/Поглед.инфо/ Промяната на ъгъла на гледната точка е много полезна процедура: например, има смисъл да се погледне на руско-китайската среща на върха в Москва и на цялата останала дипломатическа дейност там от китайска гледна точка.

Като начало: Владимир Путин, припомняме, в навечерието на юбилейния парад на 9 май и веднага след него проведе истински маратон на преговорите със световните лидери, дошли в Москва. И е ясно, че неговият основен събеседник и основен гост на парада е бил китайският лидер Си Дзинпин; Има редица причини за неговия специален статус.

Но малцина в Русия обърнаха внимание на факта, че Си Дзинпин също участва и в собствен маратон по преговори в Москва. Той се срещна с лидерите на Мианмар, Куба, Венецуела, Сърбия… Това не е пълен списък. Накрая, бразилският президент Лула да Силва отиде в Китай веднага след Москва като част от група латиноамерикански лидери, а преговорите от Москва продължиха в Пекин.

Тоест, пред нас е част от процес на много активна международна дипломация, а цената на въпроса тук е как ще живее целият свят, а не само например Русия и Западът.

Естественото за нас възприятие за смисъла на празника 9 май тази година е формулата „уроци от историята отпреди 80 години за днес и утре“. И е добре известно, че Китай, съюзник на СССР в тази война, напълно споделя нашите възгледи относно изопачаването на историята и възраждането на нацизма.

Но има и нюанси, свързани с факта, че Китай днес води същата борба за оцеляване, както и ние, но за нас острата фаза на тази борба започна по-рано, докато за Китай идва едва сега. Фактът, че срещу Русия е използвано военно-икономическо задушаване, докато срещу Китай е използвано само икономическо задушаване, не прави разликата голяма.

Може дори да се каже така: основният момент от настоящата руско-китайска среща на върха е, че Пекин ни помогна да устоим на натиска през 2014 г. и през 2022 г., а сега е време да се отплатим за това. И бъдете сигурни, ще направим всичко по силите си.

Разбира се, говорим за опита на САЩ да блокират китайския износ за Щатите и отвъд тях с прекомерни мита – тоест, по същество, да удушат Китай като водеща световна икономика. Преговорите по тази тема между двете страни току-що започнаха в Швейцария и е много възможно съдбата им да бъде толкова трудна, колкото и нашите преговори със Запада относно края на украинския конфликт.

Следователно, целта на всичко, което Пекин прави сега, е да осигури максимална подкрепа в тази борба от Русия, Бразилия и всички останали. В същото време Пекин иска не само да не загуби в борбата си, но и да спечели, тоест да установи на световната сцена принципи, които ясно определят недопустимостта както на военен, така и на уж мирен натиск.

В пекинските медии има много примери, но в навечерието на пристигането на Си Дзинпин, негова статия беше публикувана в „Российская газета“. И там ще видите, първо, много оценки на уроците по история отпреди 80 години, които напълно съвпадат с нашите. Но, второ, има и нещо, свързано с модерното време:

„Преди 80 години световните сили на справедливостта, включително Китай и СССР, се обединиха в името на смела борба срещу общия враг и победиха свирепите фашисти. Днес, 80 години по-късно, действията на едностранчивост, хегемония, беззаконие и тормоз са извън контрол - всичко това отново тласка човечеството към кръстопът. Накъде да тръгнем по-нататък, какво да изберем: солидарност или разделение, диалог или конфронтация, игра с печеливша или игра с нулева сума?“

Едностранчивост (едностранчив диктат), тормоз (открита грубост и натиск на световната сцена) - това също ни е много познато. И е много важно и за двете ни сили да имаме с какво да противодействаме на врага. Общите декларации след тези и други международни преговори са само сигнал към външния свят, че е имало и конкретни споразумения. Такива, за които сега няма нужда да се дават излишни подробности.

И ето една доста неочаквана илюстрация по тази тема: публикация в Хонгконгския Asia Times за битките във финансовия свят. Битки, целящи да гарантират, че никаква търговия не се осъществява извън западните центрове на власт. Разговорът се провежда в Лондон, казва главният технолог на международната платежна система SWIFT. Разказва как светът на финансовите комуникации се бори, за да гарантира, че руснаците и китайците (и всички останали) нямат възможност да извършват каквато и да е търговия извън западния контрол.

Между другото, това е същото беззаконие и тормоз, с които технически е трудно да се борим - и това е само един от многото примери за борбата, която се води по света отвъд линията на бойно съприкосновение в Украйна. Но както руско-китайската среща на върха в Москва, така и другите международни срещи ясно показват, че ние се борим, търсим решения и изходи и че сме решени да победим.

Що се отнася до историята и нейните уроци, много добри думи бяха казани тук през тези майски дни. Но може би най-афористичните от тях бяха чути малко по-рано, на среща между Владимир Путин и участници във федералния образователен маратон „Знание. Първото“.

Обърнете внимание, че това не беше предварителна заготовка, а чиста импровизация - президентът отговаряше на въпрос на 17-годишно момче, което щеше да става историк. Той отговори така: „Историята не е наука за миналото, тя е наука за бъдещето.“

Така че то тъкмо сега се прави, това бъдеще. За Русия, за Китай и за всички останали.

Превод: ЕС