/Поглед.инфо/ Същността на доклада на Глазев, който предизвика нервния срив на Набиулина, която всъщност написа донос срещу него с искане да се затвори устата на академика, изобщо не изискваше да се ограничат валутните спекуланти и да се защити рублата, правейки я суверенна. Глазев изразява тази идея отдавна, в нея няма нищо ново и за това той вече е получил от либералите всичко, което би могъл да получи. Същността на доклада е друга.

Глазев, отблъсквайки се от идеята за карантина като средство за защита на територията от биологичен вирус, обосновава необходимостта от финансова и икономическа карантина на територията като средство за защита на икономиката (и политиката) от валутния и финансов вирус. И това е логично - истинската политика е интегрална и в нея не могат да се допускат вътрешни противоречия.

Невъзможно е да се въведе карантина в страната и да се оставят възможности за нарушаването ѝ някъде - цялата работа ще бъде напразна, това е ясно. Няма как, при разбирането, че вирусът се използва за външнополитически цели, да не се затвори нечия територия от външната политика. За да се гарантира „приоритетът на националните правила на играта“ не е само „създаване на устойчиво на криза, тоест технологично и индустриално относително самодостатъчно пространство“.

По същество това е да се създаде имунитет на нечия територия срещу чуждото господство, чийто вирус са валутните спекуланти, които имат мощна вътрешна идеологическа и административно-политическа подкрепа в правителството и са навлезли до самите центрове на разпространение на вируса, както медицински, така и икономически.

Постигането на тази цел означава въвеждане на парична, икономическа и политическа карантина по същия начин, както беше въведена в областта на медицината. Тоест Централната банка усети, че е в процес на реорганизация. Утре ще дойдат хора, които ще проведат финансова дезинфекция в Централната банка, по примера на военните лекари в Италия. Така разговорите за суверенитета от общи думи отиват на реалната плоскост и са изпълнени с конкретно съдържание.

Глазев направи най-страшното - той не само че формулира визия за целта, но и описа визия на процеса (какво трябва да се направи), и първите стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да започне целия процес в момента. Той съсредоточи вниманието на онези, от които зависеше идеята, че е време да се премине към цялостна карантинна политика и че забавянето ще доведе до загуба.

В Централната банка не са глупаци. Те разбираха отлично „за кого бие камбаната“. Докладът се разглежда като лична заплаха, за чието премахване трябва да се хвърлят всички имунни сили на либералния организъм. В противен случай плановете за създаване на Руската държавна банка и предаването ѝ на правителството ще започнат да се разработват и след година всичко това ще придобие необратима сила. Тази революция ще бъде по-силна от залпа на “Аврора” през октомври 1917 г. или от речта на Елцин от танка през август 1991 г.

Несъзнаването на необходимостта от цялостна политика, провеждането на автархия в медицината и напускането на глобалния Шенген в политиката и финансите - това е или неприемлива глупост или непреодолима слабост. И едното, и другото трябва да се отхвърлят.

За първи път в къщата на обесения либерализъм Глазев заговори на глас за въжето, което предизвика истерия, която преди нямаше аналози. Това подсказва, че яйцето на Кошчей на либералното всемогъщество е попаднало в ръцете на онези, които са близо до разбиването му и счупването на иглата, скрита вътре. Идеята, овладяла критична маса от населението, се превръща в материална сила. Централната банка разбира това и затова атакува Глазев.

Карантина обикаля планетата, призракът на карантината броди из Европа и всички сили на стария свят се опълчват срещу него, виждайки в думите на Глазев Манифеста на тази карантина. Карантинната партия е на път и скоро ще спечели всички избори.

Ваксината срещу този вирус ще доведе до смъртта на либерализма и неговите подкрепящи институции, един от които е Руската централна банка в сегашния си вид. Нейната реакция е реакцията на мекотело, в което са забили пръчка. Но, очевидно, този път въпросът няма да се ограничи до една забита пръчка.

Превод: В. Сергеев