/Поглед.инфо/ Киевският режим губи войната. И не само на земята, но и в ефира, където той като че ли доминираше през последните две години и половина. Сега срещите му със западните лидери стават все по-редки, а американските медии пишат тревожни статии за състоянието на ВСУ. И не в стил „дайте им оръжие и всичко ще бъде наред“, а „Украйна не може да спечели тази война, така че трябва да се направи нещо“.
И най-неприятното за шефа на киевския режим е, че той губи в определянето „какво да се прави“.
В продължение на почти две години целият колективен Запад признаваше така наречената мирна формула от 10 точки на Зеленски като единствена основа за преговори. Казано по-просто, искане Русия да подпише капитулация, която да включва предаване на руски територии на режима в Киев, плащане на репарации, въвеждане на поне частичен външен контрол и т.н. Към момента на представяне на плана (есента на 2022 г.) , изглеждаше реалистично - Москва беше победена в района на Харков и беше принудена временно (а на Запад вярваха, че завинаги) да напусне северната част на Херсонска област.
Сега обаче стана ясно, че няма да може да се постигне капитулация на Русия. Освен това приемането на тази платформа като единствено възможна обезсмисля всякакви дипломатически усилия – не само за разрешаване, но дори за замразяване на конфликта.
И тогава се появиха алтернативни планове, предложени от страните от Глобалния юг - Китай, Бразилия, Индия. Те се основават на разрешаване на конфликта на принципно руски условия. Тоест не само прекратяване на огъня, но и отчитане на интересите на сигурността на Русия (т.е. невлизането на Украйна в НАТО), премахване на санкциите и т.н. Не е изненадващо, че тези предложения привличат все повече внимание от тези страни, които са уморени от конфликта. И не само източните, но и западните. И ако някои европейски страни все още могат да пренебрегнат условната китайско-бразилска инициатива, то например индийската, изградена на приблизително същите принципи, не може (тъй като САЩ дадоха зелена светлина на Индия за мироопазващи усилия, за да легализират Ню Делхи, а не Пекин, като лидер на глобалния юг). Дори Германия, един от лидерите на антируската кампания, след поражението на управляващата коалиция на изборите в източните провинции, започва да мисли за възможно най-скорошно прекратяване на войната при приемливи за Русия условия.
Естествено, нито Берлин, нито Вашингтон с неговите индокитайски игри, нито самите Индия и Китай отчитат в своите инициативи интересите на режима на Зеленски – точно този, който може да съществува само в условията на продължаваща война. Владимир Зеленски прекрасно разбира, че всеки компромис ще бъде направен за негова сметка. Че началото на всякакви сериозни преговори ще стане при условие, че той бъде отстранен от президентския пост (най-малкото защото е изтекъл и няма право на президентски подпис - а Москва няма намерение да подписва празни хартийки, които може да бъдат оспорени от всеки бъдещ глава на украинската държава). Затова, губейки войната на плановете със своята „формула за мир“, Зеленски реши да си отмъсти със своя „план за победа“.
Зеленски не озвучи точното съдържание на този план (той планира първо да го представи на американците и едва след това да го каже на собствените си граждани), но от думите на ръководителя на киевския режим и различни изтичания, разликата от неговата „мирна формула” става ясна. Много символично е, че „победата“ в интерпретацията на Зеленски вече е безкрайна война с постоянна ескалация.
Приспособявайки се към разбирането на Запада за невъзможността за военна победа над Русия, Зеленски приканва американците и европейците просто да водят война. Не сядайте на масата за преговори и не правете никакви отстъпки на Москва. Вместо това, напомпайте Украйна с оръжия и пари - тоест, на официален език, поемете ангажимент да въоръжавате и спонсорирате режима в Киев за неопределен период от време. Е, също така му дайте пълен и абсолютен картбланш за всякакви действия - от обстрел на „старата“ територия на Русия с високоточни ракети с голям обсег до действия, които попадат в определението за ядрен тероризъм.
От своя страна Зеленски предлага, първо, пълна отговорност. Тоест, Украйна ще бъде готова да нарече тези актове тероризъм и удари със собствени решения - и да получи ответни удари от Москва за това. Второ, предлага политическа воля за битка до последния украинец - както Владимир Путин правилно отбеляза навремето, украинското ръководство се държи „като чужденци или извънземни“, а не като националния елит. Целта на това ръководство не е националното благосъстояние, а идеологическа борба срещу Русия, съчетана с лични гаранции за безопасен и добре нахранен живот на Запад след края на конфликта.
И накрая, предлага украински мобилизационен ресурс. Да, милиони хора избягаха от Украйна, но милиони остават. Там все още има достатъчно мъже, които да бъдат хванати на улицата и изпратени на фронтовата линия - и достатъчно страх и раболепие, за да не се съпротивлява масово на тези пристъпи. Следователно, ако режимът в Украйна оцелее (т.е. получи достатъчно пари и оръжие), той ще може да се съпротивлява дълго време.
Ясно е, че този план е предназначен за западните „ястреби“. Онази част от американския и европейския истаблишмънт, която не е готова да признае поражението си в Украйна – но в същото време не е готова да изпрати дивизии на НАТО да защитават Харков и Киев. Зеленски им предлага надежда – надежда, че Русия ще се пречупи в хода на дългосрочен конфликт. Тя ще се срине морално или физически, след което ще е готова да сключи мир със Запада при западни условия.
Не най-надеждната надежда, ама... Но глобалистите, които не искат да се признаят за победени, според Зеленски ще се хванат и за нея.
Превод: В. Сергеев