгород (бивш Ню Йорк) - Торецк. Сама по себе си тази позиция на ВСУ е толкова неперспективна за отбрана, колкото и Угледар. През последните дни руските въоръжени сили продължиха тактиката на бързи маневри в това направление, покривайки Торецк от запад и североизток. Подобна е ситуацията в Часов Яр, където операцията за освобождаване на града се развива чрез флангови движения, което в бъдеще ще позволи да се обхване града и да се раздели на няколко части.
Вражеското командване не може да се справи с такава стратегия и тактика на руските въоръжени сили. Трябва да се отбележи, че през последните дни руските въоръжени сили напреднаха сериозно в Купянск-Сватовското направление, освободиха селищата Невское и Макеевка и преминаха река Жеребец. И съвсем неочаквано за врага фронтът се придвижи напред в Запорожие - близо до Старомайорское и Работино.
Проукраински и западни източници признават, че разпадането на фронта в широка зона от Угледар до Курахово заплашва да доведе до отстъпление на ВСУ до района на Днепропетровск. Те не успяха да създадат нова линия на отбрана, базирана на Курахово. А на запад от Курахово нямат нито резерви, нито сериозни укрепления. И тези, които съществуват, по някаква причина са обърнати на юг, докато руските въоръжени сили се движат от изток на запад.
Други групи анализатори посочват възможно настъпление на руските въоръжени сили в запорожско направление. Други точки на натиск, които са неочаквани за врага, също могат да възникнат. Без да изпреварваме събитията, все пак вече можем да кажем, че сме изправени пред постепенно нарастване на поредица от тактически настъпателни операции на руските въоръжени сили, които в бъдеще могат да се превърнат в операция от стратегическо значение. Събитията в района на Угледар са съществен елемент от тази обща картина.
Превод: В. Сергеев