/Поглед.инфо/ В Германия бизнесмен беше осъден на три години за снабдяване на Русия с „продукти с двойна употреба“. Това са високопрецизни машини, необходими за създаване на бойни ракети. Руският военно-промишлен комплекс все още успява, въпреки санкциите заради Крим, да добива компоненти и оборудване на Запад, използвайки практически тайни операции. Как да освободим вътрешната отбранителна индустрия от чуждата зависимост?

В Хамбург съд осъди гражданин на Германия - родом от бившия СССР, за нарушаване на ембаргото за доставки на оръжие за Русия. Предприемачът ще трябва да лежи почти четири години зад решетките и да плати глоба от 8 милиона евро. Известни са само името и възрастта му - 41-годишният Александър С. Той е взет под стража преди година в Аугсбург, един от градовете на Бавария. Неговият съучастник - 40-годишен жител на Бавария – е получил двегодишна условна присъда по обвинение в съучастие, а също е осъден да плати 330 хиляди евро.

Според разследването Александър С. е продал металообработващи машини, необходими за производството на ракети, на руския военно-промишлен комплекс – и така е нарушил санкциите на ЕС, наложени след обединението на Крим с Русия.

Общо, както е посочено в присъдата, Александър е направил седем транзакции с „продукти с двойна употреба“ през 2016-2018 г. За да заобиколи забраната, бизнесменът е предоставил на одиторите невярна информация за предназначението на стоките.

Германското разследване твърди, че делото се е осъществявало чрез руски предприемач посредник, но в крайна сметка машините са се озовали в едно от руските отбранителни предприятия. В същото време съдът намери за недоказано, че обвиняемите умишлено си сътрудничат и с руските специални служби.

Припомнете си, че след въвеждането на кримските санкции на ЕС, много западни (и по-специално германските) производители на продукти, както военни, така и с двойна употреба, се оплакаха от многомилионни загуби. И така, през пролетта на 2015 г. гигантът на германския военно-индустриален комплекс - концернът „Райнметал“ - обяви загубата от 120 милиона евро поради пропадането на договора за създаване на център за бойна подготовка на руската армия в Мулино (около Нижни Новгород).

Но дори след въвеждането на забраните има съобщения, че компоненти с неизвестен, но очевидно не руски произход все още се появяват в образците на руското оръжие. По-специално, през 2019 г. порталът „АвиаПро“ съобщи, че последната модификация на системата за противовъздушна отбрана „Панцир“ – „Панцир-СМ - използва компоненти от чуждо производство, включително като част от хиперзвукови управляеми ракети. Обърнете внимание, че разработването на модификацията „Панцир-СМ“ е завършена през 2016-2017 г., след въвеждането на кримските санкции. Ако версията на „АвиаПро“ е вярна, тогава нашият военно-промишлен комплекс е можел да получи необходимите компоненти от чужбина дори след налагането на санкции.

„Теоретично е възможно да се правят покупки на такова оборудване чрез фантомни компании, през транзитни държави“, обясни пред вестник Валентин Катасонов, професор от катедрата по международни финанси на МГИМО. „Така са действали по съветско време, получавали са необходимото вносно оборудване. Но тогава делът на това оборудване беше малък“, допълни той.

„Няма нищо ново във факта, че след налагането на санкции компании от страни, чиито власти са въвели тези ограничения, се опитват да продължат да продават оборудване и да заобикалят забраните. Ситуацията е много подобна на тази, която се разигра по време на Студената война. Историята на съда в Хамбург напомня на международния скандал с японската компания „Тошиба“, който се случи през 1987 г. ", - казва военен експерт, заместник-директор на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Максим Шеповаленко. Тогава, припомня той, „Тошиба“ и норвежката компания „Консберг“ са били уловени да продават машини за цифров контрол, които могат да бъдат използвани в производството на подводници, въпреки че съдейки по документите, са били за чисто граждански цели.

„По това време имаше списъци на военни машини и оборудване с двойна употреба, на които беше забранено да се доставят в СССР - те се наричаха „списъците на КОКОМ“, на името на Координационния комитет за контрол на износа, който включваше Съединените щати и техните съюзници ", припомня Катасонов.

Показателно е, че КОКОМ е премахнат след разпадането на СССР, едва през 1994 г. И едва през 2012 г. Конгресът на САЩ премахна от Русия ефекта от така наречената поправка на Джаксън-Ваник, която беше в сила от 70-те години на миналия век и имаше за цел да попречи на западните страни да обменят своите високи технологии със Съветския съюз. Но по това време вече бяха в сила други забрани за доставка на продукти с двойна употреба: от 2006 г. санкциите срещу „Рособоронекспорт“ са свързани с ембаргото срещу Иран, от 2012 г. - „Законът на Магнитски“ и т.н. „Но основният проблем е не само и не толкова в санкционните списъци. Проблемът е, че местната металообработваща индустрия на практика беше убита в края на 80-те. Естествено, търсим по целия свят какво да купим“, оплаква се Шеповаленко.

„Преди разпадането на СССР страната ни се класира на първо място в света по производство на металообработващи машини. Днес това са чисто символични стойности, няколко хиляди производствени единици. Опитахме се да запълним празнината чрез външни покупки, но сега, когато настъпи връщане към ситуацията от Студената война, ще бъде проблематично да се направи това “, повтаря му Катасонов.

Според военния експерт Павел Фелгенхауер до 2014 г. Русия е купувала всяка година продукти от двойна употреба на стойност 1,5 млрд. долара от САЩ. „Също така закупихме продукти с двойна употреба в ЕС през същия период, но този артикул за внос проследява и американски технологии“, каза Фелгенхауер. Става дума за машини и механизми за производство на онова, което може да бъде полезно за армията - и всъщност за самите продукти.

„За мнозина нашият военно-промишлен комплекс е като бутилка с гърло, тоест има много нещо, но изобщо няма нищо. Например няма достатъчно електронни компоненти. Василий Шпак, директор на отдела за радиоелектронна индустрия на Министерството на промишлеността и търговията на Русия, обясни през септември, че не всички компоненти за авиационната индустрия се произвеждат в Русия - около 60% от тези компоненти, останалите са внос “, Каза Фелгенхауер.

Например все още има проблем със серийното производство на въздушни радари с фазирана антенна решетка, заяви събеседникът. „По принцип ги правим сами, но за производството са ни необходими американски компоненти. Според плановете на нашите конструктори, на нашите най-нови изтребители трябва да бъдат поставени радари с фазирана решетка ”, каза Фелгенхауер.

Според експерта отбранителната промишленост също изпитва недостиг на местни произведени специални пластмаси и специални стомани. „По съветско време са произведени повече от хиляда изделия от различни специални стомани. Нуждата беше малка: тон или 200 килограма. Производството на специална стомана в СССР се извършва от завода в Златоуст в Челябинска област и "Червения октомври" във Волгоград. Сега те или са фалирали, или са в състояние пред фалит, тъй като в условията на пазарна икономика е нерентабилно да се произвеждат двеста килограма специална стомана годишно. Освен това ние не сме Съветският съюз и Русия вече не се нуждае и от 200 килограма “, каза Фелгенхауер.

Китай, на когото през 1989 г. Западът също обяви оръжейно ембарго, сам е установил производството на стомана, пластмаси, електронни компоненти, подчерта събеседникът. "До 2014 г. Русия разчиташе да закупи необходимото за своя военно-промишлен комплекс на Запад", заяви Фелгенхауер.

Прието е да се казва, че изходът от зависимостта от предлагането на чужди компоненти е заместването на вноса, отбеляза експертът. „Но засега заместването на вноса често означава така наречената локализация, тоест окончателното сглобяване от чужди детайли и компоненти. Това не е заместване на вноса. Поставя се печатът „Произведено в Русия“, а добавената руска стойност е един процент “, възмутен е Катасонов.

Зависимостта от чужди компоненти и оборудване, изисквани от нашия военно-промишлен комплекс, налага да се прибягва до действително тайни операции в чужбина. Според Катасонов, за да се отървем от тази зависимост, не е необходимо да локализираме производството, а да реиндустриализираме напълно нашата металургия.

„Необходимо е да се развива индустрията на три етапа, както беше направено през 30-те години на миналия век - металургия и производство на суровини, металообработващи машини и оборудване, а след това - високопрецизни продукти, които се произвеждат на тези машини“, експертът предполага.

Но дотогава тайните покупки вероятно ще продължат и участниците в такива схеми разбират, че поемат рискове. В крайна сметка процесът срещу Александър С. далеч не е първият. През януари миналата година на същото място в Хамбург бе осъден бизнесменът Владимир Д., руски гражданин, живял в южната част на Германия. Според германската Темида Владимир е доставял на Русия бинарни неорганични съединения, използвани за производството на ракетно гориво. Руснакът беше осъден на седем години затвор с конфискация на активите на неговата фирма за 1,5 милиона евро.

Превод: В. Сергеев