/Поглед.инфо/ Главната сензация на оръжейното изложение RAE-2015, стана, разбира се, бронираната техника от новото поколение на основата на „Армата“. На фона на нейните размери неголемите роботизирани комплекси изглеждаха твърде скромно. Но пък именно те са бъдещето на въоръжените сили.
На изложението в Нижни Тагил за първи път бяха показани не отделни бойни роботи, а комплексното им взаимодействие както един с друг, така и с войниците на бойното поле. Засега това не изглеждаше много ефектно, но със сигурност можем да кажем: по силите ни е създаването на истинска роботизирана армия.
Какво могат военните роботи?
Вече има достатъчно робототехнически комплекси, включително и бойни. Но всички те засега действат самостоятелно. Например безпилотните самолети предават информацията на даден команден пункт, където командирите решават как да ползват тази информация. Наземните бойни роботи пък ще тръгнат в посоченото направление и ще открият огън по команда на управляващия ги оператор.
В целия свят сега се опитват да свържат действията на всички киборги не само с един общ команден пункт, но и с всеки един от войниците на бойното поле. Затова трябва да се реши задачата както за постоянен и устойчив обмен на информацията, така и за взимането на оптимално решение и то на ниво електронно-изчислителни комплекси. И свеждането на това решение до всички бойни системи – кибернетични или живи, т.е. войниците на бойното поле.
Изпит за „Механичния войник“
Ако се съди по това, което се показа на RAE-2015, руските специалисти се движат в тази посока много бързо. Хеликоптер-робот, който извършва разузнавателни мисии, наземен гъсеничен робот с въоръжение от ракети и картечници, автоматизиран пункт за управление – всички те бяха обединени в едно информационно поле.
Хеликоптерът откриваше целта, след което предаваше информацията на пункта за управление, откъдето се издаваха заповеди към роботизирания „танк“. След това бронираната гъсенична машина тръгваше в посоченото направление и сама взимаше решение какво въоръжение да използва за унищожаване на противниковата цел.
Ако роботът обаче се „усъмнеше“ в указанията, той изпращаше запитване до командния пункт, откъдето идваше крайната заповед за откриване на огън. Всичко изглеждаше като епизод от фантастичен филм, но това беше реален, макар и тренировъчен бой.
Сега наред е решаването на задачата за създаване на войника на бъдещето. Ето как трябва да изглежда той. Войникът, който е въоръжен само със стрелково оръжие, оценява обстановката на бойното поле чрез специален оптически прицел. Ако види цел, която може да унищожи и сам, натиска спусъка. Ако вижда по-далечна и добре защитена цел, натиска специално копче и целта, например танк, веднага е поразена или от артилерията, или от управляема ракета.
Електронният мозък се учи да воюва
Същността на този въпрос е в това, че информацията от оптико-електронния прицел се предава непрекъснато в добре защитен команден пункт, където се събира цялата информация от всички войници на бойното поле и от различните системи за наблюдение, включително авиационни и космически. Електронният мозък обработва всичко това с огромна скорост и взима решение с какво оръжие трябва да бъде унищожена целта, която е показана от войника на бойното поле.
Ако такава мрежова центричност бъде осъществена, то личният състав на пълнокръвен мотострелкови батальон ще се съкрати до 50 души срещу няколкостотин в момента.
Повтарям, че всичко това се възприема в момента като фантастика, но руските специалисти активно работят в това направление и показаха това, което вече го има в метала.