/Поглед.инфо/ Всеки, който ще насърчава демокрацията в Русия, да пропусне. Лъжата може да бъде наложена на хората, но тя няма да бъде приета от сърцето. Демокрацията е средство за задоволяване на личните амбиции на демократите. Истинската руска власт винаги е от Бога, в смисъл, че там Бог е начело и това няма нищо общо с демокрацията.

Тезата за демокрацията като голяма лъжа на нашето време беше развенчана от К. Победоносцев, един от ранните учители на Николай II и един от най-авторитетните и честни консерватори на неговото време. Парламентаризмът като фикция винаги е бил критикуван отдясно, тъй като манипулативният характер на буржоазната демокрация на новото време (ерата на победата на буржоазната революция във Франция) е толкова очевиден, че може да бъде пренебрегнат само под натиска на тоталитарна либерална диктатура.

Русия. Иван Шилов. Регнум.

Лъжата на демокрацията обаче цели да прикрие не само господството на тесни групи, пробили си път към властта чрез заговори, взаимни интереси и готовност за убийства и насилие, но преди всичко самия механизъм на елитогенеза, който е абсолютно нелегитимен в неговата същност и следователно изисква прикритие под формата на ярък демократичен мит.

Има теория за призоваване на силата към баланса на силите в обществото. Това е основната лъжа на демокрацията, защото всъщност тя не постига никакъв баланс.

Властите се изкачват до самия връх на пирамидата от самото дъно, като правят всичко възможно и невъзможно за своя успех. Качват се във властта с всички средства. Само онези, които са способни на най-сериозно насилие в името на място на върха на хранителната верига, си проправят път към върха.

Тези, които имат сдържащи вярвания като "химера на съвестта" или "абстрактен хуманизъм", не стават авторитети. Те биват елиминирани по пътя от по-решителните и способните.

Сферата на властта е веригата на контрол, която се прониква от групи с правилната степен на групова сплотеност. За да спечели в конкурентна борба, човек трябва да надмине съперниците в хитрост (но не и интелект), умения, усърдна работа, упорит труд, издръжливост и търпение, наличие на енергия и мотивация (обсебеност и страст за власт), ясно усещане за изолация и дистанция от всички останали, които не са включени в собствената група, а мироглед и "верую" не могат да бъдат притежавани - те утежняват всичко.

Групата може да включва не само известни бандити в смокинги и костюми, но и хора, които са наистина сантиментални, не обичат насилието и избягват лъжата. Това е подгрупа моралисти, която се откроява сред безнравствениците във властта. Аморалните, като правило, са сиви кардинали и влиятелни лица на управниците. Групата разбира, че е невъзможно да ги изложи в публичен кръг - те ще ги компрометират.

Ярки примери за безнравственост във властта са Бжежински и Микеланджело. Ясно е, че Борджия е бил много по-неморален от Макиавели, но те заедно са елитът, властта – интелектуална и административна.

Картър също не беше Махатма Ганди, но в сравнение с Бжежински беше антифашист в Гестапо. Такава е ролята на владетеля в една демокрация: той трябва да изглежда добър, когато е поставен на власт от злото.


Збигнев Бжежински, (cc) Kleinschmidt

Демокрацията по отношение на собствената им държава е превърната от елитите в прикритие за тяхното сурово тоталитарно управление. Всички знаят колко кръв има по ръцете на семейство Клинтън и Сорос. Владетелят и инфлуенсърът.

Но партиите и партийните спонсори, които ги движат, имат още по-кървав инстинкт на убийци. Това е инстинктът на властта - да убиеш всеки, който може да бъде съперник.

Само ако е невъзможно да го убият, те разработват процедура за взаимодействие с него. Което веднага се изхвърля като ненужно, щом стане възможно.

По този начин демократите, без никаква демокрация, изхвърлиха Тръмп от власт и биха го убили доброволно, ако не бяха заплашени с ответна война без правила от републиканците. И най-важното - вик от спонсорите, които финансират и двете партии. Подигравка с демокрацията като приказки за малоумници.

Търсенето на демокрация в други страни изобщо не преследва желанието да се посее щастие и справедливост там. Това е изискване към местните власти да не се намесват в хаоса във вътрешната политика и слабостта на централната власт, като същевременно оставят реалните политически и икономически процеси, да се управляват от външни играчи.

Целта е да има възможности за външен контрол, манипулиране на съюзи и доминиране чрез разделяне. Външните мениджъри не се нуждаят от твърде много демокрация. Те се нуждаят от достатъчно, за да може властта да е под техен контрол, както и да не загубят този контрол. Излишните се подлагат на унищожаване - има много начини. Демокрацията сама по себе си не е нужна на никого.

На хората не им пука за демокрацията, защото нямат собствено мнение по нито един въпрос на държавно строителство и категорично не желаят да участват във властта, дори и чрез участие в избори, тъй като властта не е само напрежение и желание, а нужда да поемат рискове, но и отговорност.

Хората искат хляб и зрелища, защото това е източник на щастие за тях. Отговорността е това, което прави хората нещастни. Хората търсят на кого да прехвърлят отговорността и бързо да свалят това бреме от плещите си.

В замяна хората са готови да приемат властта, която няма да ги притиска много и ще даде поне минимума от това, което те искат. Ако хората поне малко видят такава перспектива за себе си, те ще простят грешките на властта и ще си затворят очите за нейните безчинства.

Само ако "демокрацията" убеди хората, че "така не може да се живее", всичко е толкова зле, че вече няма надежда, хората ще излязат и ще пометат властта - на една група, за да я предадат веднага в ръцете на друга група. И отново се връщат към предишното състояние, търпейки безпорядък, докато новата сила се изчерпи достатъчно, за да бъде изядена от друга група.

Уилям Хогарт. Триумф на избраните в парламента. 1754-1755 г.

Демокрацията е възможна само на ниво местно самоуправление. Селски старейшина. Или казашки атаман на селото. Председател на ТКЗС или АПК. Началник на селската администрация. Старши у дома или на входа.

И тогава след изборите хората се стремят да предадат управлението на избраните възможно най-скоро и да ги подкрепят завинаги, стига да не се налага да се ровят в нещо, да участват в нещо и, не дай си Боже, да отговарят за своите действия.

Нека краде с лека ръка и да не прави две трети от това, което трябва - стига да не притеснява хората и да изисква от тях да станат и да решат всички тези проблеми.

Груповият конформизъм - основният смисъл на груповата психология от големите групи до най-малките - е причината да няма демокрация. Вече на ниво акционерно дружество няма демокрация: всичко се решава от организирани малки групи.

Същото важи и за синдикатите и партиите. Всички техни избори са фалшиви. Конгресите, без да се задълбочават, подкрепят това, което са решили пленумите, а те, това което са решили от Бюрото, а Бюрото това, което са написали в канцеларията на градския комитет или окръжния комитет. Хората избягват конфликтите, защото пестят жизнената си енергия за други, по-важни въпроси, свързани с борбата за оцеляване.

Тоест демокрацията няма нищо общо с оцеляването на повечето хора. И затова те се съгласяват да играят тази игра, ако е невъзможно без нея, но те наистина не се нуждаят от нея.

Народът знае, че аристократите имат власт, защото само те оцеляват в борбата за нея, това им е работата. И ако е така, тогава номинират и краля, и кандидати за президент, и дори викат диктатора, когато е необходимо.

Веригата на властта е затворена, в нея може да се влезе само при условие, че има полза за управляващата група. Или тези, които се стремят да станат управляващи. Това е жестока борба, в която не се помирисва никаква демокрация.

Който вярва в думата "демокрация" е или самозванец, или мошеник. Или заложник – има и такъв статут във властта. По правило той е с Върховните владетели, които търсят подкрепа сред народа, за да не бъдат изядени от аристократите.

Владетелят на върха на властта е изключително трагичен и самотен. Той не е между аристократите и народа, а между бездната и Бога. Аристократите се страхуват и го мразят. Хората не знаят цялата истина и затова викат от "Осанна!" до "Разпни го!", което може да отнеме само три дни.

Колкото по-добър е царят, толкова по-грубо се отнасят към него хората и толкова по-зверски аристократите. Колкото по-твърд е царят, толкова повече хората го обичат и аристократите се страхуват от него.

Всяко говорене за демокрация трябва да се разбира като навлизане в много опасен път. Диалогът за демокрацията обикновено се води отгоре надолу, от елита към народа. Така непознат мъж, за бонбони, разбира от дете къде родителите крият ключовете от апартамента и кога са на работа.

Да се говори за демокрация винаги е капан. Можете или внимателно и тихо да го заобиколите, или да се потопите в него с всичките си крайници.

Демокрацията е приказка за Дядо Коледа, но за възрастни. Затова Западът се бори за демокрация чрез НПО. Това е човекът с бонбона. Когато дойде възрастен и го изгони от двора, той надига вик, оплаквайки се, че добрият чичо е обиден за нищо. Той видете ли, само искал да почерпи детето с нещо сладко.

В семейството няма демокрация, има грижа от горе до долу и подчинение отдолу до горе. Това е в нормалното семейство. В ненормалното семейство има демокрация. Там децата не уважават родителите си, а родителите не се ползват с доверието на децата.

Тук командват някакви външни авторитети, които запознават децата с това, от което родителите се опитват да ги защитят с всички сили. Това е демокрацията, виждаме нейния разгул сега в образователната система на Запад.

Същото е и в държавата. Държавата е разширеното семейство. Върховният владетел е Бащата. Родината е майка. Аристократите са хора с бонбон, наречен "демокрация". Народът представлява децата. Кого да слушаме? На кого да вярваме?

Демокрация, Александър Горбаруков, Регнум.

Разумът не е съветник в такъв въпрос. Съвременната демокрация е стерилна пералня за промиване на мозъци. Колкото повече време прекарате в мислене, толкова по-вероятно е решението да е грешно.

Трябва да слушате сърцето си. Няма да измами. Там се ражда чувството за справедливост, а не при вида на избирателна комисия с протоколи от вота, Господ да ги благослови.

Властта се формира на принципите на границата на възможностите за групи, способни да се борят за власт. Като морски бряг, граничната линия на способността на морето да се разширява. При монархията болярските групи също някак си споделяха властта и дори избираха царе, въпреки че това не се наричаше демокрация.

Неслучайно нашата демокрация директно доведе до заселване на пространството ни с групи за влияние от Запада. Политическата традиция на Русия е семеен модел на отношения. Децата не избират баща си и майка си, но те защитават децата и се грижат за тях.

Всеки, който ще насърчава демокрацията в Русия, да пропусне. Лъжата може да бъде наложена на хората, но тя няма да бъде приета от сърцето. Демокрацията е средство за задоволяване на личните амбиции на демократите. Истинската руска власт винаги е от Бога, в смисъл, че там управлява Бог и това няма нищо общо с демокрацията.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com