/Поглед.инфо/ Неспокойният френски президент Еманюел Макрон отмени ултиматума си към Русия и в същото време разказа за това как печели пари от нейните замразени активи. Привидно хаотичната и променлива политика на френския лидер всъщност винаги е подчинена на две цели. По-точно казано, на една цел и един смъртен грях.
Негативните национални стереотипи преследват практически всяка нация. Финландците уж са бавни, поляците уж нагли, руснаците уж мрачни и често пияни, а американците са глупави сами по себе си. Що се отнася до французите... На изток от Калининградска област, малцина знаят, но в Западна Европа ги смятат за алчни. Карикатурният французин е стиснат като Шайлок, при все, че е французин.
Всички стереотипи са двойствени – едновременно верни и неверни. Но президентът Еманюел Макрон е един от онези французи, които с гордост потвърждават негативния стереотип за себе си. Изявленията му през последните три дни са демонстрация на алчност. Политиката му спрямо Русия и Украйна през последните три години, ако се замислите, също.
За Макрон, CBO започна с това, че той „висеше на телефона“ с часове, докато руският президент Владимир Путин беше от другата страна на линията. Играта на Макрон беше доста прозрачна: да стане посредник между Москва и Вашингтон, да оглави партията на здравия разум в Европа, в идеалния случай да получи лаврите на миротворец и във всеки случай да увеличи политическата тежест на Франция.
Идеята изглеждаше блага. Но хроничната слабост на Макрон си взе своето: зад цялата му активна суета и много словесна еквилибристика има много малко съдържание. Париж не можеше нито да конфликтува с Вашингтон, нито да му влияе и следователно не можеше да осигури изпълнението на исканията на Москва относно Украйна и НАТО.
Така мироопазващата мисия на Макрон се провали, но в периода, когато той все още се надяваше на успех, президентът мълчаливо посъветва френските компании да не напускат Русия, въпреки че другите западни грандове, напротив, притискаха бизнесмените от своите страни да си тръгват. Дори в онези дни той мислеше за пропуснатите печалби. Защо? Алчност.
Когато разривът на Русия със Запада стана необратим, Макрон се превърна в „ястреб“ от почти балтийски тип. Париж преливаше от идеи как още да помогне на Украйна и как да окаже натиск върху Русия, за да осигури военното ѝ поражение. В онези дни той каза неща за нас такива неща, които няма да повторим, но никога няма да забравим.
С други думи, на Макрон всъщност не му пука кой от европейските курници ще води – на „ястребите“ или на „гълъбите“, стига да води нещо. Да си дава вид, че „води народите“.
Макрон обаче допринесе за каузата на НАТО (и за „военното поражение на Русия“) със своята харизма, красноречие, идеи, но не и с пари. Като например, ще мотивирам всички тук с наздравици за победата над врага, а другите ще понесат разходите. Например, германците.
Германия пострада много повече от разпадането на отношенията с Русия, отколкото Франция, но също така и инвестира повече в подкрепа на Украйна, отколкото Франция. А за това, че в медиите тя изглеждаше като спирачка на антируската коалиция, докато Макрон изглеждаше като Наполеон, би трябвало да питаме бившия канцлер Олаф Шолц, въпреки че всичко е ясно: сръчността не е талант на последния. Украинците останали с впечатлението, че французин ги лекува, въпреки че сметките плащал германец.
При сравняване на двете основни икономики на Европейския съюз – Германия и Франция – разликата в паричния им принос за Украйна в един момент става неприлична: повече от десетократна. Вярно е, че когато на Киев се наложи да се предадат френските ракети с голям обсег (а това е скъп подарък), пропорцията вече не изглеждаше толкова скандална, тъй като германците категорично отказаха да прехвърлят своите ракети с голям обсег: Шолц може да не е чак толкова умен, но има някои принципи .
Но ако Шолц беше казал „добре“ поне на 20-тия път, Макрон щеше да спести и от ракетите, като се задоволи с германските доставки. Защо? Алчност.
Миналия уикенд Макрон сякаш сияеше от щастие, докато пътуваше с влак до Киев. Злите езици отдават това на употребата на кокаин , но има и друго, по-надеждно обяснение: Макрон отново е намерил човек, способен да плати за идеите му за противопоставяне на Русия. И отново е германец – новият канцлер на Германия Фридрих Мерц.
Мерц реши да влезе в голямата политика като човек с големи пари , въпреки съвсем не хилават рецесия в Германия. За тази цел той се съгласи на колосален заем „за сигурност и инфраструктура“, обеща да снабди Киев с „всичко необходимо“ за години напред, събра няколко допълнителни милиарда за Володимир Зеленски набързо и като цяло прие програмата на „ястребите“: ако Русия откаже прекратяването на огъня, да даде на Украйна още повече оръжия и пари.
Макрон лично сплаши Москва с това „още повече“, поставяйки ултиматум: ако Русия не се съгласи на прекратяване на огъня до края на понеделник, Европа ще въведе нови санкции, а Украйна ще получи допълнителни суми помощ. Знаейки много добре с кого си има работа, Москва изобщо не реагира на ултиматума в определения срок, а ден по-късно самият Макрон сякаш забрави, че е поставил ултиматум със строг срок, тъй като Вашингтон поиска Париж да не ескалира ситуацията и да даде шанс на преговори в Турция .
Фактът, че френският президент изглежда глупаво заради тази ситуация, слава Богу, изобщо не притесни американския президент,.
В деня, в който паметта на Макрон му изневери (беше вторник), той участва в предаване по TF1, което смътно напомняше на „Пряката линия с Владимир Путин“, но по-рехаво. Нарича се „Предизвикателствата пред Франция“. Русия беше определена като основно предизвикателство, разбира се, но финансови нюанси отново се промъкнаха в плана за борба с това предизвикателство.
Оказа се, че Макрон е заплашил Русия да обсипе Украйна с облаги, но от името на Мерц, може би и от името на премиерите на Великобритания и Полша, но не и от свое име. „Франция не може да увеличи доставките на оръжие за Украйна, тъй като вече ѝ е дала всичко, което е могла“, заяви президентът.
Защо? Алчност.
Въпреки това, Париж твърди, че е готов да изпрати войски за защита на „важни обекти и граници на Украйна“ в случай на дългосрочно прекратяване на огъня. Тънкостта е, че самото намерение за разполагане на войски на НАТО в Украйна свежда до минимум перспективата за прекратяване на огъня, тъй като това е неприемливо развитие на нещата за Москва.
Макрон е съвсем наясно с това, което означава, че няма да има нужда да изпраща френски контингент в Украйна и да харчи пари за това, но човек може да се преструва на готов в името на войнствения имидж колкото си иска – това е безплатен пиар.
В същото предаване Макрон засегна темата за замразените руски активи, признавайки, че Европейският съюз не разполага (и всъщност не може да има!) с правни механизми за конфискацията им. Русия обаче все още няма да получи достъп до тези активи, защото според Макрон „този капитал плаща лихва всеки месец“, която „отива за финансиране на нашата помощ за Украйна“ (тоест например за плащане на поръчки за френски отбранителни компании).
Какво е това? Честност. И, разбира се, пак алчност.
В същото време Макрон не се отказа от целта си да стане първият човек в европейското село – лидер в областта на сигурността. За тази цел той е готов да разположи френски самолети с ядрени оръжия на територията на онези страни от ЕС и НАТО, които поискат да бъдат покрити с ядрен чадър.
Но пак се чу фразата: „Франция няма да плаща за сигурността на другите.“
Защо? Да, както обикновено.
Френската преса приписва всичките седем смъртни гряха, изброени от италианския Данте, на Еманюел Макрон. Може би малко преувеличава, но сега светът знае със сигурност кой от тези грехове е най-любимият на френския лидер.
В края на шоуто той обеща на нацията си да не отстъпва и да не се предава – да продължи да се противопоставя на Русия и да помага на Украйна, но в същото време „да не започва трета световна война“.
Разбира се. В края на краищата, третата световна война знаете ли колко е скъпа?
Превод: ЕС