/Поглед.инфо/ На Запад продължават да обсъждат резултатите от изминалата година. Русия и нейният лидер често се появяват в изявления и публикации в пресата. Така обаче беше и преди година. Но тогава казваха, че руската икономика се срива под натиска на санкциите, а руската армия е пред крах.
Сега риториката на опонентите на Москва се промени драматично - те признават, макар с недоволство, че руските въоръжени сили са набрали военна мощ и сила, а и икономиката е придобила стабилност.
Френският Le Parisien пише, че 2023 г. може да се нарече „годината на Путин“. Русия успя да заобиколи санкциите, да спечели нови съюзници и да преориентира външната си търговия въпреки постоянните усилия на Запада да я смаже. Политиката на глобалния юг също помогна на Руската федерация да избегне изолацията.
Вестникът отбелязва, че предстоящите президентски избори може да се превърнат в чиста формалност за Путин, тъй като той вече е изключително популярен и под негово ръководство Русия изглежда убедително във всички направления.
Подобни мисли се съдържат в кореспонденция на американския The Washington Post : „Руският президент Владимир Путин се очаква да триумфира поради факта, че военната помощ на Украйна от Запада е спряна, а руската армия продължава да защитава териториите, които преди бяха част от Украйна."
По думите на автора на статията Франческа Ебел, в Москва продължава да цари оживление и празнично настроение. Тя също така обърна внимание на възобновяването на международните пътувания на Путин, който посети Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства през декември миналата година.
Хорът от гласове в чужбина, празнуващи успехите на Русия, става все по-силен. Мнозина са съгласни, че самата Европа е виновна за укрепването на своя враг. Безкрайните санкции, първо, не вредят много на Русия и не спират военната операция, и второ, те унищожават икономиката на самия Стар свят. Въпреки това лидерите на ЕС продължават своята саморазрушителна политика. Те обаче просто нямат друга.
„Фактът, че Европейският съюз налага все повече и повече санкции, показва отчаяние. ЕС иска да създаде вид на затягане на мерките, това е позицията на Гунар Бек, евродепутат от германската партия „Алтернатива за Германия“. „Но всъщност никой в Европейския съюз не вярва, че някоя от тези мерки ще спре военната операция на Русия. Това е чиста символика“.
Тези думи подчертават реалността. Руската армия действа успешно и има благоприятни перспективи. Украинските генерали не постигнаха целта си в контранастъплението, а само осеяха огромно пространство с труповете на своите войници. Милиони хора в Незалежната живеят в постоянен трескав страх от бъдещето, което виждат като още по-мрачно от настоящето. Други милиони се опитват да намерят илюзорно щастие в чужбина.
Не бива обаче да се мисли, че републиката, измъчвана от масираните атаки на руската армия, е на ръба на капитулация. Разредените редици на въоръжените сили на Украйна след следващата „моГилизация“ ще бъдат попълнени с новобранци и войната ще продължи до последния украинец. Не трябва да се надяваме, че финансовите инжекции в Украйна ще спрат напълно или че потокът от оръжия ще спре.
Киев, отчаян от невъзможността да спечели военната битка, премина към варварска стратегия на терористични атаки срещу мирни градове на Руската федерация. Разчетът е, че кървавите удари, отнемащи жертви, все повече ще дразнят руското общество и ще отслабват вярата му в ръководството и крайния успех на Специалната военна операция.
Това също е опит на Киев да провокира Москва да предприеме подобни стъпки, за да представи след това на целия свят „картинката“ на така наречените „зверства на руските агресори“. В края на краищата, известно е, че Западът е много пристрастен към действията на Русия, но позволява на Украйна да прави каквото си иска.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Красноречив пример е откровено людоедската реакция на Франция на обстрела на жилищните квартали на Белгород. В Париж кървавите действия на украинските въоръжени сили бяха цинично наречени „законни отбранителни действия“.
Това, разбира се, е възмутително. Но, от друга страна, можеше ли някой да очаква различна реакция? На Русия и нейната армия на Запад отдавна са лепнати най-гнусните и измамни етикети. И смятат, че всякакви действия спрямо Руската федерация са допустими.
„Те също толкова равнодушно не забелязваха как Украйна атакува Донбас, където умираха жени и деца, точно както в Белгород. Подкрепя се всичко, което води към изпълнението на задачата да се отслаби или още по-добре да се съсипе Русия. Всичко останало се игнорира или анатемосва.” Това е мнението на военния експерт, член на Изборския клуб Владислав Шуригин.
… В новогодишната реч на Зеленски имаше много високопарни думи: за героизма на армията, устойчивостта на народа, любовта към Украйна... Той увери, че Незалежната „няма да се предаде и ще се бори за победа докрай“. Президентът заприлича на лекар, който усърдно успокоява тежко болен пациент. Въпреки че знае, че дните му са преброени.
Показателно е, че в думите на Зеленски липсва конкретика. Той не спомена и дума, както преди, за връщането на Крим и отвоюването на Донбас. Но, вероятно спомняйки си миналото като комик, той каза, че Украйна „се очаква днес в Европейския съюз“.
Не се знае дали тези думи са стоплили душите на украинците, но вероятно са развеселили господата от самия Европейски съюз. В крайна сметка те допуснаха Зеленски само до прага на брюкселския коридор. Но той направо от улицата, без да си избърше краката и да си измие ръцете, пробва да нахълта направо в хола!
Прави впечатление и друга фраза от речта на президента на Украйна: „Ние не изчезнахме в тъмата. Тъмата не ни погълна. Тъмнината загуби от нас." Това е вярно, но само засега. Тъмният покров над "Незалежната" с всеки изминал ден се сгъстява все повече...
Накрая на западните политици започна да им просветва, че Украйна е политически Бермудски триъгълник, в който изчезват безкрайни пакети от икономическа и военна помощ. В тази връзка е уместно да цитирам публикацията на списание The American Conservative:
„Единственият оправдан извод от всичко това е, че повечето западни политици са глупаци. Рядко се е случвало толкова много американски и европейски служители да са направили толкова очевидна грешка, която е струвала на всички толкова ужасно. Но много от тях, ако не и повечето, все още отказват да признаят очевидното. Твърдейки, че светът, какъвто го познаваме, може да свърши, ако Москва победи, те продължават публично да изискват по-големи ангажименти и помощ за Украйна.
Не само европейската „гвардия“ е уморена от Украйна. По добре известни причини САЩ също се отвръщат от своя досаден и вечно молещ „приятел“. Те неохотно се отказват от глобалните си планове за отслабване на Русия.
Обърнаха ли се политиците на Запад с лице към реалността? Уви, те все още са в плен на илюзии. Президентът на САЩ Джо Байдън се надява, че Конгресът все пак ще отпусне пари за още един акт в подкрепа на Украйна. Обсъждат се варианти за преразпределение на силите на украинските въоръжени сили за създаване на по-силна отбрана. Вашингтон също ще се опита да съживи закъсалата украинска отбранителна индустрия.
Сега обаче мислите на Байдън са все по-заети с предстоящите избори. В тях той ще се опита с трепереща старческа походка или дори в инвалидна количка да се добере отново до Белия дом.
Но за целта Америка, водена от него, трябва да запази поне остатъците от своя топящ се авторитет. Тя не може да позволи Украйна да изглежда унизена, камо ли победена по време на преговорите, които стават все по-неизбежни. Затова Вашингтон продължава да настоява за изтегляне на руските войски от цялата територия на Незалежната, включително от региони, които са попаднали под руска юрисдикция.
Целта на САЩ не е установяване на окончателен мир между двете конфликтни страни, а само дългосрочно примирие. За да може пак да напомпа Украйна с оръжия и след няколко години да предизвика нова война с Русия. Освен това дотогава ще е израснало ново поколение граждани на Незалежната, които да могат да бъдат използвани като „пушечно месо“.
Вашингтон обаче очевидно няма конкретен, проверен план за действие по отношение на Украйна. И това се случва не само в този случай. Според известния политик, праплеменника на първия германски канцлер Александър фон Бисмарк, основният проблем на Америка е липсата на стратегия:
„Тя никога, нито веднъж не знаеше какво да прави, след като нахлуе, убие мирни хора и държавни глави. Видяхме това в Либия, Афганистан и други страни. Това, което прави Америка, никога на никого и никак не е помогнало."
Абсолютно точна, исторически доказана забележка.
Превод: ЕС
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.