/Поглед.инфо/ Преди 90 години в СССР приключи първата петилетка

От много години чувам думата „скок“ от устите на нашите служители, но пробив никога не е имало и няма. Освен това темповете на икономическо развитие на Русия паднаха под средните за света. Според МВФ през 1992 г. делът на Русия в световния БВП е бил около 5%. До 2008 г. той е спаднал до 3,68%. В края на 2021 г. - 3,07%. А до края на 2022 г. се очаква той да бъде значително по-нисък от 3% (най-вероятно около 2,7%).

Още през 90-те години Русия беше качена на релсите на зависимия капитализъм. Страната се превърна в " икономика на тръбите ", обслужваща икономически развитите страни на Запада. За Русия беше трудно да излезе от релсите на зависимия капитализъм, но сериозната конфронтация между Русия и колективния Запад, започнала след 24 февруари 2022 г., й дава шанс. Алтернативата на развитието трябва да се търси в собствената история.

На 31 декември се навършват 90 години от завършването на първата петилетка в СССР. Започва на 1 октомври 1928 г., като в същото време се превръща в началото на съветската индустриализация, а нейният мотор е Й.В. Сталин .

Идеята за дългосрочно планиране на съветската икономика витае във въздуха от началото на 20-те години. На 22 февруари 1921 г. с постановление на Съвета на народните комисари на РСФСР е създадена Държавната планова комисия към Съвета по труда и отбраната на РСФСР (Госплан РСФСР). Госплан на РСФСР е създаден „за разработване на единен план за народно стопанство въз основа на плана за електрификация, одобрен от VIII конгрес на Съветите, и за общ контрол върху изпълнението на този план“.

Смята се, че планирането се е появило от момента, в който е създаден Държавният комитет за планиране на РСФСР. Този първоначален Госплан обаче беше донякъде подобен на днешното Министерство на икономическото развитие, което също твърди, че се занимава с планиране, но „индикативно“. Всъщност това е прогнозиране и всички участници в икономическата дейност са поканени да използват прогнозните оценки на ведомството като „ръководство“, когато вземат своите решения. Освен това съветският Госплан от времето на НЕП подготвя ежегодно за следващата година така наречените контролни цифри, които трябваше да служат като насоки за всички сектори на националната икономика.

Много точки над "i" по въпроса за планирането бяха поставени на XV конгрес на КПСС (б), който се проведе през декември 1927 г. Конгресът прие резолюция „ За указания за съставяне на петгодишен план за народното стопанство “. Нямаше конкретни цифри и конкретни планови цели. Директивите бяха набор от принципи на планиране.

Предлагаше се да се решат основните въпроси на стратегически позиции: съотношението на промишлеността и селското стопанство, тежката и леката промишленост, натрупването и потреблението. Държавният комитет за планиране на СССР, Висшият съвет на народното стопанство и други ръководни органи на националното стопанство на страната получиха от партийното и държавно ръководство и лично от И.В. Сталин, доста ясна техническа задача за преструктуриране на планирането на националната икономика.

Първо , тя трябва да бъде свързана със стратегията за индустриализация на страната и да стане най-важният инструмент за изпълнение на тази стратегия.

Второ , планирането не трябва да се ограничава до хоризонт от една година. Беше необходимо да се премине към петгодишно планиране, разделяйки петгодишния план на годишен, тримесечен и дори месечен.

Трето , планирането трябва да стане директива. Тоест, планът стана фактически задължителен.

Четвърто , планирането трябва да стане "секторно" и "междусекторно". Под националния план са плановете на народните комисариати, под тях са плановете на началниците на тръстовете, под тях са плановете на предприятията. Националният план трябва да има освен секторен разрез и пространствено измерение (планове на съюзните републики и планове на областите и автономните републики).

Пето , плановете трябва да се състоят главно от природни и физически показатели. Индикаторите за разходите играят спомагателна роля.

На 30 декември 1927 г. в Държавния комитет за планиране на СССР е създадена Централната комисия за далечно планиране (ЦКПП), ръководена от председателя на Държавната комисия за планиране Г. М. Кржижановски и заместник-председателите Г. Ф. Гринко и С.Г. Струмилин . Президиумът на Госплан реши да изготви петгодишен план в две версии: първоначална (минимална) и оптимална (максимална).

Трябва да се отбележи, че първата петилетка вече е започнала, а окончателният вариант на плана все още не е одобрен. На 3 ноември 1928 г. Президиумът на Държавната планова комисия, след като разгледа доклада на Гринко, предлага до 15 декември да бъде съставен окончателният начален вариант. В същото време Висшият икономически съвет (неговият ръководител В. Куйбишев ) настоява за необходимостта да се вземе най-добрият вариант като основа.

Това беше улеснено от решенията на ноемврийския (1928 г.) пленум на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките, който предложи по-нататъшно засилване на растежа на тежката промишленост, значително повишаване на производителността на труда в промишлеността и значително намаляване на разходите за производство. До средата на декември 1928 г. Висшият икономически съвет преразгледа своя вариант на оптималния план и допълнително увеличи целевите цифри: растеж на цялата промишленост - със 167%, тежката промишленост - с 221% (срещу 150,2%), леката промишленост - с 130% (срещу 121, 4%).

На 23 април 1929 г. правителството (Съветът на народните комисари на СССР) разглежда две версии на петгодишния план: оптималната версия, изготвена от екипа на Висшия икономически съвет, и оригиналната версия, изготвена от екипа на Госплан. Трябва да се отбележи, че председателят на Съвета на народните комисари на СССР A.И. Риков счита за целесъобразно да се започне не с петгодишен план, а с двугодишен.

И основният приоритет на двугодишния план е да се укрепи развитието на селското стопанство, така че впоследствие чрез износа на зърно и други селскостопански продукти да се получи валутата, необходима за индустриализацията. Идеята на Риков не беше подкрепена. Мнозинството от гласовете подкрепиха оптималния вариант на петгодишния план, изготвен от Висшия съвет за народно стопанство.

И двата варианта на петгодишния план са представени за обсъждане на 16-та партийна конференция през април 1929 г. Риков, Кржижановски и Куйбишев направиха презентации. Всеки защити своята гледна точка по плана. Конференцията подкрепи Куйбишев, тоест най-добрият вариант на петгодишния план. Ревностен противник на оптималния вариант на плана (и отчасти дори първоначалния) беше Н.И. Бухарин . С решение на априлския (1929 г.) пленум на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките той е отстранен от поста главен редактор на вестник „Правда“, чрез който се бори и с двете версии на плана.

Заключителният документ, озаглавен "Петгодишен народностопански план за периода 1928/29-1932/33 г." е одобрен от V Всесъюзен конгрес на Съветите, проведен от 20 до 28 май 1929 г. (т.е. почти 8 месеца след официалното начало на петгодишния план).

За това как вървеше изпълнението на първата петилетка е говорено и писано много. Включително в моята книга „ Икономиката на Сталин“(М.: Институт за руска цивилизация, издателство „Кислород“, 2016 г.). Петилетката е изпълнена за четири години и три месеца, до 31 декември 1932 г. Това е предсрочно.

И тук възникват много въпроси. Възможно ли е не само Кржижановски (защитник на първоначалния вариант на плана) да е сбъркал, но и Куйбишев (който постигна приемането на оптималния вариант на плана)? Дали Куйбишев и неговият екип не са подценили възможностите за мобилизиране на икономиката на страната?

Съдейки по статистическите показатели, трябва да се признае, че в много отношения планът не е изпълнен напълно. Така ръстът на индустрията беше планиран на 230%, но всъщност се оказа 224%. Но в тежката промишленост планът е преизпълнен; действителният обем на промишленото производство през 1932 г. възлиза на 108% от плана. Делът на тежката промишленост в общия обем на промишленото производство в началото на петгодишния план е 44,4%, а според петгодишния план трябва да се увеличи до 47,5%. Действителната цифра за 1932 г. е 54,1%.

И имаше неизпълнение на плана в много отношения поради преразпределението на ресурсите в полза на тежката промишленост, което беше продиктувано от приоритетните задачи на индустриализацията.

Критиците на съветската икономика използват фактите за такова неизпълнение на петгодишния план, за да докажат неговия провал. Провал обаче нямаше, имаше безпрецедентен пробив, в резултат на който СССР стана втората икономика в света.

И.В. Сталин в своя доклад на съвместния пленум на Централния комитет и Централната контролна комисия на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките на 7 януари 1933 г., посветен на обобщаването на резултатите от предсрочното изпълнение на петгодишния план, даде подробен отговор на вътрешните и външни скептици, които не искаха да признаят, че петгодишният план се превърна в творческа революция. В заключителната част на доклада Сталин формулира няколко заключения от идеологически характер:

“ 1. Резултатите от петгодишния план преобърнаха твърдението на буржоазните и социалдемократическите лидери, че петгодишният план е фантазия, бълнуване, неосъществима мечта...

2. Резултатите от петгодишния план разбиха известното буржоазно "верую", че работническата класа не е в състояние да построи нищо ново, че тя е в състояние само да разруши старото. Резултатите от петгодишния план показаха, че работническата класа е също толкова способна да изгради новото, колкото и да разруши старото.

3. Резултатите от петгодишния план разбиха тезата на социалдемократите, че е невъзможно да се изгради социализъм само в една страна. Резултатите от петгодишния план показаха, че е напълно възможно да се изгради социалистическо общество в една страна, тъй като икономическата основа на такова общество вече е изградена в СССР.

4. Резултатите от петгодишния план преобърнаха твърдението на буржоазните икономисти, че капиталистическата икономическа система е най-добрата система, че всяка друга икономическа система е нестабилна и неспособна да издържи теста пред трудностите на икономическото развитие. Резултатите от петгодишния план показаха, че капиталистическата икономическа система е несъстоятелна и крехка, че тя вече изживява времето си и трябва да отстъпи място на друга, по-висша, съветска, социалистическа икономическа система, че единствената икономическа система, която не се страхува на кризи и е в състояние да преодолее трудностите, които са неразрешими за капитализма, е съветската система на икономиката ... "

Превод: ЕС

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com