/Поглед.инфо/ Тази есен „г-н С“ - Ричард Мур, ръководител на Тайните служби на Негово Величество или MI6, известната британска разузнавателна агенция, се пенсионира. И има голяма вероятност новият ръководител на най-старата разузнавателна служба в света да е жена за първи път. Най-малко три жени стигнаха до финалния кръг от интервюта, две от които бяха служители на разузнаването от кариерата.
Но третата има най-голям шанс в момента: настоящият британски представител в ООН, Барбара Удуърт, аристократка, дъщеря на офицер и герой от Втората световна война и завършила частно училище. Но тя е обвинена още и в симпатии към Русия и Китай.
След антилибералната революция, която Тръмп и неговите хора организираха в американската разузнавателна система, би било логично да се отбележи тенденция към известна промяна на парадигмата в западните разузнавателни служби. Това обаче е твърде лесно и приятно, за да е истина. Реална ли е изобщо тази тенденция и как Барбара Удуърт пречи на либералите?
Барбара Удуърт е дипломат от кариерата и наистина добър експерт по Китай. Тя говори китайски брилянтно, дотолкова, че учителят ѝ дори ѝ е дал китайско име. През 90-те години на миналия век тя е работила в посолството в Москва, а след това и в Китай. А през 2015 г. тя стана първата жена британски посланик в Пекин.
Нека кажем веднага: тя със сигурност не е „симпатизант на Путин“, както я наричат в британската преса. Точно обратното: на заседанията на Съвета за сигурност на ООН тя провеждаше проукраинска и антируска политика в изключително остри форми и формулировки, което доведе до поредица от публични сблъсъци с руските представители Полянски и Небензя.
Разбира се, ние сме наясно, че в ООН много подобни публични схватки са просто почит към ритуала и след края на срещата всички дипломати общуват, сякаш нищо не се е случило. Но едно е да спориш, а друго е да подлудяваш хората. Барбара Удуърт може да го прави.
Малко вероятно е това да е поредното проявление на наскоро модерния подход, основан на пола и приобщаването. Британското разузнаване е една от малкото институции, които са по-малко засегнати от натиска на модния „дневен ред“ в сравнение с други. И до съвсем скоро MI6 поддържаше традициите отпреди век, с господство на аристокрацията, преувеличено внимание към правилното произношение на английския език и добри обноски в духа на частните училища. В този смисъл Удуърт е идеална.
Основното оплакване срещу нея не е толкова в симпатиите ѝ към Русия и Китай, а в нейната некомпетентност. Разузнаването е затворено общество и основният пробив в нейното назначение може би не е полът или емоционалната привързаност към китайската култура, а фактът, че Удуърт никога преди не е работила в разузнаването. Но това вече е наистина глобална или по-точно казано, англосаксонска тенденция.
Дори не става въпрос за това, че британското разузнаване особено почита традициите си. Не е без това, разбира се, но все пак, модерността отдавна е изместила настрана класовите противоречия, корпоративната кастовост и специалния престиж на тази дейност.
Освен това, професионализмът в британската държавна система и в парламентарните демокрации като цяло е много условно понятие. Правителството се формира според партийната листа и един и същ човек може лесно да се премести от поста министър на земеделието до мястото на министър на отбраната и обратно - и това се счита за нормално.
В такъв контекст задачата на високопоставения служител не е компетентно да управлява поверените му икономически дела, а да предава и налага „на място“ политическата линия на партията. И за да се предотврати пълното разпадане на държавата, във Великобритания е измислена институцията на т.нар. „постоянни заместници“.
Това са самите професионалисти, които са заемали поста заместник-министър в продължение на десетилетия, без да се сменят с всяко ново правителство и парламент. Те са тези, които извършват текущата ежедневна работа на ведомството, докато висшият служител е зает с политика и избори.
Предполага се, че в такъв контекст всеки може да бъде назначен на длъжността ръководител на разузнаването, основното е човекът да се вслушва в професионалистите. Това обаче не винаги работи. А в случая с разузнавателната дейност, може изобщо да не работи. Освен това, англосаксонската разузнавателна общност в момента преживява трудни времена поради хаоса в американските структури и разпадането на обичайните системи за обмен на информация, като например „Петте очи“.
Би било изключително неразумно, във време, когато броят на кризите в света само се увеличава всеки ден, да се повери такава отговорна област на външен човек. Да не говорим, че отношенията между разузнаването и Министерството на външните работи традиционно са много напрегнати поради различия в професионалните възгледи за света и тактиките.
Освен това, в момента в Лондон няма търсене по въпроса за „борбата срещу дълбоката държава“, която Тръмп започна в САЩ. Те дори не знаят такива думи там. Единственото нещо, което може да обясни потенциалния избор на правителството на Стармър в полза на Барбара Удуърт, е възможността и желанието по този начин да се постави дейността на MI6 под условно „цивилен“ контрол, да се ограничи независимостта на разузнаването и да се пренасочи работата му към онези области, които партийното правителство счита за по-важни в момента.
Познанията на Удуърт за Китай и китайския език са просто приятен бонус тук, тъй като висшият служител на разузнаването не участва лично в оперативни дейности. Да, може би близкото ѝ познанство с Китай ще ѝ помогне да анализира информацията, но знанията й за Москва през първата половина на 90-те години е хуманитарен и житейски опит, който е по-скоро негативен и ненужен. Съвременна Русия е твърде различна от онези времена, за да използва тези знания в разузнавателната дейност.
Най-вероятно тенденцията е разузнаването да се подчини максимално на определени тенденции, които преобладават в текущата политика и обществения живот на страната в даден момент. Ако в САЩ това е „пресушаване на вашингтонското блато“, то в Лондон е по-скоро засилване на ролята на централното правителство във всички области на функционирането на държавата.
Тенденцията в това отношение е наистина глобална и със сигурност ще бъде потвърдена от промените в разузнавателните служби на Франция, Германия и някои други страни с традиционно силни разузнавателни системи, например в Скандинавия.
В дългосрочен план това е положителна тенденция за нас, тъй като работата на разузнавателната система на противника става все по-предсказуема, а импровизацията и личният фактор, които винаги объркват картите, все повече я напускат. От друга страна, това отслабва чуждестранните разузнавателни служби, тъй като те се оказват поставени в още по-строги административни и управленски рамки, отколкото бяха дори преди десетилетие.
Англосаксонските разузнавателни служби вече са претоварени с множество различни инструкции и протоколи за поведение за всеки повод, които трябва да научат почти наизуст, за да избегнат вътрешно разследване. И сега ще има и открит политически контрол.
Ето защо не е особено важно как се дешифрират йероглифите, използвани за изписване на китайското име на Барбара Удуърт. По-важното е колко точно и последователно ще приложи тя в MI6 линията на поведение, от която Даунинг стрийт се нуждае във външната сфера.
Друго нещо е, че от сто години насам шефът на разузнавателната служба никога не е бил толкова здраво обвързан с настоящото правителство и затова като правило е преживявал по няколко промени в парламента. И ако тенденцията продължи, Барбара Удуърт има всички шансове не само да стане първата жена, която ще оглави MI6, и първият некариерен разузнавач, заемал този пост, но и да не седи дълго на този стол.
Във всеки случай, службата почти сигурно ще претърпи поредната административна реформа, което никога не е било добро нещо за нея. Но ще има какво да се наблюдава.
Превод: ЕС