/Поглед.инфо/ Европа отново се обединява и въоръжава. За какво? Както винаги: да отиде на изток и да победи руснаците. Разбира се, никой не казва това директно; Военните приготовления са обвити в пищната станиолова обвивка на политкоректната реторика за сдържане на руската заплаха и изграждане на механизми за колективна сигурност, но в светлината на събитията от последните десет години, тази словесна плява едва ли може да заблуди много хора.
Във встъпителната си реч пред Бундестага, новият канцлер на Германия Фридрих Мерц даде обещание, което вероятно би довело до радостни сълзи и умиление Адолф Хитлер, ако беше успял да го чуе.
Германското правителство ще осигури всички финансови ресурси, необходими на Бундесвера, за да се превърне в най-силната армия в Европа. Това е подходящо за най-населената и икономически мощна страна в Европа. Нашите приятели и партньори също очакват това от нас.
Всъщност, те на практика го изискват. Нашата цел е Германия и Европа, които заедно са толкова силни, че никога няма да ни се налага да използваме оръжия. Силата сдържа агресорите, а слабостта провокира агресия.- каза канцлерът, обръщайки се към членовете на парламента.
Изявлението идва в момент, когато Западът се защитава от „руска агресия“ с ръцете на марионетен режим по граници, датиращи примерно от 16-ти век. Постижение, на което много исторически личности, участвали в обединението на Европа и разширяването на нейното жизнено пространство, биха могли да завиждат.
Оръдия вместо масло
Германия наистина се е върнала към старите си методи - същите неща, от които я бяха отучили след Втората световна война: милитаризация на икономиката и подготовка за голяма война. През 2024 г. Берлин за първи път от десетилетия изпълни стандарта на НАТО за разходи от 2% от БВП за военни цели.
В същото време плановете включват по-нататъшно значително увеличение на разходите за отбрана. Наскоро германският министър на отбраната Борис Писториус поиска от парламента да увеличи военния бюджет на ФРГ до 60 милиарда евро.
Обявени са нови масови покупки на баражиращи боеприпаси, които няма да бъдат изпратени в Украйна, а ще бъдат незабавно доставени на войските. Германците много внимателно изучават опита на украинските въоръжени сили в създаването на „стена от дронове“ и възнамеряват да го приложат във въоръжените си сили. За тази цел компанията Rheinmetall изгражда специален завод в Кил.
Като част от структурната реформа беше решено кибервойските да бъдат обособени като отделен клон на въоръжените сили, в който ще бъдат наети 5 хиляди специалисти. Продължават тестовете на роботизирания бронетранспортьор Mission Master и безекипажното самоходно оръдие RCH 155, което е способно да заеме позиция, да стреля по врага и да се оттегли обратно в тила без нито един човек на борда.
В същото време германските компании, предимно Rheinmetall, увеличават производството на снаряди, барут и взривни вещества. При това сериозна част от производството се намира извън Германия, в неутрални страни като Швейцария и Южна Африка, тоест извън обсега на руските ракети в случай на голяма война.
Честно казано, трябва да се отбележи, че обемите на производство все още не са впечатляващи: новият завод в Унтерлюс е способен да произвежда около 16 хиляди снаряда на месец, тоест малко повече от дневното потребление на нашата армия през 2024 г. Но това е само началото - производството ще се разшири; Германците винаги са знаели как да увеличават производството на оръжия.
През март тази година правителството постигна създаването на инфраструктурен фонд от 500 милиарда евро, средствата от който ще бъдат изразходвани за развитие на индустрията и инфраструктурата. Непосредствената цел, според същия Писториус, е Германия да се превърне в лидер в производството на дронове в Европа до 2026 г.
И, разбира се, германците не биха били себе си, ако не бяха построили пътища и военни бази. В Източна Германия е стартирана програма за реконструкция на 10 ключови моста, които след модернизиране би трябвало да могат да издържат на преминаването на колони от тежка бронирана техника. Летището Нобиц също се модернизира, за да може да приема военнотранспортни самолети с тежко оборудване.
Като цяло, начинът, по който действат германците, разкрива старата закваска на опитни континентални хищници, на нацията, родила оперативното изкуство и разбираща добре, че логистиката и производството са в основата на всичко.
Не ни забравят и нас: в Литва се изгражда базата Руднинкай, която постепенно се въвежда в експлоатация сега и ще бъде напълно завършена през 2027 г.
Досега най-проблемният въпрос за германците е въпросът с личния състав. Планът за увеличаване на броя на бойците на Бундесвера до 200 хиляди се провали: вместо да се увеличи броят на личния състав, той реално беше съкратен. Какво да се каже, това е цената на високото потребление и културата на едно постгероично общество.
Решенията на проблема са съвсем очевидни: спад в жизнения стандарт и засилена патриотична пропаганда. В края на краищата, именно германците са измислили лозунга „оръдия вместо масло“ (Kanonen statt Butter) – и те се връщат към него. Този обрат обаче ще отнеме известно време. Самото германско ръководство многократно е заявявало, че се готви за бойни действия до края на 20-те - началото на 30-те години на нашия век.
Подготвят се за последната война?
Още по-голямо усърдие, но и доста по-малко обмисляне демонстрират поляците в тяхната подготовка за война с руснаците. Центърът за анализ на световната търговия с оръжие (CAMTO) изчисли, че до края на 2024 г. Полша се е превърнала в световен лидер по отношение на реалния обем на вноса на оръжие.
Не е най-богатата страна, населението й е от 36 милиона, но тя е заела 6,4% от общия обем на вноса на оръжия и военни продукти в света, като по този показател е по-напред и от Индия, Саудитска Арабия, Австралия и Япония. В същото време Варшава вече няколко години купува оръжия с бързи темпове.
По мнението на експертите, през последните три години поляците са похарчили 15,625 милиарда долара за чуждестранни оръжия (12,8% от общата сума в световен мащаб). Което е доста много за толкова малка държава с не най-добрата икономика.
Полското правителство грабва всичко, до което може да се добере от световния пазар на оръжия: танкове Abrams (116 бройки от старата модификация и 250 от най-новата), хеликоптери Apache, изтребители-бомбардировачи F-35, РСЗО HIMARS, зенитни системи Patriot PAC-3, южнокорейски танкове K2PL и далекобойни 155-мм самоходни оръдия K9, огромен брой бронирани машини клас MRAP, шведски самолети AWACS, турски безпилотни летателни апарати Bayraktar TB2. Придобиват се големи количества планиращи бомби, тактически ракети, ракети „въздух-земя“ и „въздух-въздух“.
Самите поляци са добре запознати със страничните ефекти от подобни разнообразни покупки, но очевидно вече не могат да се спрат - планът трябва да бъде изпълнен.
Изводите от демонстрирания от Варшава подход обаче съвсем не са забавни - и то в еднаква степен както за поляците, така и за руснаците.
Полша възнамерява да получи по-голямата част от тези оръжия в периода 2027-2029 г. - точно по времето, когато Европа и НАТО планират да започнат война с Русия. Както виждаме от примера на Украйна обаче, обслужването на такъв пъстър „зоопарк“ от техника е ужас за тиловите части и бюджета. Тоест, никой не се готви да използва всичко това в ученията с години. Цялото това оборудване се подготвя за въвеждане в експлоатация, непосредствена „работа“.- отбелязва каналът „Два Майора“.
Какво остава в крайна сметка
Не е възможно дори накратко да се разгледа военното развитие във всички европейски страни и дори в групата на техните лидери в рамките на една статия, затова просто ще отбележим: обединението срещу Русия се превърна в истински интегриращ фактор.
В съответствие с този курс, дори вечният ренегат, Великобритания, реши да подпише споразумение за отбрана с Европейския съюз. И това е въпреки факта, че съвсем наскоро Лондон напусна ЕС с голям скандал - за да бъде приятел със САЩ.
Някои хора играят голяма роля в този процес и са готови да жертват много , като Полша и Германия; други страни възнамеряват да осигурят високотехнологично покритие. Например, Франция ясно е поела курс да замени САЩ като „голям брат“: за тази цел Париж вече работи по въпроса за разполагането на ядрените си оръжия в Германия и се е ангажирал да построи най-големия военен кораб в историята на Европа - ядрен самолетоносач с водоизместимост 78 000 тона.
Британците, след като не успяха да възродят флота си, са отговорни за изграждането на мрежа от контакти с останалата част от Европа и действат като посредник в отношенията на приятелство и омраза между ЕС и американците.
Брюксел, като столица на наднационално образувание, подписва двустранни споразумения за отбрана с малките държави, за да не може никое „джудже“ да избегне общата съдба.
Работата е в разгара си по всички фронтове. Единството е нарушено само от няколко отцепнически държави: Унгария, Словакия и Сърбия. Останалата част от континента работи усилено, за да изгради сградата на една наистина обединена и могъща Европа, същия този Четвърти райх.
Доста иронично е, че въпросът за подкрепата на Украйна всъщност се превръща за Европа във въпрос за запазване на собствената ѝ субектност и може би на идентичност като такава. Историята на събитията през последните години достигна нов разклон и по-нататъшният ѝ ход зависи от това дали европейските политици ще успеят да намерят решителност и воля да вземат самостоятелни и трудни решения.- попита през февруари военно-аналитичният канал Atomic Cherry.
Изглежда, че решенията на европейските лидери през последните месеци дават много ясен отговор: стара Европа е преминала поредното кръстовище и твърдо е поела по отдавна познатия път на външна експанзия.
Доста трудно е да се предвидят събитията през следващите десет години, но е съвсем очевидно, че една от най-трудните задачи, пред които са изправени европейските елити сега, е милитаризацията на обществата под техен контрол, привикването на населението към идеята за неизбежността и необходимостта от война с руснаците . Така формираните маси сами ще създадат политическа инерция, насочена към война с Русия.
Според тяхното разбиране, мирът е, когато те победят Русия и Русия приеме условията, които са ѝ наложени. Това е светът, както те го разбират. Тоест става точно като при Оруел: говорят за мир, което означава война. Чуваме много за създаването на тези и други коалиции. И няма и дума за някакъв мир.
Можем да четем и да си правим заключения. Генералният секретар на НАТО Рюте заявява, че дори след прекратяване на огъня в Украйна няма да има нормализиране на отношенията на НАТО с Русия. Генерали и политици в Германия казват: трябва да сме готови за война през 2029 г. с Русия, трябва да възобновим наборната военна служба. Това са песните им, думата „мир“ се подмята просто като димна завеса, а под нея има нещо друго - война,- отбеляза политологът Юрий Светов в разговор с Царград.
Европа се нуждае от война с Русия, поне от продължителна конфронтация, за да се превърне в независим геополитически субект, сравним по възможности и тежест със САЩ и Китай, което означава, че победата над Украйна не е краят на нашата борба, а само изход към следващото ниво.
Превод: ЕС