/Поглед.инфо/ Вашингтон прие модата да заплашва с ядрени удари държави, които не представляват екзистенциална заплаха за сигурността на Америка. Цялото човечество ще плати за тази безотговорност: такъв американски подход към атомната бомба обезценява основната причина за нейното съществуване.

Външнополитически цинизъм и макиавелизъм. Това са качествата, които отличават Доналд Тръмп от неговите предшественици - от приказливия Обама, от опияненията от американската мощ на Буш-младши, от демократическия кръстоносец Бил Клинтън. Именно цинизмът и макиавелизмът позволиха на Тръмп да постигне невероятни резултати: например, да постигне подписването на 15 септември на споразумения за нормализиране на отношенията между Израел, от една страна, и Обединените арабски емирства, от друга (за което беше необходимо само да се игнорират най-цинично интересите на палестинското ръководство). Цинизмът и макиавелизмът обаче могат да доведат президента до ужасяващи трагедии. Не само за САЩ, но и за целия свят.

Наскоро пресата получи подробности за взаимоотношенията му с недружелюбни държави, потвърдени от самия Тръмп. И ако, например, намерението за убийство на сирийския президент Башар Асад (официално признатият лидер на държавата), изразено от ръководителя на Белия дом, предизвиква само изненада и протест, то плановете за ядрена бомбардировка на Северна Корея карат човек да се замисли. Например, кой е по-безотговорният притежател на ядрената бомба: Ислямска република Иран, водена от аятолаха (който САЩ не искат да допуснат дори до мирна ядрена програма) или все още демократичните САЩ, водени от Доналд Тръмп?

Тръмп няма представа, но ядрените оръжия не са инструмент за изнудване или метод на натиск, а най-ефективното съвременно средство за предотвратяване на голяма война. Доктрините на отговорните ядрени държави (например, Русия) посочват само три причини, поради които една държава може да ги приложи.

Първата е ответен удар при ядрена атака срещу Руската федерация или нейните съюзници. В политологията това се нарича „взаимно гарантирано унищожение“, тоест атакуващият враг няма възможност да оцелее и да отвори шампанско след победата, освен ако апостол Петър не му донесе бутилка пред небесните порти. Именно този принцип ограничава съветско-американския конфликт по време на Студената война.

Втората - в случая, когато врагът се опитва да лиши страната от възможността да нанесе горепосочения гарантиран удар. Например, както е посочено в руската доктрина, чрез „влиянието на врага върху критичното състояние или военните съоръжения на Руската федерация, чието деактивиране ще доведе до нарушаване на реакцията на ядрените сили“.

И накрая, третата е, ако започне агресия срещу ядрена държава, което поставя под съмнение нейното съществуване. За големите сили това не е съвсем уместно, но за малките притежатели на ядрено оръжие (например Израел) - повече от уместно. Този принцип спасява израелците от нова „Война от Йом Кипур“.

Към тези три очевидни принципа Вашингтон всъщност добавя и четвърти: ядрените оръжия могат да се използват в конвенционален конфликт срещу неядрена държава, ако американското ръководство го пожелае. Тази разпоредба е изложена в американските доктрини - и по принцип отдавна съществува в съзнанието на американците. Включително по въпроса за Северна Корея.

Баланс на силите

САЩ и КНДР бяха близо до ядрена война в началото на 90-те години, когато американците не успяха да разубедят своите севернокорейски колеги от разработването на ядрена програма. Америка се страхуваше от появата на ядрена бомба от агресивния режим на чучхе, смяташе я за "червена линия" и беше готова да реши корейския проблем със сила. И тъй като не би било възможно въпросът да се разреши бързо без ядрено оръжие (в края на краищата, севернокорейската армия е мощна сила), Щатите сериозно обмисляха възможността за употреба на ядрено оръжие на севернокорейската територия, за да намалят загубите сред собствените си военни.

Тогава беше избегната ядрена война с помощта на спешно посещение в Северна Корея на бившия президент на САЩ Джими Картър и сключването на „рамково споразумение“, според което Пхенян се отказва от ядрената си програма в замяна на редица отстъпки от САЩ. Това споразумение беше погребано от Америка в началото на 2000-те, когато КНДР преминава червената линия – създаде и изпита ядрен заряд, но зает с Близкия изток, Джордж Буш нямаше време за Корея. В резултат на това между Корея и САЩ се разви деликатен баланс, един вид баланс на силите. Съединените щати позволиха на режима на Ким да се забавлява на Корейския полуостров - да заплашва Южна Корея и да тормози Япония (което принуди Сеул и Токио да оценят присъствието на американските войски на своя територия) - стига Пхенян да не заплашва директно континенталната част на САЩ.

Този баланс се промени на 29 ноември 2017 г. Не, КНДР не предприе мащабен ядрен удар срещу САЩ и не атакува „критични държавни или военни съоръжения на САЩ, чието извеждане от експлоатация би нарушило реакцията на ядрените сили“. Тя проведе първото успешно изпитание на междуконтинентална балистична ракета.

След това шефът на Пентагона Джеймс Матис беше принуден да признае, че севернокорейските МБР биха ударили континенталната част на САЩ, тоест не Хаваите с Пърл Харбър в Тихия океан, а многомилионните Лос Анджелис, Сан Франциско и Чикаго. Така американците се събудиха от зимен сън по корейския въпрос.

За руснаците подобна реакция може да изглежда прекомерна. Каква заплаха за САЩ може да представлява севернокорейската ракета? Живеем под прицела на хиляди бойни глави и изобщо не се притесняваме за това.

Първо, обаче, Щатите все още имат островен манталитет и съвсем различно, по-ясно разбиране за сигурността (поради което терористичната атака от 11 септември нанесе такъв удар по американската психология). На второ място, Америка мисли за себе си като велика сила, глобален полицай - и просто не може да си позволи да живее под ядрената мушка на някаква бедна източноазиатска държава.

Следователно САЩ се отказаха от политиката на игнориране на севернокорейските дела, след което бяха принудени да избират между два варианта: бомбардировки или преговори.

Следва Иран

Тръмп уверява, че е бил готов за първата възможност, но наличието на ракета у КНДР и вероятно, компактен ядрен заряд възпира американците. В резултат на това те решават да преговарят. След няколко месеца „ядрена тревога“ през юни 2018 г. американският президент и лидерът на Северна Корея, според думите на CNN, „след пет часа безпрецедентни и сюрреалистични преговори, се споразумяха за компромис. Ким не заплашва американците (включително с ракетни изпитания), а Тръмп не бомбардира Пхенян и не му пречи да развива отношения със Сеул “.

Успешното разрешаване на проблема със Северна Корея обаче не означава, че Америка няма да започне ядрена война другаде. Да вземем, например, Иран - аятоласите отказват да сключат компромис със САЩ и да свият мирната си и законна ядрена програма.

Международният натиск няма да помогне на американците - европейските съюзници на САЩ (Великобритания, Германия, Франция) застанаха на страната на Техеран и дори не позволяват на американците да възстановят оръжейното ембарго срещу Ислямската република. Иранците отдавна са свикнали със санкциите. Опасно е да се наказва Иран с военни средства с използване на конвенционални оръжия - Техеран незабавно ще предприеме ответна ракетна атака срещу американските военни бази в региона, както и срещу „плаващите ковчези“ (корабите и самолетоносачи в Персийския залив). Така че остава единственият вариант за натиск - заплахата от ядрен удар.

Проблемът не е дори в това, че тези заплахи са неморални. Факт е, че заплашвайки (при това открито) с ядрено оръжие неядрена държава или такава, която не представлява екзистенциална заплаха за Америка, САЩ се държат изключително безотговорно. Те унищожават остатъците от режима на неразпространение, насърчавайки другите държави да получат възможно най-бързо ядрено оръжие и да преминат в отношенията със САЩ към система на взаимно гарантирано унищожение. И в резултат на това, благодарение на американската безотговорност, ще имаме прекрасен нов свят, където всяка държава ще има ядрени оръжия.

Като вземем предвид степента на развитие на редица държави, както и нивото на съзнание на техните елити, ще стигнем до ситуация, в която ядрените оръжия ще престанат да бъдат най-ефективното съвременно средство за предотвратяване на голяма война, превръщайки се в метод на натиск, инструмент за изнудване и дори инструмент за наказание за неприятен съсед.

Превод: В. Сергеев