/Поглед.инфо/ Властите и опозицията на Венецуела по време на тайните преговори в Барбадос се съгласиха да продължат диалога в името на мира. Освен това можем да говорим за провеждането на избори през следващата година, в резултат на което настоящият президент Никола Мадуро ще отстъпи властта. Има само няколко потенциални кандидати. Кой от тях има най-големи шансове да изведе Венецуела от продължителна криза?
Тази седмица бяха проведени преговори между правителството и опозицията на Венецуела с посредничеството на Норвегия. Официалната информация за срещата на представителите на враждуващите страни „на неутрално поле" - остров Барбадос - стана достъпна за пресата едва вчера. Преговорите са започнали в понеделник и са продължили до финала почти в пълна секретност, но пресата вече е изпълнена с прогнози за по-нататъшното развитие.
„От източници близки до…”
Проправителствените медии твърдят, че няма никакви преговори, публикувайки реплики потвърждаващи това на председателя на Националната конституционна асамблея (НКО, известна още като учредителното събрание) Диос Кабо Кабело, който потвърждава тази версия. Напротив, опозиционната преса твърди, че „въпросът се движи напред и чавизмът се готви да се предаде” (Като доказателство успешно се посочи обявеното от новото гръцко ръководство признаване на председателя на Националното събрание, контролирано от опозицията, самозванеца Хуан Гуайдо за президент на карибската държава) , но се позовава при това на „източници близки до преговорите”, което поражда силни съмнения в правдивостта на информацията.
Европейските медии също мълчаха: дори норвежките кореспонденти не бързаха да пишат доклади, прославящи изключителните мироопазващи способности на техните сънародници, които бяха поели задачата да намерят решение на венецуелската криза. Испанското издание „Ла Разон”, се оказа повече или по-малко информираната европейска публикация, която сподели с читателите си името на ръководителя на групата, която се занимава с помиряването на страните. Това е норвежкият дипломат Даг Ниландер, който в един момент беше главният участник в преговорите между колумбийското правителство и бунтовниците от ФАРК.
Но вярата на испанското издание, честно казано, не е достатъчна - не само заради неясните „източници, близки до”, но най-вече поради традиционната позиция на Пиренейското царство по отношение на Боливарианската република. Испанците, които отдавна са загубили американските си колонии, все още смятат, че са покровители на освободените държави и им дават съвети. Латиноамериканците, меко казано, наистина не се нуждаят от испански препоръки, което някои от тях периодично докладват дипломатично на Мадрид.
Уго Чавес и Николас Мадуро не се числяха сред тези „някои”: те обикновено не се срамуваха да употребяват изрази и да изпращат на определени места тези, даващи странични съвети. Чавес без да се помае нарече бившия испански премиер Хосе Аснар „Фашист”, докато Мадуро нарече „страхливец” друг ръководител на испанско правителство – Мариано Рахой. На свой ред кралят на Испания (в момента абдикирал) Хуан Карлос веднъж посъветва Чавес „да си затвори устата”.
При наличието на такива „високи отношения“, пресата от всяка страна по-скоро би предпочела да ухапе врага, отколкото да го похвали и да го представи като приятел. И затова, говорейки за преговорите, които се провеждат на Барбадос, испанските журналисти на първо място повдигнаха въпроса „къде ще се опита Мадуро да избяга, след като загуби изборите" и едва след това анализира как ситуацията може да се нормализира във Венецуела.
За необходимостта от преодоляване на кризата във Венецуела чрез преговори започна сериозно да се говори през май, когато се оказа, че ситуацията в страната е безизходна: Гуайдо, дори с подкрепата на САЩ, няма ресурси, за да свали правителството на Мадуро, а последният, макар и да се опира на армията, няма да рискува да запуши устата на опозицията със силови методи.
Норвегия вече е предлагала своите посреднически услуги, смятайки се за главен експерт в налагането на тишина в Латинска Америка. Първата среща на делегатите от представители на Гуайдо и Мадуро се проведе в Осло през май. Преговорите бяха признати и от двете страни за неуспешни, а изказванията на норвежците бяха определени със съжаление от медиите като демонстрация на добра ръка при лоша игра.
Мадуро не се е кандидатирал за президент
Преговорите в Барбадос показаха, че „пациентът е по-скоро жив отколкото мъртъв“ и е възможно решение на кризата във Венецуела. Участниците в срещата се съгласиха, че за да се постави точка по въпроса, е необходимо да се проведат президентски избори и да продължат преговорите на ниво посредници. Изборите могат да се проведат след около девет месеца. Както Кабело заяви пред местното издание „Имлитимас Нотициас”, те не са за предсрочни президентски избори, а за парламентарни избори.
Междувременно експертите от опозицията са убедени, че президентските избори трябва да се проведат при всеки случай. Единственият кандидат за президент от опозицията, разбира се, е Гуайдо. Но от страна на управляващия режим политолозите посочват две фигури.
Първият е Диосдадо Кабельо. Той е доверен човек на Мадуро и ако спечели, сегашният президент няма да трябва да избяга от страната. И Мадуро не може да разчита на никой друг. Неотдавнашното назначаване на Алексис Родригес Кабело, братовчед на Диосдадо като главнокомандващ на въоръжените сили, позволява на Мадуро с един куршум да убие два заека: да подчертае доверието си в Диосдадо и да засили позициите си в армията, балансирайки амбициите на министъра на отбраната Владимир Падриньо, който в последния момент промени мнението си за участие в антиправителствения преврат.
Друг кандидат от чавистите може да бъде 37-годишният управител на щата Миранда Хектор Родригес. Докато Чавес беше жив, той беше смятан за негов фаворит и не е загубил аурата на неопетненост след смъртта на Коменданте. Родригес е по-умерен политик от острия Мадуро и затова тази фигура може да бъде компромисна и подкрепена не само от правителствените сили, но и от опозицията.
Реакцията в Барбадос
Информацията за резултатите от преговорите, дошли в пресата, не предизвика много вълнение. Не прозвучаха войнствени реплики на „Туитъра” на американския президент, членовете на Организацията на американските държави се въздържаха, до скоро обмисляйки възможността за възстановяване на реда във Венецуела с помощта на външна намеса. В Москва срещата на Барбадос беше оценена положително, като се подчерта, че тя "демонстрира готовността на президента Мадуро да се ангажира в диалог с опозицията".
Такава сдържана реакция на международната общност не означава, че е намерено решение, което да задоволи всички, а показва, че светът е решил да не бърза да си прави заключения. Най-вероятно до момента, в който отново не започне да кипи. Е, например, ако Вашингтон отново не си спомни за „Доктрината Монро”. Или ако венецуелската опозиция и правителство така и не решат чии предсрочни избори трябва да се проведат през 2020 година.
Превод: В.Сергеев