/Поглед.инфо/ Мнозина знаят за създаването и скритото разширяване на американските референтни лаборатории в Казахстан. Въпреки протестите и изобщо лошото отношение към това от населението, секретните обекти продължават да работят. Както и другите обекти с военно и полувоенно предназначение. Американците си сътрудничат със стратегическия партньор на Русия и член на ОДКС отдавна и плодотворно. От 2003 година Казахстан провежда съвместно със САЩ и Великобритания военните учения “Степен орел” и редица специални маневри. През 2015 година на базата на кадетския корпус на Министерството на отбраната на Казахстан “Чохан Велиханов” в Щучинск беше създаден курс за подготовка, на който преподават инструктори на Академията за сержанти на Сухопътните войски на ВС на САЩ.
От 2008 година на базата на легендарната “школа за червени храбреци”, знаменитото АВОКУ (Алматинско висше общовойсково командно училище, днес Военен институт на Сухопътните войски в Алма Ата) действа Казахстанският учебен център на специалната програма на НАТО “Партньорство за мир” (КАЗЦЕНТ).
През 2008 година на базата на Алматинското училище за граничари (днес Академия на пограничната служба) заместник-посланикът на САЩ в Казахстан Теодор Линг в рамките на Програмата по експортен контрол и гранична сигурност откри Център за обучаване на граничари от страните в Централна Азия. По-рано американците подариха на казахските граничари 11 модулни комплекса, които бяха разположени в пункта за техническо наблюдение “Нос Скалисти” на Каспийско море.
Впрочем според Програмата американците оказват помощ на Академията на Комитета за национална сигурност на Казахстан - според слуховете в замяна на предоставяне на информация за възможностите за пресичането на границата на републиката.
През октомври 2019 година в Уст-Каменогорск компанията “УРС Федерела Сървисис” и Агенцията по намаляването на заплахите на Пентагона, участващи в създаването на биологични лаборатории в Туркменистан, откриха Антикризисен учебен център на Националната гвардия на Казахстан.
Този център е разположен на територията на секретния Улбински металургичен завод, където се намира Хранилището на слабо обогатен уран и се съхраняват 90 тона ядрени отпадъци. Американци охраняват този обект и учат казахстанците. На УМЗ се преработва също обогатен уран от реактора на Националния ядрен център в град Курчатов (в източната част на страната). Този проект също се финансира от САЩ.
Пускайки корени в тази производствена среда, американците едновременно с това запълват и други ниши.
На 7 януари 2021 година пресслужбата на посолството на САЩ в Казахстан обяви, че САЩ, Казахстан и Узбекистан (Помпео ненапразно обикаля) създават Централноазиатско инвестиционно партньорство и призовават към него да се присъединят и други страни “с цел постигане на регионално икономическо партньорство и разцвет”. За този регион инвестиционното партньорство е доста рядък формат за взаимодействие.
Обещават, че Американската финансова корпорация за международно развитие, Международният финансов център “Астана” и Министерството на инвестициите и външната търговия на Узбекистан ще привлекат за пет години не по-малко от милиард долара в проектите на частния бизнес. Сумата не е голяма, очевидно е пробна. Важните детайли (като правните аспекти на проекта например) са неизвестни.
Предполага се, че предвид насоките на инвестиционната дейност на АФКР (подкрепа на бедните общности, полово равенство) приоритетни ще станат проектите на женското предприемачество, селското стопанство, туризма и инфраструктурата. АФКР е вече готова да подкрепи такива проекти в Казахстан и Узбекистан, потвърди директорът на Международната финансова корпорация за развитие на САЩ Адам Бойлер, посетил Нурсултан. Душанбе и Бишкек все още не са поканени в този проект. Американците работят отделно с Ашхабад.
Политическата страна на проекта за Централноазиатското инвестиционно партньорство е очевидна. Подобни инициативи на Вашингтон обикновено са насочени срещу някой. В случай най-вероятно срещу Китай и ЕАИС. Самите американци казват, че помагайки на страните да се възстановят от икономическите последици от “Пандемията” (Как иначе!), те ще подкрепят “ръста и разцвета” на Централна Азия чрез платформата С5+1 (страните от Централна Азия+САЩ).
Точковото микрокредитиране е удобен способ да се държи ръка на пулса на региона, докато в САЩ не стихнат гражданските неуредици. Освен ЕАИС и Китай тук е още и Афганистан. Успехите на Ташкент по отношение на вътрешния афганистански диалог не остават незабелязани във Вашингтон. През лятото на 2020 г. Адам Бойлер пътува до Ташкент, за да обсъди инвестициите в Узбекистан с вицепремиера по инвестициите и външноикономическите отношения Сардор Умурзаков. А партньор на Бойлер по време на посещението му в Ташкент беше специалният представител на САЩ за помирение в Афганистан Залмай Халилзад.
Тогава Бойлер и Халилзад се срещнаха с узбекския външен министър Абдулазиз Камилов, обсъждайки с него мирните преговори в Афганистан и поддържаха видеовръзка с Кабул. В страни като Афганистан микрокредитите изглеждат едва ли не единственият начин за американците да консолидират финансови и политически връзки с минимален риск, което очевидно е било предложено. Да не би това да е голяма игра с малки суми?
Превод: В. Сергеев