/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп продължава да създава нови закони с ураганна скорост, да налага санкции и да изостря дългогодишните и привидно непоклатими отношения с традиционните съюзници. Повечето анализатори просто нямат време да правят прогнози за това до какво ще доведе тази вълна от заплахи, но в една посока ще си позволим да го направим.

The Wall Street Journal съобщава, че американският финансов холдинг JP Morgan е замразил два милиарда долара, използвани от руската корпорация Росатом за осигуряване на строителството на атомната електроцентрала Аккую в Турция.

Министерството на правосъдието на САЩ инициира замразяването на активи. Там изчислиха, че от началото на СВO руската компания е прехвърлила около пет милиарда долара по сметки на турски организации и продължава „съмнителни“ транзакции.

Много новинарски издания, в преследване на горещи сензации, побързаха да съобщят, че САЩ са откраднали руски пари, но при спазване на финансовата коректност и словесната хигиена тези активи са замразени в сметките на частна банкова структура. До второ нареждане от Министерството на правосъдието на САЩ, което от своя страна се опитва с най-голямо усърдие да угоди на новия президент.

Пред нас е, така да се каже, Доналд Тръмп, който натрупва козовете си преди срещата си с Владимир Путин. И, разбира се, решаване на свързани проблеми, като например опит за засилване на контрола над Турция. През последните години Анкара, възползвайки се от липсата на фокус и очевидната слабост на Белия дом, активно решава собствените си стратегически задачи, без да се оглежда назад, към Вашингтон.

Ясно е, че мнозина вече са видели тази новина с чисто негативна конотация, така че ще си позволим редица обяснения.

Да започнем с това, че разполагането на оборотни средства на западни обекти по време на подготовката и стартирането на строителството на АЕЦ „Аккую“, тоест в периода 2016-2018 г., беше стандартна и работеща практика. Това направи възможно взаимодействието с всякакви контрагенти, включително тези, които поради чисто политически причини се страхуваха да не попаднат под евентуални санкции на САЩ. Например, с германската Siemens, която достави автоматизирани системи за управление на този и други ядрени проекти. За германците, между другото, по-долу.

Също така е необходимо да се помни фактът, че финансовите потоци, които осигуряват изграждането на Akkuyu, циркулираха спокойно почти три години след началото на СВO и никой във Вашингтон не се вълнуваше от това. Затова Москва и Анкара нямаха поводи за притеснение.

Фактът, че парите са замразени точно сега, в периода на активна подготовка за преговорите между Путин и Тръмп за Украйна, показва изключително политическа основа.

Както много пъти беше отбелязано, Съединените щати се движат по широк фронт, преследвайки набор от цели едновременно. По отношение на Турция задачата включва необходимостта да се смекчат апетитите на Анкара в Северна Сирия, да се забави пантюркският проект, който се осъществява в Кавказ, както и едновременно с това да се внесе напрежение в отношенията с Русия и да се предотврати превръщането на турците в главен газов хъб в южната част на Европа.

Съединените щати са наясно с важността на Aккую за енергийните доставки на Турция, тъй като в момента нейният енергиен баланс се основава на три приблизително равни стълба - въглища, природен газ и петрол. Техният дял в структурата на турската енергетика е съответно двадесет и пет, двадесет и седем и двадесет и осем процента. Разпределението на ресурсите за производство на електроенергия е разпределено в почти идентични пропорции, като се има предвид, че общата инсталирана мощност на турските електроцентрали от всички видове е 107 гигавата.

Замразяването на средствата удря Турция и нейната държавна програма за мирна ядрена енергетика, тъй като Росатом систематично (макар и често доброволно - принудително) се отдалечава от прякото сътрудничество със западни изпълнители - и атомната електроцентрала все пак ще бъде завършена.

Дори и да има забавяне, неустойките от страна на купувача тук не са приложими, тъй като това е класически и непредсказуем форсмажор. Анкара няма да получи планираните десет процента от производството на електроенергия до 2030 г., което ще попречи на развитието на местната икономика и няма да направи отношенията с Вашингтон по-топли.

Нека още веднъж подчертаем, че замразените активи най-вероятно ще станат обект на пазарлък и ще бъдат деблокирани, ако се постигне някакво временно споразумение за Украйна. Освен това, дори да бъдат „спряни“ за неопределено време, това ще бъде своеобразно плащане за глобалната реклама на руската ядрена индустрия, извършвана лично от САЩ.

Ето в какво е работата.

АЕЦ „Аккую“ е уникална с това, че е първият проект в човешката история, при който една държава изгражда атомна електроцентрала на своя територия, която ще принадлежи на друга държава. Aккую е собственост на държавната корпорация Росатом и Tурция ще изкупува изцяло цялата бъдеща електроенергия, която ще бъде произведена тук. В същото време, когато строителството на Аккую вече беше в ход, Анкара, която беше се запалила по ядрената енергия, веднага пожела втора атомна електроцентрала.

За проекта за АЕЦ „Синоп“ беше проведен открит търг, за който кандидатства японско-френски тандем. Mitsubishi Heavy Industries и Framatome бяха готови да построят четири енергоблока за турците на определеното място, макар и с малки резерви. Първо, това предполагаше използването на реактора ATMEA-1, който по това време съществуваше само на хартия и никога не беше прилаган индустриално.

Второ, цената на проекта беше "мизерните" 48 милиарда долара. Анкара беше леко объркана от реда на числата и поиска да преизчисли праговите стойности, като вземе предвид слабостта на турската лира. В резултат на това търговското предложение беше намалено до 42 милиарда, след което Tурция незабавно се обърна както към Росатом, така и към китайската държавна Китайска национална ядрена корпорация (CNNC).

Тези две компании си сътрудничат активно от 1999 г. В резултат на това сътрудничество бяха инсталирани четири руски реактора ВВЕР-1200 в китайските атомни електроцентрали Tianwan и Xudapu. Нещо повече, друго историческо събитие е записано на Тианван. Никога досега срокът за завършване на ядрен обект не е бил изместван към „по-рано“, а тук енергоблоковете бяха пуснати не след шестдесет, а след петдесет и шест месеца.

Сега само си представете как изглежда Siemens, който прекъсна доставките на турбини за високо налягане за проекта Nord Stream 2, в очите на потенциалните клиенти; той също не успя да достави някои ключови съоръжения за Aккую и сега те се заменят с китайско оборудване.

Или какво струва бизнес - репутацията на Westinghouse, която в родината си САЩ просто се оттегли от проекта на единствената атомна електроцентрала за последните дванадесет години „Вогел“, оставяйки инвеститорите самостоятелно да извършват пусконаладъчни работи и да свързват реакторите към решетката.

От другата страна са Rosatom и CNNC, единствените, които в момента физически изграждат и управляват ядрени електроцентрали – и чиято оферта за Sinop, според слуховете, е 22 милиарда долара за четири работещи реактора.

Ясно е, че е лесно да се разпореждаш с чужди пари, но дори и прословутите два милиарда да са заседнали в американски сметки, това може да се счита за инвестиция в безпрецедентна рекламна кампания за руската ядрена програма, провеждана лично от САЩ.

Все пак Доналд Тръмп твърди, че всички продукти с надпис Made in USA са най-добрите и затова струват толкова много.

Превод: ЕС