/Поглед.инфо/ Владимир Путин формулира идеологията и стратегическия курс на страната за обозримото бъдеще - дори можете да го наречете национална идея.
Говорейки на пленарното заседание на дискусионния клуб „Валдай“, президентът говори преди всичко за стратегията на държавата в хода на безпрецедентната цивилизационна криза, която преживява светът, за процеса на глобална трансформация, който засяга не само световния ред, но и основните представи на човека за самия себе си.
Сроковете на кризата са неизвестни - защото дори контурите на бъдещето не се виждат. Но има неща, от които се предлага на човечеството да се откаже, и неща, които се предлага да бъдат приети – и Русия има собствено отношение към това предизвикателство, има принципи, въз основа на които ще формулираме нашата политика.
Путин го нарече идеология на здравия консерватизъм - но го формулира към края на речта си. Първоначално той започна да развива идеите, водещи до тези изводи чрез описание на сегашното състояние на нещата на човечеството.
Подчертавайки, че имаме работа с цивилизационна криза, криза на принципи, които определят самото съществуване на човека на земята, президентът призна, че те все още ще трябва да бъдат преосмислени. Но в същото време е необходимо да решите в коя посока да се движите, от какво да се откажете, какво да преразгледате или коригирате - и „за истинските ценности, за които трябва да се борите, защитавайки ги с всички сили“.
И това ще трябва да стане в условия, когато човечеството като цяло няма опорна точка – и тук не става дума само за опора върху световната система като такава (в различните й сфери – социална, политическа, икономическа, културна, военна). Тук, във всеки случай, търсенето на нов баланс на силите ще продължи - но работата е в това, че самите критерии за това какво е стойностно за човечеството в епохата на кризата на ценностите са неразбираеми или по-скоро размиващи се.
Следователно тук не става въпрос само за края на ерата на западното господство или за факта, че съществуващият модел на капитализъм се е изчерпал (Путин говори също и за това) - става дума за много по -сериозни неща:
„Какво ще се случи, когато технологията надмине човека по способността да мисли? Къде е границата на намесата в човешкото тяло, след която човек престава да бъде себе си и се превръща в някаква друга същност? Какви са етичните граници в свят, в който възможностите на науката и технологиите стават практически неограничени и какво ще означава това за всеки от нас, за нашите потомци, още повече, за нашите непосредствени потомци - за нашите деца и внуци?"
Естествено, Путин не даде отговори на тези въпроси - но той всъщност призова да се разбере, че настоящата криза на човечеството няма аналози в световната история. В същото време най-простият политически компонент на кризата, тоест търсенето на нов баланс на силите, може да бъде разрешен мирно:
"Политическата история може би все още не познава примери за това как стабилен световен ред би бил установен без голяма война, а не въз основа на резултатите от нея, както беше след Втората световна война. Така че имаме възможност да създадем изключително благоприятен прецедент."
Тоест Путин е оптимист по отношение на непосредствените и най-прости (в сравнение с трансхуманизма) проблеми – човечеството наистина има добри шансове да се споразумее по мирен начин поне за собственото си политическо бъдеще. Но тук всяка от договарящите страни (цивилизации и държави -цивилизации) ще трябва да изхожда от собствените си ценности.
Затова Путин предложи това, което той нарече „отправни точки на сложния процес на преструктуриране“ – формулирайки ги в четири тези.
Тяхната същност е следната.
Първо: „Пандемията от коронавирус ясно показа, че само държавата е действена структурна единица на световния ред.“ Тоест никакви наднационални глобални структури няма да го заменят, дори защото „само суверенните държави са способни ефективно да отговарят на предизвикателствата на времето и исканията на гражданите“. В същото време Путин характеризира идеите за „свят без граници“ и елиминирането на държавите като оръжие на геополитическата борба:
"През последните десетилетия мнозина жонглираха с лустросани концепции, съгласно които ролята на държавата се провъзгласява за остаряла и отпадаща. Уж в контекста на глобализацията националните граници се превръщат в анахронизъм, а суверенитетът е пречка за просперитета.
Вие знаете, аз вече съм се спирал по темата, но пак ще го формулирам: така говореха тези, които се опитваха да взломяват чужди граници, разчитайки на своите конкурентни предимства – ето какво ставаше. Но веднага, щом стана ясно, че някой някъде постига по-добри, по високи резултати в тяхната собствена игра, веднага се върнаха към закриването на границите изобщо и преди всичко своите собствени – митнически и всякакви други, стени започнаха да строят. А ние какво, не забелязваме всичко това, така ли?“
Следователно всеки ефективен международен ред трябва да отчита интересите и възможностите на държавите, да изхожда от тях, а не да се опитва да доказва, че те не трябва да съществуват, каза Путин:
„Още повече, невъзможно е да се налага нещо на когото и да било отвън, било то принципите на обществено-политическата структура или ценности, които някой по свои съображения е нарекъл универсални. В крайна сметка е очевидно, че когато истинската кризата идва, има само една универсална ценност - човешкият живот. и как да го защити, всяка държава решава самостоятелно, въз основа на своите възможности, култура, традиции."
Същността на първата теза е, че именно държавите (ясно е, че говорим за истински суверенни държави и тези, които се стремят да станат такива) ще определят правилата на играта в света - и Русия ще участва в изграждането на такъв свят.
Втора теза. „Мащабът на промяната ни принуждава всички да бъдем особено внимателни, макар и поне от чувство за самосъхранение.“ Тоест, в отговор на предизвикателствата на времето, Русия ще се променя внимателно и акуратно, отказвайки да предприема революционни мерки:
„Качествените промени в технологиите или радикалните промени в околната среда, премахването на обичайните структура не означава, че обществото и държавата трябва да реагират радикално на тях. Разбиването, както знаете, не е изграждане. Ние в Русия знаем много добре какво е това и до какво води. За съжаление, от собствен опит, и то повече от веднъж... Примерите от нашата история ни позволяват да твърдим: революцията не е изход от криза, а начин за задълбочаване на тази криза. Нито една революция изглежда, не си струва щетите, които нанеся на човешкия потенциал."
Третата теза на Путин е свързана с първата - Русия разбира, че е невъзможно да се решат много често срещани остри проблеми без тясно международно сътрудничество, но не и чрез прехвърляне на правата на държавите върху наднационални структури. Тоест суверенитетът е над всичко - и не само за Русия:
„Трябва да бъдем реалисти: повечето от красивите лозунги за глобално решение на глобалните проблеми, които чувахме от края на 20-ти век, никога няма да бъдат реализирани. Глобалните решения предвиждат такава степен на трансфер на суверенните права на държавите и народи към наднационални структури, за които, честно казано, малцина са готови. и, още по-честно казано, никой не е готов. Първо, защото отговорността за резултатите от политиката все още трябва да се носи не пред някаква неизвестна световна общественост, а пред нашата граждани и нашите избиратели“.
Но може да работим заедно, възможно е дори самоограничаване в името на намирането на отговори на глобалните предизвикателства - но само ако „всеки сам може да види конкретните ползи от сътрудничеството за противодействие на предизвикателствата“.
Основната международна организация, разбира се, трябва да бъде реформирана, каза Путин, но в същото време „това е ООН в настоящия бурен свят, която е носител на много здравия консерватизъм на международните отношения, който е толкова необходим за нормализиране на ситуацията".
Има препратка към най-важната, четвърта теза на Путин - за ценностите:
"В днешния крехък свят значението на солидна опора, - морална, етична, базирана на ценности, - значително се увеличава. По същество ценностите са продукт на културното и историческото развитие на всяка нация, и са уникален продукт."
Тоест основата, върху която държавата (първа теза) в отговор на глобалната криза и предизвикателствата ще реформира внимателно целия начин на човешки живот (втора теза) са ценностите на нейния народ, нейната цивилизация.
Не е недопустим никакъв ценностен, идеологически диктат. Русия не харесва много от случващото се на Запад – „агресивно заличаване на цели страници от собствената си история“, „обратната дискриминация“ „на мнозинството в интерес на малцинствата или искане да се изостави обичайното разбиране на такива основни неща като мама, татко, семейство или дори разликата между половете " - но ние не сме се намесваме в чужди дела:
„Молим ви само да не нахълтвате особено грубо в нашата къща... ние имаме различна гледна точка: вярваме, че трябва да разчитаме на нашите духовни ценности, на историческата традиция, на културата на нашия многонационален народ.
При това Путин обясни отношението ни към „социалния прогрес“ в „напредналите общества“ и с нашия собствен исторически опит, с факта, че „гледайки случващото се в редица западни страни, ние с изумление разпознаваме своите вътрешните практики , които, за щастие, оставихме зад себе си, надявам се, в далечното минало." Президентът приравни западните осквернители на ценностите с болшевиките:
„Рецептите, които те предлагат, съвсем не са нови, всичко това – както може да изглежда неочаквано за някого – вече сме го минали в Русия, вече сме го имали. Болшевиките след революцията от 1917 г., залагайки на догмите на Маркс и Енгелс, също обявиха, че ще променят целия обичаен начин на живот - не само политически и икономически, но и самата идея за това какво е човешкият морал, основите на здравословното съществуване на обществото. Налагане и насърчаване на доносите от близките - всичко това беше обявена за стъпка на прогреса и, между другото, беше широко подкрепяна в света тогава и беше на мода - точно както днес. Между другото, болшевиките също показаха и абсолютна нетърпимост към всякакви други мнения."
Путин нарече практиката за налагане на „избор на пол“ на децата като нещо на ръба на престъпление срещу човечеството, а дискусията за правата на мъжете и жените (по-точно за премахването на самите тези понятия) – пълна фантасмагория:
„Вижте, ще стигнете дотам, докъдето стигаха предложенията на болшевиките – не само да се социализират пилета, но и да се социализират жените. Още една стъпка – и ще бъдете там.“
Путин се нуждаеше от разсъждения за ценностната криза на Запада, за да формулира най -важното във вчерашната реч - идеологията на здравия, разумен консерватизъм:
„Вече казах, че при оформянето на нашите подходи ще се ръководим от идеологията на здравия консерватизъм. Беше преди няколко години, тогава страстите на международната арена още не бяха достигнали сегашната си интензивност, въпреки че, разбира се, над нас, мога да кажа, че облаците се събираха дори тогава. Сега, когато светът преживява структурен срив, значението на разумния консерватизъм като основа на политическия курс се е увеличило многократно именно поради умножаващите се рискове и опасности, крехкостта на реалността около нас...
И, честно казано, за предстоящия период на световно възстановяване, който може да продължи доста дълго време и чийто окончателен дизайн е неизвестен, умереният консерватизъм е най -разумната, поне според мен, линия на поведение. Това неизбежно ще се промени, разбира се, но досега медицинският принцип „да не навредиш“ изглежда най-рационален.
Сякаш очаквайки критиците - въпреки че е разбираемо, че те няма да забележат тази част от речта - Путин обясни разбирането си за консерватизъм:
"Консервативният подход не е безмислено настойничество, не е страх от промяна и не е игра на сдържане, още по-малко да бъдеш затворен в собствената си черупка. Това е преди всичко разчитане на изпитана от времето традиция, запазването и растежа на населението, реализъм в оценката на себе си и другите, точното подреждане на системата от приоритети, съотношението на необходимото и възможното, разумното формулиране на целта, принципното отхвърляне на екстремизма като метод на действие.
Тук всичко е важно – макар че е напълно естествено за всеки консервативен традиционалист, независимо дали е президент или обикновен гражданин.
Консерватизмът не означава страх от промяна и желание за запазване на съществуващия начин на живот - а как можете да запазите, например, преходната социално-икономическа система, която се оформи у нас след разпадането на съветския модел?
Не – консерватизмът означава отказ да се строшава съществуващия ред и политическата система (която допринесе за възстановяването на страната след разпада – и се променя) в името на изграждането на някакъв уж идеален, съществуващ в главите на поредните интриганти.
Консерватизмът няма нищо общо със самоизолацията от външния свят и от предизвикателствата на времето – това като цяло е нелепо в ерата на Интернет. Не – консерватизмът означава отвореност към света на хората, които са уверени в своите способности, които познават традициите си и имат свои ценности.
Руснаците винаги са били отворени и възприемчиви към чужди култури и народи - но това се оказва плодотворно само когато сме застанали твърдо на своята земя, познаваме и уважаваме традициите си, гледаме на света със собствените си очи, не губим самоуважение и нашето собствено отношение.
Обяснявайки консерватизма, Путин поставя на първо място само уповаването на традицията (а това включва всичко - от културата до геополитиката), на второто - запазването на народа (тоест не само нивото и качеството на живот, но и умножаването). на хората, изправени пред заплахата не просто от демографска криза, а от обезлюдяване, тоест намаляване).
Следва реализмът в оценката на себе си и другите – тоест точното разбиране на собствените си силни страни и силните страни на другите играчи на световната арена (и особено на динамиката на тяхната промяна). Не се напрягайте в световната игра – но и не пропускайте възможностите за укрепване на позициите ни, които се отварят, включително по време на световната криза.
Друго качество на консерватизма Путин нарече точното балансиране на системата от приоритети, съотношението на необходимото и възможното, разумното формулиране на целта - тоест стратегическото планиране на развитието на държавата (като форма на организиране на живота на хората).
Невъзможно е да планирате две или три години, дори и петгодишен план - трябва да видите стратегическа перспектива, да погледнете десет, двадесет години напред. Дори в бурен, кризисен свят? Освен това в епоха на криза играта „на дълго“, в пререспектива е не само необходима, но и най-печелившата стратегия. Тези, които са готови да чакат резултата, тези, които няма да променят своите вярвания и убеждения утре, винаги ще печелят.
Затова Путин каза, че нашият консерватизъм е консерватизъм на оптимистите. Тези, които разбират, че всичко зависи от собствените им усилия. И, разбира се, нашият консерватизъм също е следствие от нашия исторически опит – в края на краищата, тъкмо затова нашият народ е изградил „колективен имунитет” към екстремизма, който води до сътресения и обществено-политически сривове.
Путин го нарече наше предимство – и също така припомни думите на Николай Бердяев, че „Консерватизмът не е нещо, което пречи на хода нагоре и напред, а нещо, което не позволява да се връщаме назад и надолу към хаоса“. Президентът цитира по памет, с уговорката, че може да е неточен. Но той предаде значението правилно - и в работата на Бердяев има и такива думи:
„Той предотвратява движението назад и надолу към хаотичния мрак, връщането към състоянието, което предхожда формирането на държави и култури. Смисълът на консерватизма е в препятствията, които той поставя пред проявите на животинско-хаотичния елемент в човешките общества. Този елемент винаги се движи в човека и е свързан с него, с греха ...
Консервативният принцип не е насилствен принцип и не трябва да бъде такъв ... Той съдържа здравословна реакция срещу насилието срещу органичната природа, срещу опитите за убиване на живот, който иска да продължи.
Консервативният принцип сам по себе си не е противоположен на развитието, той изисква само развитието да бъде органично, така че бъдещето да не унищожава миналото, а да продължава да го развива. Нерадостна е съдбата на тази държава, в която няма здрав консерватизъм, присъщ на самия народ, няма лоялност, няма връзка с предците. Нещастна е съдбата на хората, които не харесват историята си и искат да я започнат отначало. Толкова нещастна е съдбата на нашата страна и нашия народ."
Последната фраза е ясна - Бердяев я пише през 1923 г. И след почти сто години ние сме уверени, че нашето бъдеще в никакъв случай няма да бъде унищожаване на нашето минало. Това е разумният консерватизъм на руската цивилизация, възстановен на много висока цена. Консерватизмът на здравия смисъл у здравия човек.