Една от важните области на Студената война е икономическата. Западът изостава от Съветския съюз по отношение на темповете на следвоенно икономическо възстановяване, а икономическата война срещу СССР се състои в налагане на изтощителна надпревара във въоръжаването на Съветския съюз, организиране на търговски и кредитни блокади, провеждане на специални саботажни операции за подкопаване икономиката, забивайки клинове в търговско-икономическите отношения на СССР с други държави.
Съветският съюз в икономическата война със Запада заема не само отбранителна, но и нападателна позиция. През 1949 г. по инициатива на Москва е създаден Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ). На първия етап в него влизат Албания, България, Унгария, Полша, Румъния, СССР и Чехословакия. Статут на наблюдател е даден на КНР, а по-късно и на КНДР. През 1950 г. ГДР се присъединява към СИВ. По-късно членове на организацията стават Монголия, Куба, Северен Виетнам. През 70-те и 80-те години на миналия век редица развиващи се страни и дори Финландия са приети за наблюдатели в СИВ.
Друга значима международна икономическа инициатива на Съветския съюз е Московската международна икономическа конференция, която се провежда преди точно 70 години.
Кръглата дата дава повод да си припомним някои подробности от това събитие.
Предложението на Москва за свикване на такава среща е подкрепено не само от развиващите се страни, но и от редица европейски държави – Швеция, Австрия, Финландия, Ирландия, Исландия, които се опасяват от засилването на американския диктат над Европа („план Маршал“) и изразяват готовност да изпратят своите министри на външната търговия или външните работи на срещата.
През есента на 1951 г. страните-членки на СИВ и Китай обявяват необходимостта от провеждане на среща, целяща да даде тласък на тясното сътрудничество между всички страни, които не са съгласни с американския диктат в областта на търговията и международните финансово-кредитни отношения. Както е отбелязано в съвместното изявление, „новите колонизатори, първо, ще се изправят един срещу друг всеки несъгласен, и второ, ще го подложат на всякаква форма на агресия и дискриминация...“
Подготовката на икономическата среща се ръководи лично от председателя на Министерския съвет на СССР Сталин.
Вашингтон се опитва да блокира срещата. Срещата е заклеймена като акт на съветската външнополитическа пропаганда, но се състои в Москва на 3-12 април 1952 г. В работата участват 49 държави, представени от 680 служители, предприемачи и експерти. От несоциалистическите страни най-представителни са делегациите на Индия (28 души), Аржентина и Индонезия (по 15 души). В този форум участват и много капиталистически страни: Великобритания, Франция, Италия, Дания, Норвегия, Канада, Турция, Германия, Япония, страните от Бенелюкс, Бразилия, Саудитска Арабия, Австралия, Либерия.
По време на срещата и до края на април 1952 г. в Москва са подписани над 60 търговски, инвестиционни и научно-технически споразумения – междудържавни и междуфирмени за срок от 3 до 5 години, включително 19 споразумения с участието на СССР.
Основните принципи на тези документи са: взаимно максимално облагодетелствано третиране в търговията, кредитите, инвестициите, научно-техническото сътрудничество; митнически и ценови преференции за развиващите се държави или техните отделни стоки; хармонизиране на политиките в международните икономически организации и на световния пазар, по-широко използване на бартер и клиринг, взаимно договаряне на цените на световния пазар, използване на алтернативни валути спрямо щатския долар.
Тонът на конференцията е зададен от СССР и други страни-членки на СИВ. Те предлагат създаването на общ пазар за стоки, услуги и капиталови инвестиции на социалистическите и развиващите се страни като противотежест на търговско-икономическия и финансов диктат на Съединените щати. Такъв пазар трябва да работи без щатския долар.
Така преди 70 години в Москва е даден тласък за формирането на общ бездоларов пазар на социалистическите и развиващите се страни. В чужбина често го наричат “Планът “Сталин”. Поддръжници се намират дори във Великобритания. Ето един от докладите от онова време: „Дружество, наречено Международно акционерно дружество на търговците, беше създадено в Лондон за изпълнение на търговските споразумения, сключени от британските делегати на Международната икономическа конференция, проведена в Москва през април 1952 г. Първият председател на това дружество е лорд Бойд Ор, който оглавява британската делегация на Международната икономическа конференция. Акционерното дружество заяви, че целта му е да „насърчии да улесни изпълнението на търговските споразумения, сключени във връзка с Международната икономическа конференция в Москва, проведена през 1952 г., и всички подобни споразумения в бъдеще. Всички доходи и имущество на това общество ще бъдат използвани изключително за постигане на тези цели.”
Според архивни материали Сталин е имал грандиозен план за създаване на нов световен икономически ред на цялата планета, с изключение на Съединените щати и техните най-близки съюзници („колективния Запад“). Нещо като трансконтинентален "общ пазар", чието ядро ще бъде СИВ, начело със Съветския съюз.
Следващите международни икономически срещи Сталин планира да проведе в други страни, използвайки платформите на ООН. На 23 февруари – 4 март 1953 г. в Манила се провежда конференция на Икономическата комисия на ООН за Азия и Далечния Изток. Конференцията е свикана по инициатива на СССР, подкрепена от Китай, Монголия, Индия, Иран, Индонезия, Бирма и Северен Виетнам. На конференцията присъстват делегации от 20 държави. Всички участници подкрепят предложението на Москва за създаване на режим на свободна търговия в Азия и Тихия океан. Подкрепена е и идеята за въвеждане на система от междудържавни разплащания в национални парични единици. На срещата в Манила повече от десет държави подписват търговски или инвестиционни договори със СССР.
Според съобщенията, два или три дни преди смъртта си, Сталин получава подробен доклад за резултатите от срещата в Манила.
През 1953 г. под егидата на Москва се планира провеждането на междудържавни регионални форуми, подобни на Манила, в Техеран, Адис Абеба, Буенос Айрес. И дори в Хелзинки. Тези срещи обаче не се състоят. Смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. пречи. След това никой в Кремъл не си спомня за инициативите на Сталин. А. Чичкин в книгата „Забравена идея без давност“ пише: „След 1953 г. властите на СССР и повечето други страни от СИВ постепенно се „отдалечиха“ от външноикономическата идеология от 1952 г., предпочитайки почти изключително двустранно икономическо и политическо сътрудничество с развиващи се страни и в него доминираха политически и идеологически фактори. Освен това от средата на 60-те години СССР започна да доставя на Запада евтина енергия и промишлени суровини, което всъщност архивира тази идея.”
Бих искал да разгледам въпроса за дедоларизацията на външноикономическата сфера, който е един от ключовите въпроси на конференцията в Москва през 1952 г. Още в навечерието на тази среща някои икономисти и политици от страните от СИВ говорят, че съветската рубла може и трябва да стане алтернатива на долара и другите западни валути във взаимната търговия на страните членки на СИВ. Освен това през 1950 г. правителството на СССР решава да обвърже съветската рубла със златото (установяване на фиксиран златен паритет). Преди това, от 1937 г., обменният курс на съветската рубла е фиксиран към щатския долар (а по-рано към френския франк). В същото време правителственото постановление косвено (чрез златния паритет на рублата) значително повишава обменния курс на нашата валута спрямо щатския долар. Несъмнено тази резолюция увеличава авторитета на съветската рубла.
Съгласно принципите на държавния валутен монопол (окончателно установен през 30-те години на миналия век) съветската рубла може да циркулира само в страната и не е предназначена за международни плащания. Затова Сталин учтиво отхвърля предложенията на нашите партньори за използване на съветската рубла като инструмент за международни разплащания.
На срещата е изразена и идеята за въвеждане на междудържавна валута за разплащания. Като се има предвид, че Съветският съюз е инициатор за създаването на алтернатива на доларовата зона на трансконтиненталния „общ пазар“, някои участници предлагат да превърнат съветската рубла в междудържавна валута за разплащания на такъв „общ пазар“, обменният курс на който е прехвърлен на златна основа две години по-рано.
През 1951 г. на среща на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на СИВ, Китай и Монголия в Москва, Сталин заявява: „След като прехвърлим парите си на златна основа, ще може да се говори за международния златен еквивалент пари в нашите взаимни разплащания. За да направим това, ще създадем специална международна комисия”. Тук Сталин дава да се разбере, че не става дума за златната рубла (като валута на класическия златен стандарт, например, златната рубла, създадена от паричната реформа на С. Вите през 1897 г.). И не казва, че рублата със златен паритет ще се използва при взаимни разплащания. Сталин говори за "международния златен еквивалент на парите", тоест някаква специална парична единица, която е предназначена за международни разплащания.
Комисията е създадена, в нейните членове са: Ракоси (лидер на Унгария през 1948-1956), Готвалд (лидер на Чехословакия през 1948-53), Гротевол (лидер на ГДР през 1949-62) и Чжоу Енлай (Китай). А на конференцията в Москва съветската делегация говори за необходимостта от създаване на специална парична единица, която да се използва изключително за разплащания между страните от СИВ и вероятно в рамките на по-широка интеграционна група.
Интересни са мемоарите на Максим Сабуров, тогавашният ръководител на Държавния комитет по планиране на СССР, за напредъка на работата на тази комисия: „Специалисти от социалистическите страни още през 1952-53 г. представиха 5 варианта за прехвърляне на взаимни разплащания между тези държави към валута със съдържание на злато, която не е обвързана с долара. Планирано е да се въведе от 1955 г. или от 1960. Първоначално Сталин настояваше за 1955 г., но успяхме да го убедим, че първо трябва да постигнем постоянен растеж на националните икономики и покупателната способност на националните пари, да обединим същността на социално-икономическото планиране в социалистическите страни и едва след това да въведем такава валута. Сталин през февруари 1953 г., половин месец преди смъртта си, се съгласи с крайния срок - не по-късно от 1957 г., до 40-ата годишнина от Октомврийската Революция. Той се страхуваше, че след него този проект ще бъде „погребан“. И така се случи след това".
Хрушчов, след като идва на власт, даде да се разбере, че идеята за междудържавна валута със златен паритет е ненавременна и връща рублата към долара.
Въпреки това животът спешно иска създаването на междудържавна валута за разплащания между страните-членки на СИВ. И такава валута е създадена, след като получава името "преводна рубла". Пусната е в обращение на 1 януари 1964 г., почти 12 години след Московската икономическа конференция.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
