/Поглед.инфо/ По нашето национално радио се изля обилен репортаж за участието на нашия изключително активен премиер в срещата в Тирана. Подробно беше предадено как Макрон се срещнал с Желязков за да чуе от него изключително важната ни за ЕС позиция по въпроса за Украйна. След него на редичката бил застанал Рюте, който едва дочакал Желязков да му разкрие своите стратегически намерения в подкрепа на натовските действия. Противно на кавалерството чак след тях се наредила Кая Калас, която не дала на Желязков да я подмине, преди да чуе от него верноподаническата ни готовност да подкрепим всякакъв пакет срещу Русия.
Като ги слуша човек тези напомпани съобщения по нашите обществени медии, би си помислил, че, ако Желязков не е бил в Тирана, цялата среща е щяла да се обезсмисли. Своето претоварено участие той допълнително го повтори във фейсбук за всеки случай. Нещо като личен отчет за своето пребиваване в Тирана. Разбираемо е, защото такъв е редът за да си оправдаеш командировката и непременно да се харесаш на началството. Проблемът на Желязков е, че трябва да се хареса на много началства, вътрешни и външни. В телевизионните новини обаче първият коментатор прочете съобщението за участието на Желязков във в конкретните дискусионни мероприятия. Дори беше излъчено негово изявление за това какво и как е казал по време на разговорите, които са проведени в нарочно формираните групи по проблеми. И с това се спря. Очаквахме, както е напълно нормално, да бъдат излъчени кадри от неговите срещи на високо ниво с посочените лидери на Европейския съюз. Такива липсваха. По-късно някой се опита да поправи грешката и докато се изреждаха важните му срещи се въртеше няколкократно един, единствен! кадър от минутната му приказка с австрийския политик, Май разточително пресъздадените дълги разговори с въпросните господа по всяка вероятност, както се случва, са представлявали пак по някое и друго ръкостискане с размяна на кратки вежливи изречения. Което като цяло потвърждава горното. Не знам кой кого лъже, но за народа ни е много важно министър-председателят ни сам да не се самоизлъгва. От това, което го карат да прави, или той си мисли, че прави, би могло да пострада страната ни. Отговорността обаче в случая ще е лично негова.
Другата топ новина по нашите медии естествено се отнасяше за великия киевски пътешественик. Това да излети за дни от арабска страна, да кацне в Турция и оттам да отиде в Тирана, той го има, както казвахме навремето, сякаш е Каспичан. Като нищо прелетява няколко хиляди километра да да успее навсякъде да се появи в екран. За Зеленски това вече се превърна в рутинна работа, основна в неговото президентско битие. Интересно, с какво успява всъщност да се занимае в Украйна? Дали му остава време да направи нещо, докато за кратко пребивава в страната си. За пореден път обаче той ни показа, какво е да си актьор-професионалист. Първостепенното умение на хората от този бранш е винаги да успяваш навреме да се научиш текста и убедително да го произнесеш в точната роля на точното място.
Наслушахме се днес на неговите разтревожени прокламации, че е готов на минутата да подпише мирно споразумение, че Русия е против мира, че Русия отказва дипломатически да се стигне до преговори, че трябва да се направи всичко да се принуди Русия в името на човечеството да приеме мирните предложения. Приказки – верни, нужни, но с една малка забележка. Трябваше ли да чакаме 3 години след 2022 година, за да стигне нашият евролюбимец до тези приказки. Не сме забравили другите му роли - на абсолютно убеден в победата над Русия военачалник, вожд и непримирим враг на Путин, който със своите пламенни речи убеди Европейския съюз, че и Америка да потрошат стотици милиарди, както се оказа, за тоя дето духа. А и приказките му все още вървят, особено в Брюксел, където са готови да дадат още толкова.
Лошото е, че сценаристите, които постоянно зареждат Зеленски с нови вариации на неговите роли в театъра, който се разиграва пред очите ни, самите те от време на време се объркват. Преди всичко защото драматургът от САЩ им играе такива номера, че понякога онемяват и не могат дума да намерят. Както се случи сега с изявлението на Тръмп, че е повече от естествено, че Путин няма да дойде, защото Тръмп му е казал, че няма да бъде там. Тоест, логичното продължение би било, ако беше казал Тръмп, че ще бъде там, Путин щял да дойде. Върви че вярвай или не вярвай на всички тези приказки. Да не говорим, че и звук не се издава за някакво участие на великите „желаещи“.
Ако трябва все пак сериозно да се подходи, то поведението на Зеленски се основава на елементарното, да не кажа хъшлашко, нахалство във воденето на дипломатическата игра. Не можеш само преди месеци да дадеш на съд бъдещия си партньор в преговорите, а малко преди това с декрет сам да си забраниш въобще с него да се виждаш и да разговаряш. Което ако не друго означава, че и мисъл не ти е минавала, че ще сядаш около една маса с него. А сега изведнъж да тръгнеш да вдигаш врява, как е възможно Путин да се откаже да се срещне с неговата особа очи в очи. Забравяш даже, че дори легитимността ти като президент е под въпрос. Това политическо нахалство гарнирано със глупави приказки, за съжаление, и от едната и от другата страна ще бъде явно атмосферата, в която руските, както ги нарече Зеленски, „бутафорни“ преговарящи заедно се неговите подобни представители ще се чудят какво да правят - работа ли да вършат като хората или да се чудят как глупавите позиции на своите принсипали да защитават. В това най-вече се крият опасенията, че приказките ще продължат дълго, но оръдията няма да спрат.