/Поглед.инфо/ Северноатлантическият алианс се зае да разшири допълнително сферата си на влияние - този път до регион, в който никога не е бил представен в организацията. Става дума за Близкия изток, където НАТО откри „седем приятели“. Под каква форма НАТО иска да проникне в този регион и защо едва ли ще успее?

НАТО възнамерява до няколко месеца да открие офис в йорданската столица Аман за комуникация със страните от Близкия изток, който ще работи по модел на посолство. „Това посолство ще ни помогне да събираме политическа информация, да говорим с хората и да разберем по-добре как се променя ситуацията. Възможно е да се установи присъствие в други страни, ако това е желанието на някои южни партньори“, каза Хавиер Коломина, специален представител на алианса за Африка и Близкия изток.

Според него фактът, че Алиансът обръща специално внимание на случващото се в Близкия изток, по никакъв начин няма да повлияе на подкрепата му за Украйна. „Виждаме нестабилност на много места. Нашата организация е много сериозна и нейните предимства са политиката за отбрана и сигурност. Трябва да ги използваме, за да се справим с това, което предизвиква безпокойство“, добави дипломатът.

Според него фактът, че алиансът обръща специално внимание на случващото се в Близкия изток, по никакъв начин няма да повлияе на подкрепата му за Украйна. „Виждаме нестабилност на много места. Нашата организация е много сериозна и нейните предимства са политиката за отбрана и сигурност. Трябва да ги използваме, за да се справим с това, което предизвиква безпокойство“, добави дипломатът.

Хавиер Коломина Пирис е бивш испански дипломат от кариерата, който само преди месец и половина беше назначен на поста специален представител на НАТО за Близкия изток и африканския Сахел с ранг на заместник-генерален секретар на Алианса. Такава позиция не е имало преди в персонала на НАТО, което означава, че Коломина ще трябва да създаде цялата инфраструктура на НАТО в Близкия изток и Северна Африка от нулата.

Преди това той работи няколко години като специален представител на НАТО в друг регион - Кавказ и Централна Азия. Именно той изрази идеите за „влизане на Армения в НАТО” и приветства „дистанцирането” на Ереван от Москва. И сега речта му в Брюксел при встъпването му в длъжност прерасна в интервю за създаването на посолството на НАТО в Аман. Но едно е да се насърчи кликата на Пашинян да се „дистанцира“ от Москва, а друго е да се установи присъствие на НАТО там, където никога не е имало такова, при това в суперконфликтна област.

Първо, самият Коломина признава, че няма единство между членовете на НАТО по отношение на близкоизточния конфликт. Нещо повече, разминаването във възгледите варира от пълна подкрепа за Израел от страна на САЩ и Германия до пълна подкрепа за палестинците от Турция. Следователно просто не може да има консолидирана позиция на НАТО в Близкия изток.

Изглежда, че посланик Коломина временно (до постигане на консенсус, ако това изобщо е възможно) е изобретил „формулата за неутралност“. Тоест представителството в Аман ще се опита да установи на първо място двустранните отношения на НАТО с тези страни от Близкия изток, които по принцип са готови за това. Коломина изброи седем от тях, но не каза кои са.

В същото време той е принуден да измисля сложни и цветисти формулировки. Например „НАТО се интересува от своите южни съседи не защото някаква заплаха идва от юг, а защото е готова да си сътрудничи“.

Факт е, че след поражението и унищожаването на Либия НАТО като организация и отделните ѝ членове нямат много добър имидж в Близкия изток и Сахел.

Ситуацията се влоши от подкрепата на Израел по време на неотдавнашното заличаване на Газа от лицето на земята. Арабите обвиняват страните от НАТО в „двойни стандарти“ и дори на европейците им е трудно да спорят с тях. А в страните от Сахел никой изобщо не иска да разговаря с тях и те постоянно показват вратата на тези контингенти, които са разположени там миналото.

Единствената позиция на НАТО, която в момента е налична и не е провал в голям регион, е така наречената хуманитарна мисия в Ирак. Как така хуманитарната? Все пак това е военен съюз, а не Червения кръст. Просто офицерите от НАТО обучаваха иракската армия дълго време, като не се смятаха за официален военен контингент, а само за инструктори. Тъй като не са убили никого, поддържат сравнително положителен имидж. Но като „хуманитарни инструктори“ те нямат право да носят оръжие. Следователно те бяха напълно зависими от американския окупационен контингент, който ги охраняваше.

След изтеглянето на американските войски мисията на НАТО беше във въздуха. И сега Коломина ще преформатира по някакъв начин статута на тази мисия и нарича Ирак основния „приятел“ на НАТО в Близкия изток. Посолството обаче ще бъде открито в Аман, а не в Багдад, тъй като проблемът със сигурността не е решен.

Основният проблем тук е, че Израел заема почетно място сред „седемте приятели на НАТО“. И огромното мнозинство от арабските страни не искат да бъдат в една стая с него.

В същото време самият Тел Авив от няколко години се опитва да събере около себе си така наречения „Съюз на Авраам“ измежду страните, поддържащи дипломатически отношения с Израел, като се започне от Египет. „Съюзът на Авраам“ се нарича гръмко „Близкоизточно НАТО“ и не е много ясно как ще се отнася към него „европейско“ НАТО, ако тази идея оцелее след нова война в Ливан.

В същото време Тел Авив казва, че основната цел на „Съюзът на Авраам“ ще бъде да се противопостави на нарастващата „иранска заплаха“. Мнозина виждат в тази израелска реторика пълно плагиатство на тезите, с които беше създаден НАТО в средата на миналия век: „отбранителен съюз“, който трябва да се изправи срещу „нарастващата съветска заплаха“.

Коломина обаче не посочва Иран сред настоящите заплахи. Той е по-загрижен от нарастващото влияние на Русия и Китай в Сахел и в Африка като цяло. Що се отнася конкретно до близкоизточния конфликт, засега НАТО няма какво да прави там. Той просто е изключен от региона. Но наистина иска да участва, защото един от най-важните и опасни конфликти на планетата минава покрай съюза.

Коломина иска „гласът на НАТО да бъде чут в Газа“. Какъв тембър обаче има този глас, не е ясно, тъй като засега НАТО се предлага само като „преговаряща страна“ по хуманитарни въпроси. Нито Израел, нито арабите са заинтересовани от усложняване на схемата и появата на нов и толкова чужд участник в нея. Въпреки това, дипломатът ще пътува до Египет един от тези дни, за да обсъди хуманитарните въпроси в Газа с неговото ръководство. А Кайро, от своя страна, абсолютно не се интересува от каквито и да било „дискусии за Газа“. За египтяните въпросът за Газа е затворен, както и границата: нито един палестинец не може да влезе в Синай. Какво ти НАТО тук?

Цялата тази плетеница от близкоизточни противоречия не може да бъде разрешена наведнъж. Особено от организация със силно уронена репутация. Освен това НАТО формално вече има инструмент за сътрудничество със своите „южни съседи“: т. нар. „Средиземноморски диалог“, който е в сила от средата на 90-те години. Въпреки това, действа безрезултатно.

Създаването на нова мисия на НАТО в лоялния Аман може да се разглежда като опит за навлизане в пространство, където Алиансът не е и не се е очаквал. Това почти сигурно се дължи на факта, че Брюксел разбира, че НАТО като организация е изключена от всички близкоизточни процеси и Африка. Американците някак сами управляват регионалните си интереси без такъв „универсален“ инструмент като НАТО. Това е не само обидно, но и заплашва в бъдеще с допълнителни загуби на имидж за Алианса, който вече изпитва управленска криза и е затънал в „помощта на Украйна“.

Но новият офис на НАТО едва ли ще успее да се установи сериозно в Близкия изток през следващите години. Ситуацията в Близкия изток сега е изключително динамична. В такива условия мисията на Коломина изглежда не само невъзможна, но и просто ненужна.

Превод: В. Сергеев