/Поглед.инфо/ Европейският съюз въведе секторни санкции срещу Беларус за първи път. Европейците се опитват да нанесат основния удар върху постъпленията на чуждестранна валута в републиката от износа на две основни стоки - калиеви торове и петролни продукти. Можем да говорим за загубата на Беларус 1,2 милиарда долара. Минск обаче има много възможности да заобиколи санкциите. Вярно е, че повечето от тях изискват участието на Русия.
В четвъртък Съветът на ЕС въведе за първи път икономически секторни санкции срещу Беларус. Те включват ограничения върху търговията с петролни продукти и калиев хлорид, както и суровини и оборудване за производство на тютюневи изделия. Второ, въведена е забрана за продажбата на технологии или софтуер в Беларус, предназначени за прихващане на телефонни или интернет комуникации, както и на продукти с двойна употреба, които могат да имат военни приложения. Трето, достъпът до капиталовите пазари в ЕС е ограничен, предоставянето на застрахователни услуги за държавните структури и агенции в Беларус е забранено. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще прекрати плащанията по съществуващите споразумения и проекти.
Последното означава, че Беларус е отрязан, подобно на Русия, от европейски заеми и в същото време от застрахователни услуги. Сега Минск ще трябва да търси пари или в Русия, или в Азия - например в Китай, с който все по-активно търгува. Всъщност Русия вече е основният кредитор за Беларус. Буквално през декември Минск получи 500 милиона долара по руския държавен заем за 1 милиард долара.
Забраната на технологиите и софтуера за прихващане на комуникации ще навреди, но е малко вероятно да убие ИТ индустрията в Беларус, която се разрасна сериозно. При износа на услуги компютърните услуги са на второ място след транспорта (Беларус е транзитна държава), техният дял през 2020 г. е почти 30%. Компютърните услуги включват всичко, свързано с ИТ индустрията. През 2019 г. тази индустрия донесе на страната 2,1 млрд. долара, а през 2020 г. - 2,5-2,7 млрд. долара. Тя се превърна в сериозен източник на чуждестранна валута в страната.
Брюксел реши да нанесе по-сериозен удар върху двете основни стоки за износ на Беларус - петролните продукти и калиевите торове. Според „Белстат“ през 2020 г. страната е спечелила най-много от продажбата на торове (не само калиеви торове, които заемат лъвския дял), следвани от петролните продукти. За перспектива: на трето място - месо и млечни продукти, на четвърто - черни метали и продукти от тях.
Основният търговски партньор на Беларус е, разбира се, Русия, която купува много беларуски стоки. Сътрудничеството в областта на петролните продукти обаче е от друго естество. Москва продава своя петрол на Минск на намалени цени, от които произвежда петролни продукти и ги изнася за трети страни. По отношение на торовете Беларус всъщност е съперник на Русия на световния пазар.
През 2020 г. Беларус увеличи продажбата на калиеви торове с 15% - до 7,1 милиона тона, като спечели 2,4 милиарда долара от това. Европа обаче не е основният купувач на белоруски торове. Това значително намалява санкционния удар върху валутните приходи за Беларус от износа на този продукт.
Най-големият купувач на беларуски калиеви торове през 2020 г. е Бразилия, където са изпратени продукти на стойност 522 млн. долара, следвана от Китай, който е закупил стоки за 320,7 млн. Долара, и Индия (290 млн. долара). ЕС представлява само около 7% от калиевите торове в Беларус, включително 4% за Полша и 3% за Норвегия, отбелязва Александър Тимофеев, доцент на РЕУ „Плеханов“. Като се има предвид, че през 2020 г. Беларус е спечелил около 3 млрд. долара от продажбата на калиеви торове, доходът от износ за ЕС възлиза на едва 200 млн. долара.
„Въпреки че делът на калиевите торове в структурата на износа не е толкова голям, той покрива около 20% от глобалното търсене на този продукт. И като налага санкции, Европа едновременно удря своите земеделски производители “, казва Тимофеев.
„Въпреки това е сравнително лесно да се замени такъв дял чрез увеличаване на продажбите в Китай и други азиатско-тихоокеански страни“, казва Артьом Деев, ръководител на аналитичния отдел в „АМаркетс“.
Друг вариант е Русия да стане посредник за доставката на белоруски калиеви торове за ЕС и други страни. Ако Русия или азиатските страни започнат да свалят твърде много цените за белоруските торове, тогава Минск може дори да се съгласи да обедини своя „Беларускалий“ с руския си конкурент „Уралкалий“. Създаването на такъв съюз след санкциите на ЕС не беше изключено от експерта на Икономическия институт на Руската академия на науките Аза Мигранян.
Такъв съюз вече съществуваше, но Минск го остави със скандал, решавайки да завладее независимо света с торовете си без руски партньор. И беларусите се справиха добре благодарение на ценовата дъмпингова стратегия. Те предлагат своите торове на по-атрактивни цени от конкурентите, така че износът им нараства всяка година. Дори през 2020 г. той е нараснал с 15%.
Но самото противодействие на натиска върху санкциите може да бъде много по-трудно. С действията си Брюксел може да сближи беларуските и руските производители на торове, създавайки нов световен лидер в тази индустрия. Най-малкото ЕС настоява Беларус да се откаже от транспортирането на торове през литовското пристанище в полза на руските пристанища в Балтийско море. Москва отдавна искаше това, но Минск все още се съпротивлява. Сега Александър Лукашенко вероятно ще стане по-сговорчив.
Литовските железници вече са изчислили, че поради санкциите срещу Беларус те могат да загубят до 100 милиона евро. „Приходите на компанията от превоза на беларуски стоки с железопътен транспорт възлизат на около 100 милиона евро, което е около 30% от всички наши приходи. Две трети от тази сума се отчита от транспортирането на минерални торове. Транзитът на петролни продукти е в ход ”, каза представителят на държавното предприятие Мантас Дубаускас, който разчита на обезщетение от държавата. Литовският президент Гитанас Наудеда призна, че санкциите ще засегнат икономиката на балтийската република, но изрази надеждата, че те ще бъдат по-болезнени за Беларус.
По отношение на петролните продукти ситуацията е по-сложна, но отново не е критична. Беларус печели около 1 милиард долара от продажбата на петролни продукти в ЕС. Делът на ЕС в общата структура на продажбите на петролни продукти в републиката е около 20%, отбелязва Деев.
Основните купувачи на белоруски петролни продукти в Европа са Великобритания, Холандия и Полша. Те обаче са по-скоро транзитен пункт, където стоките се препродават в други европейски държави.
Пълната забрана на европейците да купуват белоруски петролни продукти ще засегне не само доходите на Беларус, но и европейския пазар. Ще пострадат не само Великобритания, Холандия и Полша, които ще загубят печалбите си от препродажбата на белоруски петролни продукти, но и други европейски страни, които ще трябва да търсят заместител на белоруския бензин. И това временно ще доведе до недостиг на гориво и покачване на цените. Русия може да се възползва от това, където европейските потребители могат да намерят заместител на белоруските петролни продукти.
А също и Украйна, която е вторият по големина купувач на белоруски петролни продукти. Там се нуждаят от нея за собствените си нужди. Благодарение на санкциите Украйна ще може да увеличи предлагането на беларуски бензин, да попълни запасите и дори по-вероятно да поиска намаляване на цените от беларусите. Киев може дори да започне да препродава белоруски петролни продукти на европейци, действайки като посредник. Разбира се, това ще бъде възможно, ако Киев не посмее да подкрепи икономическите санкции на Брюксел, следвайки примера на това как подкрепя отказа да лети над Беларус и забранява на беларуските превозвачи да летят през Украйна.
Украинските власти са изпаднали в трудна ситуация. Ако сега не подкрепят европейските санкции срещу Беларус, това няма да изглежда добре в политически план. И ако го направят, Киев ще осъди своите граждани на бензинова криза с критични последици, изход от която може да осигури само Русия. Без беларуски бензин, произведен от руски петрол, украинският пазар ще бъде изправен пред колапс - недостиг, опашки по бензиностанциите, цени до небето и поява на черен пазар.
„Разбира се, забраната за продажба на тези стоки в ЕС ще бъде чувствителна за Минск, тъй като европейските държави са вторият по големина пазар за републиката. Но Минск може да преориентира част от своите продукти към руския пазар, както и да започне да доставя стоки в чужбина през нашата страна “, каза Деев.
За да заобиколи санкциите, Беларус ще използва по-активно трансбордирането на петролни продукти от белоруските рафинерии през руските пристанища. „Ограниченията не означават пълна забрана на търговията с петролни продукти, така че републиката може да се преориентира към нови пазари, както и да започне работа по посреднически схеми“, добавя Деев.
Превод: В. Сергеев