/Поглед.инфо/ "Венецуела има най-големите петролни резерви в света и ги притежава, а ние ги искаме" - анонимен представител на администрацията на Доналд Тръмп.

Въведение

Американската враждебност и опитите за сваляне на венецуелското правителство формират част от дългата и безславна история на американските интервенции в Латинска Америка.

Тя се простира чак до второто десетилетие на 19-ти век, когато започва.

През 1823 година американският президент Монро обявява, по свое име, така наречената доктрина "Монро". Според нея, Съединените щати имат право да държат европейците далеч от региона.

В същото време тя гласи, че Съединените щати имат право на интервенция в преследване на своите икономически, политически и военни интереси в Латинска Америка.

Ще продължим да излагаме историческите фази на американските политически и военни интервенции от името на корпоративните и банкови интереси от Съединените щати в региона.

Освен това и латиноамериканските политически и социални движения, които са били срещу тях.

Първият период се простира от късния 19-ти век до 1930-те години. Той включва инвазии с морската пехота, установяването на американски сателитни диктатори.

Освен това, той включва и съпротивата на популярни народни революции, които са водени от няколко революционни лидери като Фарабундо Марти в Ел Салвадор, Аугусто Сандино в Никарагуа, Хосе Марти в Куба и Лазаро Карденас в Мексико.

Ще дискутираме и американските интервенции след Втората световна война. Сред тях са свалянето на популярни правителства и репресирането на социални движения.

Част от тях включват Гватемала през 1954 година, превратът в Чили през 1973 година, американската инвазия в Доминиканската република през 1965, Гранада 1982 и Панама 1989 г.

После ще разгледаме американските усилия за свалянето на венецуелското правителство от 1998 до наши дни.

Американската политика в Латинска Америка: Демокрация, диктатура и социални движения

Американският генерал Смедли Бътлър обобщава своята 33 годишна кариера в армията като "мускул за големия бизнес, Уолстрийт и банкерите...."

"Помогнах Мексико да стане сигурно за американските петролни интереси през 1914 година", разказва той.

"Помогнах Хаити и Куба да станат добри места за Нешънъл Сити Банк, да събира приходите си", продължава той.

"Помогнах за изнасилването на половин дузина централноамерикански репуллики за изгодата на Уолстрийт", разказва ген. Бътлър.

"Помогнах за прочистването на Никарагуа и Дома на кафявите братя през 1902-1912 година", добавя той.

"Донесох светлината за Доминиканската република за американските захарни интереси през 1916 година. Помогнах Хондурас да стане добър за американските плодови компании през 1903 година", разказва Бътлър.

"Гледайки назад във времето, мисля, че можех да дам няколко идеи на Ал Капоне", завършва недвусмислено той.

По време на първите четиридесет години на 20-ти век, Съединените щати нахлуват в Куба и я превръщат в квази-колония.

Те отхвърлят националния герой и борец за независимост на Куба Хосе Марти.

Освен това, Съединените щати предоставят съветници и военна помощ за диктатора на Ел Салвадор. Те убиват революционния лидер на страната Фарабундо Марти.

Нещо повече, те убиват 30,000 безимотни селяни, които искат поземлена реформа.

Съединените щати правят интервенция в Никарагуа и се сражават срежу патриотичния й лидер Аугусто Сандино и на негово място инсталират диктаторска династия.

Тази династия се ръководи от режима на Сомоза, който обаче е свален през 1979 година.

Съединените щати се намесват в Куба и инсталират една военна диктатура през 1933 година за да потушат и смажат надигането на захарните работници.

Между 1952 и 1958 година Вашингтон въоръжава диктатурата на Фулгенцио Батиста за да унищожи революционното "Движение 26 юли" на Фидел Кастро.

През 1930-те Съединените щати заплашват да нахлуят в Мексико, когато президентът Лазаро Карденас национализира американските петролни компании.

Друг грях на президента Карденас е, че разпределя земя на милиони безимотни селяни.

С победата над фашизма през 1941-1945 година има надигане на социалдемократическите правителства в Латинска Америка. Но Съединените щати са против.

През 1954 година Съединените щати свалят избрания президент на Гватемала Джакобо Арбенз заради това, че е експроприйрал баноновите плантации на Юнайтед фрут къмпъни.

Те подкрепят военен преврат в Бразилия през 1964 година, като военните остават на власт цели двадесет години.

През 1963 година Съединените щати свалят демократично избраното правителство на Хуан Бош и нахлуват през 1965 година за да попречат на народно въстание.

В 1973 година Съединените щати подкрепят военен преврат, който сваля демократичния социалистически президент Салвадор Алиенде. Те подкрепят военния режим на генерал Аугусто Пиночет.

При това Съединените щати подкрепят режима на генерал Пиночет в продължение на почти двадесет години.

По този начин Съединените щати се намесват и окупират Гренада през 1983 година и Панама през 1989.

Съединените щати подкрепят и качват крайнодесни режими из целия регион. Причината е, че тези режими подкрепят американските банкови и корпоративни олигарси, които пък от своя страна експлоатират ресурсите, работниците и селяните.

Но към края на 1990-те години, могъщи социални движения водени от работници, селяни и служители на средната класа (доктори и учители), предизвкивта съюза на вътрешните и американските елити, които управляват.

В Бразилия 300,000 движение на селските работници МСТ успява да експроприира огромни имения.

В Боливия миньорите от местен индиански произход и селяните, включително кока фермерите, успяват да свалят управляващата олигархия.

Генералните стачки и масовите движения на безработните работници в Аржентина свалят корумпираните владетели, които са съюзени със Сити Банк.

Успехът на народните националистически и популистки движения води до това, че демократичните избори биват спечелени от леви президенти из цяла Латинска Америка, особено във Венецуела.

Венецуела: Демократични избори, социални реформи и избирането на президента Уго Чавес

През 1989 година Съединените щати подкрепят президента на Венецуела и наложените от него програми за остеритет, които провокират народни демонстрации.

Тези демонстрации водят до това, че правителството заповядва на полицията и военните да разгонят и смажат демонстрантите. Няколко хиляди души са убити и ранени.

Уго Чавес, който е военен по това време се вдига на бунт и подкрепя народното въстание.

Той обаче, е пленен и арестуван. По-късно го освобождават и той се кандидатира за президент.

Уго Чавес е избран с огромно мнозинство през 1999 година. Неговата програма включва социални реформи, икономически национализъм и край на корупцията.

Освен това, в програмата му се говори и за политическа независимост.

Вашингтон започва враждебна кампания на натиск срещу президента Уго Чавес. Целта й е той да приеме политиката на Вашингтон и по-точно на президента Джордж Буш, а именно глобалната военна политика в Афганистан и по цялото кълбо.

Уго Чавес отказва да се подчини. Той обявява:

"Не воюваш с терористите чрез тероризъм."

Към края на 2001 година американският посланик се среща с бизнес елитите и част от военните за да свалят избрания президент Уго Чавес чрез преврат през април, 2002 година.

Превратът трае 24 часа. Близо един милион души, живеещи основно по гетата маршируват към президентския дворец. Те са подкрепени от лоялистки военни.

Те свалят превратаджиите и връщат президента Уго Чавес на власт. Той пък от своя страна ще спечели близо десетина и повече демократични избори и референдуми през идното десетилетие.

Президентът Чавес успява в голяма степен заради всеобхватната си програма за социо-икономически реформи, които фаворизират работниците, безработните и средната класа.

Над два милиона къщи и апартаменти са построени и разпределени безплатно за народните класи. Стотици клиники и болници предоставят безплатна здравна грижа за жилищните квартали.

Университетите, техникумите и медицинските центрове за бедните студенти са изградени с безплатно обучение.

Хиляди хора в жилищните квартални центрове и "локални колективи" дискутират и гласуват по социални и политически въпроси, включително и критики от местни политици, при това и за избрани от Уго Чавес представители.

Между 1998 и 2012 година президентът Уго Чавес печели четири президентски избори, няколко конгресни мнозинства и два общонационални референдума.

На тези избори и референдуми той взима между 56 и 60 процента от народния вот.

След като Уго Чавес умира, президентът Николас Мадуро печели изборите през 2013 година, както и през 2018 година. И да, той печели с по-малко мнозинство.

Демокрацията процъфтява, изборите са свободни и отворени за всички партии.

В резултат на невъзможността на подкрепяните от Съединените щати кандидати, Вашингтон прибягва до насилствени улични бунтове и размирици.

Американците дори се опитват да организират военен преврат и да променят резултата от изборите.

Съединените щати налагат санкции, започвайки от президента Барак Обама и влошавайки се при президента Доналд Тръмп.

Освен това, Съединените щати слагат ръка на милиарди долари венецуелски активи и петролни рафинерии на своя територия.

Америка избира неизбрания нов президент Хуан Гуайдо, който получава заповед да субвертира военните да се вдигнат на бунт и да вземе властта.

НО те претърпяват тежък провал. Около стотина войници от общо 267,000, както и няколко хиляди десни поддръжници се включват в призива им.

"Опозиционният" бунт е абсолютен провал.

Американските провали са предвидими, тъй като масата избиратели защитават социо-икономическите си придобивки, контрола си над местната власт.

Но най-важното, хората защитават достойнството и уважението си.

Над 80 процента от населението, включително и мнозинството от опозицията са против американска инвазия.

Американските санкции допринасят за хиперинфлация и смъртта на 40,000 венецуелски граждани, които си отиват заради недостига на медицински продукти.

Заключение

Съединените щати и ЦРУ вървят по стъпките на миналия век в опитите си да свалят венецуелското правителство и да поемат контрол над петролните и минерални резерви на страната.

Както и в миналото, Съединените щати се опитват да наложат една раболепна диктатура, която ще репресира народните движения и ще субвертира демократичния процес.

Вашингтон иска да наложи един електорален апарат, който ще гарантира, че изборите водят до налагането на раболепни владетели на страната.

Точно, както Вашингтон е правел и в миналото, а и в по-близки времена със страни като Парагвай, Бразилия и Хондурас.

Засега Вашингтон се проваля.

До голяма степен тези провали се дължат на факта, че народът защитава историческите си придобивки. Повечето бедни и работещи хора са наясно, че една американска военна инвазия и окупация, ще доведе до масови убийства, както и до унижението на техния суверенитет и достойнстнво.

Венецуелският народ е наясно, че американската агресия, както и грешките на правителството. Те искат корекции и новости.

Правителството на президента Николас Мадуро подкрепя диалога с ненасилствената опозиция.

Венецуелците развиват икономически връзки с Русия, Китай, Иран, Турция, Боливия, Мексико и други независими държави.

Латинска Америка е преживяла десетилетия американска експлоатация и доминация, но също така има история на успешни народни съпротиви, включително и революции.

Особено явни са примерите за революции от Мексико, Боливия и Куба.

Успешните социални движения и изборни резултати от Бразилия, Аржентина, Еквадор и Венецуела в последните години също са положителни.

Президентът Доналд Тръмп и убийствената му кохорта от Майк Помпео, Джон Болтън, Ейбрамс и други обявиха война на венецуелския народ, но засега я губят.

Битката продължава.

Превод: СМ