/Поглед.инфо/ Русия за първи път построи уникален танкер от висок ледови клас за износ на руски втечнен природен газ (LNG) от Арктика. Той ще бъде пуснат на вода през втората половина на тази година в завода „Арктик LNG-2“. Това са дефицитни плавателни съдове, които са дори по-трудни за построяване от ледоразбивачите.

И направеното е наистина важна стъпка за Русия към развитието на собственото корабостроене и самостоятелното създаване на такива сложни танкери, без които е невъзможно да се изнася руският LNG на световния пазар.

Първият построен в Русия танкер от ледови клас за втечнен природен газ (LNG) ще бъде пуснат в експлоатация през втората половина на тази година в завода Arctic LNG-2, обяви танкерната група „Совкомфлот“.

Това са технически сложни танкери, каквито има много малко в света, защото досега заводите за втечнен природен газ (LNG) са били главно разположени в топли климатични зони. Но Русия реализира проекти в Арктика и се нуждае точно от тези изключителни газовози.

Носещ името на съветския държавник Алексей Косыгин, ледоразбивачът - газовоз се строи в руската корабостроителница „Звезда“. Танкерът вече беше попаднал под американски санкции по време на строителството, но това не го спря да започне морски изпитания в края на миналата година. Последният етап от изпитанията е планиран да започне в края на юни.

„Ако бъдат постигнати всички параметри на изпитанията, има голяма вероятност корабът да бъде пуснат в експлоатация през втората половина на тази година“, каза пред Интерфакс изпълнителният директор на „Совкомфлот“ Игор Тонковидов.

Говорим за изключително редки танкери-газовози от леден клас Arc7, които са необходими за транспортиране на втечнен природен газ (LNG) специално от арктически проекти. Такива танкери могат да преодоляват лед с дебелина до 2 метра. „Новатек“ по-рано поръча 21 танкера от леден клас Arc7, 15 от които ще бъдат построени в завода „Звезда“.

Отсъствието на опит от вече построени такива газоносни танкери е един от двата основни проблема за завода Arctic LNG2, чийто първи етап беше пуснат в експлоатация в края на 2023 г., а вторият през май 2025 г. Вторият проблем, който трябва да бъде решен, са санкциите, наложени от Съединените щати срещу този проект.

Ако вторият проблем все още не може да бъде решен, то поне трябва да бъде решен първият, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕБ).

Доскоро глобалното търсене на такива кораби беше ограничено, тъй като повечето проекти за втечнен природен газ (LNG) бяха разположени в райони с топъл климат – Катар, Австралия и САЩ – където няма нужда от ледоразбивачи. Едва с развитието на арктическите проекти в Русия, като например „Ямал LNG“ и „Арктик LNG 2“, нуждата от специализирани кораби рязко се увеличи.

„Въпреки това, дори сега броят им остава малък поради високата цена и сложността на строителството“, казва Максим Максимов, доцент в катедра „Иновации и управление на индустриалната политика“ в Руския икономически университет „Плеханов“.

„По същество само Русия пуска в експлоатация заводи за втечнен природен газ (LNG) в Арктика и само ние се нуждаем от такива газовози клас Arctic7. Канада има заводи за втечнен природен газ, но те нямат толкова тежко ледено натоварване, колкото руските проекти на „Новатек“.

Светът вече има ледоразбивачи - газовози клас Arctic4, но само 15 газовоза клас Arctic7 са построени специално за проекта „Ямал LNG“, така че те са в недостиг“, казва експертът от ФНЕБ.

„Първите 15 такива газовози бяха построени в Южна Корея, въпреки че руското ръководство изначално настояваше за развитие на собствено корабостроене. Новатек, собственикът на „Ямал СПГ“, обаче все пак получи възможността да ги построи извън Русия, тъй като самата руска корабостроителница „Звезда“ все още беше в процес на изграждане и нямаше достатъчно време да построи газовози до началото на проекта.“

Но следващата поръчка за 15 такива газовози вече е направена в „Звезда“, плюс шест танкера от този клас са поръчани отново в Южна Корея. „Новатек“ не можа да пренебрегне желанието на държавата да развива собствено корабостроене, затова направи поръчка в Русия.

Компанията получава и много от държавата. Държавата харчи пари за инфраструктура, построи пристанището Сабета (пристанището трябва да принадлежи на държавата, но товарните терминали в него могат да принадлежат на частни компании), подходен канал в Обския залив, а също така предостави данъчни облекчения за заводите за втечнен природен газ, по-специално 12-годишно освобождаване от плащане на данък върху добива на минерали върху газ и газов кондензат и липса на износно мито“, обяснява Юшков.

Според него първоначално разговорите са били южнокорейската компания да изпраща на „Звезда“ корабокомплекти, от които да се сглобяват газовози, но постепенно локализацията ще се увеличи и руската корабостроителница ще се научи да строи такива танкери самостоятелно.

„Някои елементи в газовозите обаче са изключително трудни за овладяване и е невъзможно да се направи без чуждестранни изпълнители. Например, основен детайл на газовозите е мембраната, която държи втечнения природен газ (LNG) вътре в корпуса. Произвежда се буквално от няколко компании в света, като световният лидер е френска компания, която предостави на Русия тази технология. На този етап ние още сме в процес на усвояване на тази технология“,

– казва Юшков.

„Строителството на танкери от ледоразбиващ клас Arc7 за транспорт на втечнен природен газ (LNG) е технологично сложна и скъпа задача, което обяснява техния недостиг в сравнение с конвенционалните газовози. Основната причина се крие в специфичната конструкция на такива плавателни съдове.

Ледоразбивачите - газовози трябва да издържат на екстремни арктически условия, което означава, че корпусите им изискват специално укрепване, способно да издържи на натиска на лед с дебелина до два метра. Освен това, LNG се транспортира при температура от -162 °C, което поставя строги изисквания към системата за съхранение и топлоизолацията на резервоарите.

Друг критичен елемент са двигателите. Двигателите трябва да са достатъчно мощни, за да осигурят движение в лед без помощта на ледоразбивач, но същевременно да останат достатъчно икономични за дълги плавания“, казва Максим Максимов.

„Русия може самостоятелно да строи ядрени и дизелови ледоразбивачи, но е много по-трудно да се направят газовози от ледов клас. Русия строи два такива кораба, тъй като успя да донесе корабни комплекти от Южна Корея, плюс това след монтажа им френската компания успя да инсталира цялото необходимо мембранно оборудване. Но ние все още не можем самостоятелно да сглобим газовоз клас Arc7 от началото до края“, казва Юшков.

И все пак самият факт, че Русия ще има опит в изграждането на подобни газовози, вече е победа. „Преди проектът да бъде реализиран в корабостроителницата „Звезда“, страната нямаше опит в изграждането на толкова сложни плавателни съдове.

Основната трудност беше необходимостта от овладяване на цяла гама от нови технологии, всяка от които изискваше най-висока прецизност и специализирани знания. Особени трудности възникваха при заваряването на специални стомани, които могат да поддържат здравина в екстремни арктически условия, където металът е изложен както на ултраниски температури, така и на механични натоварвания от ледените полета.

Също толкова важна задача беше разработването на системи за ледена навигация, които позволяват на корабите самостоятелно да преодоляват ледени маси без да е необходим постоянния ескорт на ледоразбивачи“, казва Максимов.

След въвеждането на санкциите стана ясно, че трябва сами да се научим как да строим такива кораби. Затова „Звезда“ беше превърната в ключова платформа за развитие на отечественото арктическо корабостроене. „Този проект имаше не само търговско, но и стратегическо значение, тъй като осигуряваше независимостта на критично важните транспортни маршрути по Северния морски път.

Държавната подкрепа изигра решаваща роля в реализирането на такава мащабна инициатива, тъй като бяха необходими значителни инвестиции не само в изграждането на самата корабостроителница, но и в обучението на квалифициран персонал, разработването на нови технологии и създаването на свързана с нея инфраструктура“, казва Максимов.

„Финансовата и организационна помощ от държавата ни позволи да преодолеем технологичното изоставане за кратко време и да създадем производствени мощности, способни да произвеждат плавателни съдове от световна класа. В резултат на това проектът за изграждане на ледоразбивачи-газовози в „Звезда“ се превърна в ярък пример за успешното прилагане на стратегия за заместване на вноса в една от най-технологично сложните индустрии“, заключава експертът.

Що се отнася до втория проблем на проекта „Арктик LNG 2“ – санкциите, важно е да се демонстрират на потенциалните купувачи, преди всичко на Китай, предимствата от закупуването на газ от този проект: първо, това е по-ниска цена, и второ, големи обеми (13,2 милиона тона LNG, които могат да бъдат произведени от двете редици на завода), заключава Юшков.