/Поглед.инфо/ Това лято в Армения аз, както е навикът на един политолог, разговарях за политика с много хора - бизнесмени, учени, екскурзоводи и просто минувачи. В Ереван и Джермук, Севан и Тотев. Сред моите събеседници почти нямаше поддръжници на Пашинян. Но нямаше и активни опоненти, готови да излязат на протести и да поискат смяна на правителството и курса, който страната поема. Но в различни слоеве на арменското общество имаше много хора, които казаха нещо подобно: „Ние всички сме тук и чакаме Путин да си спомни за Армения. Той ще намери някой арменец в Москва и ще го изпрати при нашето правителство. Един от тези хора говори по-решително: „Не искам дори да мисля какво ще стане, ако Русия обърне гръб на Армения. Просто не искам да си представям това. Защото ще бъде антиутопия. Ако има на какво да се надяваме, то е само на Русия.”
Четейки последните новини от Армения, разбирате, че нейният владетел Никол Воваевич Пашинян също винаги чака Русия да си спомни за Армения - само че, за разлика от гражданите на своята страна, той много се страхува от това. Докато Русия се занимава с по-важни дела по западната граница, Пашинян бърза да скъса колкото се може повече връзки с нашата страна. И да ги замени с връзки със Запада.
Ако погледнете случващото се от тази гледна точка, трябва да признаете: Пашинян, който заяви: „Ние замразихме нашето членство в ОДКС не само защото ОДКС не изпълнява задълженията си да гарантира сигурността на Армения, но и защото ОДКС създава заплахи за сигурността на Армения, нейното по-нататъшно съществуване, суверенитет и държавност” – изобщо не изненада никого. Изказването е абсолютно в унисон с вече познатата му политика. Така че не е интересно какво казва той, нито как арменците ще реагират на тези изказвания - вече знаем, че истински масов протест няма да има. Чудя се какво ще прави сега Русия с Армения.
Изглежда има само два варианта за разумно поведение.
Първият е да не обръща внимание на думите на Пашинян и да се държим така, сякаш всичко е нормално и Армения остава в руската сфера на влияние. Продължаване на сътрудничеството както в рамките на ОДКС (думите са думи, но никой не отмени задълженията по международните договори), така и в рамките на ЕАИС (особено никой не отмени икономическите задължения и дори не направи изявления по този въпрос). Това може да проработи, защото думите на Пашинян и действителната външна политика на Армения може да са косвено свързани помежду си. Във всеки случай появата на френска, американска и НАТОвска военна база в Армения при сегашните условия е дори по-трудно да си представим, отколкото доброволното изтегляне на руснаците от военната им база.
Вторият вариант е да уважим думите на избрания от мнозинството председател на правителството, да вдигнем рамене и да оставим Армения на произвола на съдбата. Вие не искат тесен съюз, очакват ли Запада да ги защити от Турция? Тяхна воля. Зад подобна позиция, ако се приеме за основа, ще стои напълно трезв разчет: след няколко години самата Армения (ако оцелее) отново ще се обърне към Русия. Въпреки всички усилия на Запада. Точно както вече се случи с Грузия. Не направихме абсолютно нищо, а след това, ето, дойде законът за чуждестранните агенти, възстановяването на въздушния трафик с Москва и борбата с вилнеещите ЛГБТ. И няма европейски избор. Защото с Русия е по-изгодно, каквото и да се говори.
Вярно, сега Пашинян не само прави изявления. Той симулира „борба срещу руското влияние“. На 18 септември арменските власти обявиха задържането на група хора за „опит за узурпация на властта чрез въоръжен преврат“. Твърди се, че тези хора са били обучавани в Русия. Провокацията е очевидна – но струва ли си да се поддаваме на тази провокация?
Да се върнем в началото. В Армения наистина има много хора, които биха искали Русия да спаси страната им и тях самите. Това би им осигурило добър живот чрез поддържане и увеличаване на икономическите връзки. Мотивите на тези хора са съвсем разбираеми и рационални - Армения няма къде да изнася прочутия си коняк освен Русия и няма къде да вземе поток от туристи освен от Русия. И също така няма признаци за сериозна сила, която да защити Армения от враговете ѝ, освен руснаците.
Сред тези хора има такива, които просто чакат помощ, и такива, които директно обвиняват Русия за това, че тази дългоочаквана помощ все още я няма. Има и такива, които са сигурни: Русия е виновна за факта, че в резултат на последната война Армения загуби Нагорни Карабах - те са сигурни, въпреки факта, че Армения не е поискала помощ на никакво официално ниво , а руснаците действаха като миротворци.
В Армения и още повече сред арменците има много хора, които биха искали руснаците да се чувстват виновни и на тази основа биха помогнали на Армения безкористно, противно на собствените си интереси.
Но колкото и да е привлекателна за нас Армения, ситуацията никак не е благоприятна за стремглаво бягане на помощ. Нямаме излишни ресурси – нито икономически, нито военни, нито политически. От друга страна, няма причина да се развалят отношенията с Азербайджан и Турция. Между другото, Турция сега се отдалечава все повече от НАТО и ЕС и се приближава към БРИКС и Русия. Арменското ръководство на свой ред се опитва да върви в обратната посока - така че струва ли си да се намесваме? Логично е в тази ситуация да оставим Армения на произвола на съдбата. Поне за известно време. След победоносното завършване на КНОще бъде възможно отново да погледнем в тази посока. Засега нека се оправят сами.
Превод: В. Сергеев