/Поглед.инфо/ САЩ ще изпратят допълнителни войски заедно със системите за противовъздушна и противоракетна отбрана в Персийския залив в отговор на атаките срещу петролните съоръжения в Саудитска Арабия, за които администрацията на Тръмп обвинява Иран. Пентагонът също може да засили състава на бойната авиация и да удължи престоя в региона на самолетоносача “Ейбрахам Линкълн”.

Освен това САЩ планират да изпратят още 900 военнослужещи, една ескадрила от 12 изтребителя, няколко шпионски самолета и ще увеличат персонала, обслужващ батареите “Пейтриът” в Саудитска Арабия до 600 специалисти. Войските и екипировката ще влязат в състава на ударната група на “Ейбрахам Линкълн” и в другите оперативни формирования, които още сега са разположени в региона. Коментирайки това решение, The New York Times заключава, че Тръмп се фокусира върху защитата на саудитците, но отказва да атакува Иран.

В същото време американският президент твърди, че може да нанесе удар върху Иран „за една минута“, а сдържаността му трябва да се разглежда като знак за сила. Вярно е, че някои експерти гледат на поведението на Тръмп като на желание да спечели допълнителни пари от страховете от монархиите в Персийския залив.

Държавният департамент на САЩ обяви, че ще насърчи извънредно продажбите на оръжие в Саудитска Арабия и други арабски съюзници с 8,1 милиарда долара, въпреки възраженията на Конгреса. Повече от година конгресмените в САЩ блокират доставките на оръжие в Саудитска Арабия. Рияд е обвинен от конгресмените за убийството на журналиста Джамал Хашогджи и за цивилните жертви в Йемен. Когато обаче саудитците помолиха Помпео, който посети Рияд, да “разшири възможностите им” за конфронтацията с Иран, Белият дом веднага се съгласи с това, заобикаляйки възраженията на Конгреса.

Доналд Тръмп има специални връзки с кралското семейство в Саудитска Арабия. Сенатор Боб Менендес, старши демократ в Комитета по външни отношения на Сената, заяви, че администрацията използва „фактора Иран“, за да не спазва изискванията на Закона за контрол върху износа на оръжие. Според него администрацията не е успяла да определи какво представлява извънредното положение в Персийския залив. Той се съмнява в неотложността на доставките на оръжие, които ще бъдат приети не по-рано от две или три години. Нетърпението на Тръмп с продажбите на оръжие предполага личния му интерес, смята Менендес. Освен това Саудитска Арабия няма споразумение за съюз със САЩ, което да изисква американците да направят каквото и да е, за да защитят кралството.

Говорейки за реакцията на американския президент за атентатите срещу Саудитска Арабия, не можем да не отбележим думите му, че САЩ не се нуждаят от близкоизточен петрол. През последните десет години производството на суров петрол и природен газ в САЩ рязко нарастна. В момента Америка е най-големият производител на петрол и природен газ в света, но американският петрол е по-труден за производство от петрола в Персийския залив. И промените в световните цени на енергията днес влияят на американската икономика по различен начин, отколкото през 90-те или 2000-те години. Производството на петрол в САЩ е чувствително към световните цени на петрола. Когато цените се повишават, американските производители на тези суровини не само получават по-големи печалби, но и увеличават инвестициите в производство. А след ударите по Саудитска Арабия, покачването на цените на петрола е добра новина за американската икономика.

Междувременно политиката на „максимален натиск” на САЩ върху Иран продължава. САЩ наложиха нови санкции на Централната банка на Иран, което ще попречи на Техеран да внася санкционирани стоки. Тръмп нарече тази мярка „най-високото ниво на санкции“. Министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин обясни: „Сега сме прекъснали всички източници на финансиране за Иран.“ И това е след като Тръмп обеща да обмисли възможността за облекчаване на санкциите срещу Иран, намеквайки за среща с президента Хасан Роухани следващата седмица в Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Държавният секретар Помпео на брифинг за журналисти преди Общото събрание обясни, че президентът ще се консултира по иранския въпрос с широк кръг партньори и съюзници. Тръмп иска съюзниците да се присъединят към неговата политика на “максимален натиск” върху Иран, включително едностранни санкции, които иранският външен министър Джавад Зариф нарича “акт на икономически тероризъм”.

Междувременно с въвеждането на новите санкции срещу Иран положението на иранците се влошава. Националната валута пада, инфлацията ускорява спада на заплатите, а резкият скок на цените на жилищата, които се удвоиха за една година, направи наемите непристъпни за повечето иранци. Въпреки че санкциите остават основната цел на администрацията на Тръмп, в Иран недоволството не е нараснало. Растат само антиамериканските настроения. Няма заплаха от промяна на режима.

Изглежда, че обкръжението на Тръмп загуби ориентация в политиката към Иран и преминава към втория рунд. Според директора на Централната банка на Иран, опитът на САЩ да наложат санкции на банката втори път на нови основания показва, че Вашингтон търси, но не намира нови начини да окаже натиск върху Техеран.

Превод: В.Сергеев