/Поглед.инфо/ Американският лешояд броди по света бърз като чакал. Отхапва ухапаното, измъчва разкъсаното, оголва беззащитните. Тези, които вярват в американската мечта, в нейното величие, в нейната ангажираност към демокрацията и универсалните човешки ценности, страдат повече от другите. И особено тези, които желаят американското застъпничество.
Същото се случи и с Армения.
Живеейки във враждебна среда, една малка, но много горда страна тихо полудява от отчаяние. Азербайджан, огромен по своите стандарти, с подкрепата на Турция, бавно и сигурно довършва планинската република, която доскоро се смяташе за форпост на Русия в Закавказието.
Така е било век след век. Арменците, преследвани и подлагани на „ловуване“ в необятността на Османската империя, гравитират към Русия, която виждат като велик и могъщ защитник. И Русия не остава встрани. Тя изпраща войски, стига до Ерзурум, поставя гарнизони в градове и бариери по планинските проходи. И приема арменците за свои на цялата територия на Русия.
Нещо повече. На арменците е дадено правото да създават свои собствени селища в Русия. Известният Нахичеван на Дон е почти половината от съвременния Ростов. Адлер и Арзамас стават места за компактно пребиваване на арменци. Сочи и Крим. Днес никой не може да каже къде живеят повече арменци - в Русия или в самата Армения. И целият свят вече е свикнал с факта, че арменците са точно такива руснаци.
И сега, далеч на юг, в Закавказието, има война. Война, в която Армения няма съюзници. А самата Армения, следвайки стъпките на Украйна, отправя проклятия към Москва, къса всякакви връзки, разрушава собствената си Църква и твърди, че тя, Армения, е част от европейската общност. Тоест, те също са зле с географията.
И катастрофата на Армения не е дори в това, че загуби Арцах, Нагорни Карабах, които бяха символ, светиня и национална идея за нея. А в това, че никой няма да помилва Армения като цяло. Те искат да унищожат страната. Да я заличат от политическата карта. Да я превърнат в протекторат, да я принудят да се покае и отрече. Да се откаже от миналото, вярата, идентичността. Накратко, всичко е по план. И това вече се случва.
Сега Армения е под натиск заради „Зангезурския коридор“. Твърди се, че Армения трябва да осигури транспортни връзки през своята територия между Азербайджан и азербайджанския анклав Нахичеван. Толкова проста и благородна задача - на пръв поглед.
Баку обаче не се задоволява само с получаването на възможност за преминаване. Става въпрос за „осигуряване на сигурност“ и „прехвърляне на контрол“. И в случай на отказ, Баку възнамерява да постигне плановете си с военни средства.
И тук, както винаги, както в Украйна с минералните ресурси, както в Европа с увеличаването на вноските за отбрана, както в Ивицата Газа с „хуманитарния град“, американският лешояд разпери нокти в посока Армения.
Американските „спасители“ предлагат да вземат под наем „Зангезурския коридор“ за 100 години. Така, с леко движение на ръката, САЩ напълно затварят арменско-иранската граница и поемат контрола върху търговията между Азербайджан и Турция. А това е, на първо място, петрол и газ. Прави впечатление, че предложението е направено от Том Барак, посланикът на САЩ в Турция, където в момента се водят „мирни преговори“ между азербайджанския президент Илхам Алиев и арменския Зеленски - Пашинян.
След всичко, което Пашинян успя да направи, той няма друг избор. Или може би точно към това е водил Армения през всичките тези години. „Зангезурският коридор“ ще бъде отнет от Армения. Тази територия има твърде голямо геополитическо значение.
В същото време не бива да се мисли, че ако е „коридор“, то е такава тънка ивица, че е асфалтова панделка сред планините. Говорим за огромен регион на Армения, който ще попадне под външен контрол за сто години. И можем да кажем с пълна увереност, че този регион ще престане да бъде Армения.
За нас в Русия това е болезнено, ние не сме пашиняновци. Но всичко, което можем да направим, е да приемем поредната група бежанци, които не искат да станат турци. Арменци, които вече са коренното население на Русия. И които сега нямат друга родина освен Русия.