/Поглед.инфо/ Когато всичко е лошо и пандемията на коронавируса марширува около планетата, вкарвайки в депресия една държава след друга, е време да мечтаем за нещо по-добро. И какво още остава да се направи, за да се разпръснат мрачните мисли, ако не да се мечтае. Например, за това как Русия може да излезе от пандемията като мощна държава чрез прилагане на мобилизационни мерки, концентрация и пробив в развитието.
Например, представете си как виждайки достатъчно от всички „блага“ на отворения свят, в който носителите на всякакъв вид зараза - от коронавирус до либерални идеи - се втурват от държава в държава, без да обръщат внимание на границите, заразявайки всички наоколо, Русия, както и много други страни, решава да затвори.
Особено като гледам как страните на "благословения" Запад са затворени една от друга. Как Америка е изолирана от бившите си „съюзници“ на острова си, опитвайки се да открадне тайната на коронавирусната ваксина от Германия. Как страните от Европейския съюз, които някога изглеждаха „обединени“, са изолирани една от друга, където обаче, както винаги, е включен принципът „всеки за себе си“. Докато Италия стене, без да получи помощ от европейските комисари в Брюксел. Видяхме достатъчно от това, ужасени сме - и също решихме да се затворим, да се заградим на първо място от онзи много „добър“ Запад.
Затваряйки се, огледахме се, разбрахме, че въпреки всички загуби от разпада на съветския блок, ние все още сме най-голямата държава в света и успяваме да оцелеем сами, осигурявайки си всичко необходимо. И не само себе си, но и тези, които са живели с нас в една и съща държава от векове, и по-широко - в същото цивилизационно пространство. И ако се ангажираме, чисто от християнска любов, да помагаме на ближния си, тогава трябва да започнем с наистина близки - от страните от бившия Съветски съюз. Но не - започнахме, разбира се, от най-отдалечените, от САЩ, но сега би било добре да си спомним ближните.
Но на първо място би било необходимо да помогнем на най-близките, тоест на нашия собствен народ - славяни, руснаци (великоруси, малоруси, белоруси), народи и етнически групи на голяма Русия - всичките в цялото си многообразие. И за това е необходимо да се решат поне три основни въпроса: продоволствена сигурност, индустриална сигурност и финансова сигурност. Това е в допълнение към глобалната сигурност, осигурена от руската армия, военноморските сили и военно-космическите сили - което, разбира се, е най-важният приоритет и се извежда от картината. Всичко останало, от категорията на вътрешните нужди, е напълно реализирано в рамките на един модел на развитие на автаркия, тъй като ние сме се затворили (както ни се струва).
Затворената икономика изобщо не е лоша. И дори обратното. Разбира се, в този момент човек може да си представи виковете на апологетите на глобалния пазар и на либералната икономика, които викат, че „просто е невъзможно да се каже това на глас“, че „глобалната отворена икономика е всемогъща, защото е истина“ и не може да има други възможности.
Да, ние сами в един момент повярвахме, че това е така. Повярвахме в това, просто защото алтернативите бяха забранени, с цялата либерална жестокост и тоталитарно единодушие. Има само отворен глобален пазар и това е всичко. Кой се съпротивлява да се обвинява сам: цялата сила на НАТО, глобалистичесния Запад и хуманитарните бомбардировки в името на "човешките права" бяха готови да го заличат от лицето на земята. Но сега е възможно.
Сега можем да видим колко незначителен, неефективен и слаб е западният управленски, а с него и икономически модел. Докато борците за глобализация пълзят по цепнатините си, хленчат и молят за помощ, забравяйки за глобалните си задължения към човечеството.
Сега е очевидно, че глобализацията е измислица, глобално разгръщане на световните експлоататори. Докато всичко беше сочно, великолепно и добро, те вярваха в нея. Сега не е така, така че можем да говорим за алтернатива. А именно, за самодостатъчната и суверенна икономика. А именно - за затворена, автаркична, самодостатъчна и суверенна икономика, без диктатурата и виковете на западните идиоти, провалили всичко на света.
И така, автаркията, както е дефинирана от германския икономист Фридрих Лист, или инсулацията (от латинското insula - остров) в термините на Кейнс - е закритост (засега) от по-силни икономики, отвореност към близките в развитието и разчитане на собствените сили. С възможност за вземане на суверенни решения относно развитието на собствената икономика.
Това включва също протекционизма и всякакви мерки на държавното регулиране, без да се вземат предвид мнението на онези западни мислители, които арогантно казват на всички как да развиват икономиката си въз основа на своя, западния - „универсален” исторически опит. Докато си седят в пукнатините, ние ще решим как да развиваме икономиката си. За това имаме всички ресурси, има голямо пространство и има капацитет на вътрешния пазар от 140 милиона души. Разбира се, пълната автаркия е идеално осигурена на вътрешен пазар от 300 милиона - но това се постига чрез обединяване на страните от бившия СССР в едно икономическо пространство. Но 140 милиона не са лошо начало - доста голям остров за независимо оцеляване и развитие.
На първо място, в условията на световната криза е необходимо да се реши въпросът с продоволствената сигурност. Русия вече е доставчик на зърно номер едно в света днес. Възможно е по-нататъшно изнасяне на селскостопански продукти чрез продажба на излишъци под строг държавен надзор. Но това е излишък, не се основава на целесъобразността на пазара. Тоест, необходимото количество храна се оставя вътре, останалото се изнася.
Недостатъчните сектори за производство на храни трябва да бъдат мобилизирани за възстановяване, като се започне от самоограничаването, че няма внос (въпреки че може да има). Разбира се, не всичко може да се произвежда в домашни условия въз основа на климатичните условия, но това не са продукти за оцеляване.
Вторият въпрос е индустриалната безопасност. В най-кратки срокове, под строг държавен контрол, е необходимо напълно да се възстановят всички производствени цикли, от болтове до ултраточна електроника. За да няма повече такива ексцесии, които се случиха с “КамАЗ”, който беше принуден да спре производството, тъй като някои от компонентите бяха доставяни от Китай, а Китай беше затворен.
Цялостната производствена верига, както беше по съветско време, е императивът на суверенното, автаркично производство. И тук е напълно възможно начало на свързване на страните от постсъветското пространство. Ако има държави, в които присъстват необходимите технологични компоненти, но временно са повлияни от нашите геополитически противници, тези проблеми трябва да бъдат решени спешно в рамките на глобалните проблеми на сигурността.
Ако, например, не можем да се справим без двигатели, произведени в някои от постсъветските страни, тогава трябва да върнем тези страни под наше стратегическо влияние. Рязко и безкомпромисно, защото това е въпрос на оцеляване - за нас, за народите от постсъветското пространство, за славяните, за нашите съседи, за всички, които живеят на острова, закрит от чуждия, задъхващ се в немощ западен свят.
На трето място е суверенната финансова система. Този въпрос е най-труден, тъй като най-много сме заседнали именно във финансовата зависимост от Запада. Суверенното финансиране е ключът към суверенната икономика и, като следствие, индустрията и продоволствената сигурност, произтичащи от нея. Накратко, центърът за вземане на финансови решения трябва да бъде тук, вътре, на острова, независим и самостоятелен.
Достатъчно е да си представим как ще живее Русия, в частност руската икономика, както и нашите съседи - ако изведнъж (и ние мечтаем за това) блокирате потока от средства, които ежегодно, месечно, почасово текът към офшорките, на Запад, навън вече повече от двадесет години.
Само си представете какво би се случило, ако всички тези пари, спечелени от руската икономика, главно чрез продажбата на ресурси, останат тук, вътре, в нашата икономика. Трудно е да си представим, защото постсъветската, професионална финансова система беше изградена именно така, че тези пари да бъдат изпомпвани от икономиката ни.
Мобилизационният модел на автаркия е единственият начин да се спре и насочи към развитие. А настоящият срив на глобалистичния модел под влиянието на коронавируса е добра причина да осъзнаем всичко това. В крайна сметка картинката не се оказва толкова лоша. Не ми се иска да се събуждам още сега.
Превод: В. Сергеев