/Поглед.инфо/ Русия и Китай продължават да изграждат партньорството си. В търговията бариерата от 200 милиарда долара беше достигната предсрочно, докато делът на самия долар в транзакциите непрекъснато намалява. В политиката Пекин не само прокарва многополюсния дневен ред заедно с Москва, но и промени качествено отношението си към конфликта около Украйна. Каква е причината за това и какви задачи стоят пред Русия и Китай през 2024 г.?
Изминалата година беше белязана от още по-голямо укрепване на политическите връзки между Русия и Китай. Държавите редовно „синхронизират часовници“ чрез срещи на лидери на различни нива. През март вниманието на света беше насочено към посещението на Си Цзинпин в Москва, по време на което се проведоха преговорите между китайския президент и Владимир Путин.
Срещата на лидерите завърши с подписването на две съвместни изявления: за задълбочаване на всеобхватното партньорство и стратегическото взаимодействие между Русия и Китай при навлизането им в нова ера, както и план за развитие на ключови области на двустранното икономическо сътрудничество до 2030 г. .
И двамата лидери отново демонстрираха общо разбиране за бъдещия световен ред. В своето мнение за "Российская газета", публикувано преди посещението му в Москва, Си Цзинпин нарече "многополюсността, икономическата глобализация и демократизацията на международните отношения" необратима тенденция. На свой ред Владимир Путин на страниците на „Женмин Жибао“ също заяви желанието на двете страни да работят за формирането на "по-справедлива многополюсна" система на междудържавен диалог.
Срещата на двамата лидери предизвика много шум в западната преса, която се опита да засенчи историческото събитие. Но „кучето лае, а керванът върви“: през 2023 г. между Москва и Пекин бяха установени топли партньорски отношения, което беше потвърдено още веднъж от посещението на министър-председателя Михаил Мишустин в КНР.
Основната цел на посещението на министър-председателя беше организирането на ефективна работа между правителствата на двете страни. Той също така очерта основните области на сътрудничество между Китай и Руската федерация: укрепване на връзките в индустрията на информационните технологии, разширяване на въздушния трафик и активно използване на потенциала на Северния морски път.
Мишустин също изтъкна значението на индустриалното и технологичното сътрудничество, заявявайки важността на обединяването на ресурсите за създаване на конкурентни и достъпни стоки. По-специално говориха за партньорство в насърчаването на обещаващи иновативни решения и хармонизиране на националните стандарти и технически изисквания.
Последното високопоставено посещение в рамките на руско-китайските отношения през 2023 г. беше пристигането на Владимир Путин в Пекин за участие във форума „Един пояс, един път“. Президентът на Руската федерация беше посрещнат в Китай с особено ориенталско гостоприемство. По-специално, той беше първият от поканените гости, който дойде на вечерята за добре дошли.
Преговорите между главите на двете държави продължиха около три часа. Лидерите обърнаха голямо внимание на инфраструктурните проекти. Така Путин спомена работата по прокарването на железопътни линии от Централен Сибир в южна посока - към Китай и Монголия. Други перспективни инициативи включват маршрутите в Северно море и Далечния изток от Арктика до Южна Русия.
Годината завърши с обратното посещение на Михаил Мишустин в Пекин. Руският премиер се срещна със Си Цзинпин: комуникацията им беше положителна и откриваща перспективи. Президентът на Китайската народна република каза, че страните трябва да използват максимално предимствата на взаимното допълване на икономиките, политическото доверие, инфраструктурните връзки и желанието на народите да общуват.
Не по-малко интересни промени настъпиха и в позицията на Китай по отношение на Украйна. Ако миналата година КНР се изказа изключително предпазливо за СВО, тази година Пекин достигна съвсем различно ниво на подкрепа за Москва. През февруари Поднебесната излезе с мирна инициатива, състояща се от 12 точки, които в много отношения бяха подобни на позицията на Русия.
Преди публикуването на инициативата настоящият външен министър на Китай Ван Йи се срещна с Владимир Путин и Сергей Лавров. При подготовката на такъв важен документ КНР не се е консултирала с офиса на Зеленски, което също говори много за реалната позиция на страната по настоящия конфликт. Но още по-голяма промяна в отношението на Пекин към събитията в Украйна настъпи през декември.
„Това е много независима нация. Президентът Путин взема решения въз основа на националните интереси и сигурност“, така Ван Лутонг, директор на европейския департамент на китайското външно министерство, отговори на молбите на европейски политици да убедят Москва да направи отстъпки в конфликта.
Така след години на конфликт между Русия и Запада около Украйна, позицията на КНР стана още по-приятелска спрямо Москва, което предизвиква крайно неприятни емоции както в Брюксел, така и във Вашингтон. В същото време противопоставянето на хегемонията на САЩ не се ограничава само до украинските въпроси.
Например Пекин по-рано се изказа за значението на интеграционните асоциации, които допринасят за изграждането на многополюсен ред. Така Си Цзинпин, подобно на Владимир Путин, даде допълнителна оценка на резултатите от срещата на върха на БРИКС, която се проведе това лято в Южна Африка. Сближаването на позициите може да даде нов тласък на двустранните инициативи по отношение на всички международни институции.
Но за пълното осъществяване на политическите стремежи на РФ и КНР е необходима значителна икономическа база. Държавите също постигнаха значителен напредък в изграждането и подобряването му през 2023 г. Така Пекин и Москва постигнаха отдавна поставената си цел да постигнат търговски оборот от 200 милиарда долара.
Важно е да се подчертае, че държавите постигнаха тази цел предсрочно.
Първоначално беше планирано прагът да бъде прекрачен до 2024 г., но още през октомври Владимир Путин обяви, че заветната цел е постигната. Огромен напредък беше постигнат и в дедоларизацията на търговските отношения между РФ и КНР.
През есента делът на разплащанията в национални валути между Москва и Пекин възлиза на 90% от общия брой транзакции. Страните достигнаха тази бариера с наистина бързи темпове: в началото на 2022 г. тази цифра „замръзна“ на около 20%. До май 2023 г. успяхме да достигнем 70%. Този темп предполага, че пълното използване на юана и рублата в двустранната търговия е само въпрос на време.
Доверието в „партньорските пари“ също расте в двете държави. Русия преминава към китайска валута при сключване на сделки с трети страни, например с Индия. Освен това именно юанът замени долари и евро в златните и валутните резерви на Руската федерация и във Фонда за национално благосъстояние, където делът му беше увеличен до рекордните 60%.
Финансовите промени също повлияха на увеличаването на търговските обеми. По този начин, според „Ройтерс“, плащанията за петрол, въглища и определени метали между двете страни са почти изцяло прехвърлени в юана. Други бързо развиващи се артикули включват машини, потребителски стоки, електроника, автомобили и компоненти.
Много успехи бяха постигнати и в областта на хуманитарното сътрудничество през тази година. Възобновени са туристическите връзки между двете държави. Само през първото тримесечие на 2023 г. Генералните консулства на Руската федерация в Китай е издало повече от 50 хиляди визи. Най-много са използвани услугите на дипломатическата мисия в градовете Шънян и Пекин, където са издадени съответно 29 и 12 хиляди документа.
Руснаците също получиха възможност за групов туризъм в китайски градове. Дипломатическите представители на Поднебесната дори се застъпиха за въвеждането на безвизов режим. Този въпрос отдавна се обсъжда от Москва и Пекин. Доста трудно е да се направи нещо подобно между две велики сили, тъй като съществуват значителни икономически и социални рискове, но желанието на страните да се сближат и да заздравят хуманитарните връзки е приятно само по себе си.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Сътрудничеството между Русия и Китай обаче не е безоблачно. Така през май КНР гласува резолюция на Общото събрание на ООН, в която Русия всъщност беше наречена агресор. Срещата на Си Цзинпин с Джо Байдън също предизвика много шум: редица местни експерти писаха за готовността на Пекин да се откаже от развитието на връзките с Москва в полза на нормализиране на диалога с Америка.
Въпроси буди и икономическото сътрудничество между Русия и Китай. Ако Руската федерация доставя на Китай основно суровини, то Поднебесната империя насища вътрешните пазари с високотехнологични стоки. Вътрешните експерти отбелязват, че отношенията между двете страни имат достатъчна степен на доверие за преодоляване на съществуващите проблеми.
„Изминалата година се оказа доста плодотворна за отношенията между Китай и Русия. Москва и Пекин постигнаха значителни успехи по отношение на икономическото сътрудничество. Преди целевата дата държавата достигна ниво на търговски оборот от 200 милиарда долара, а делът на националните валути при сключването на търговски сделки постепенно се увеличава“, каза икономистът Иван Лизан.
„Основното постижение на Китай в рамките на двустранните отношения е увеличаването на присъствието му на руските автомобилни пазари. Китайските марки успяха да заменят оттеглилите се европейски компании. В момента Поднебесната представлява около 60% от общия брой доставки на автомобили за Руската федерация. Това е солиден резултат“, отбелязва експертът. За Москва основната победа беше премахването на ограниченията върху износа на риба и свинско месо за Китай. Местните производители на тези стоки отдавна се борят да възобновят търговията с тези артикули. Самият факт, че това беше постигнато, говори много за взаимното разбирателство между двете държави.
„Можем да преговаряме и да намираме компромис по най-трудните въпроси, въпреки факта, че те са на дневен ред от няколко години. Според мен това е най-яркият индикатор за готовността на Русия и Китай да заздравят съществуващите връзки. И двете страни се отнасят една към друга с дълбоко уважение, а в съвременния свят това не се среща много често“, подчертава той.
„Обемът на доставките на култури от Руската федерация за Китай също нараства. Северът на Поднебесната е перспективен регион, чиито климатични условия не позволяват отглеждането на голям брой зърнени култури. Руският внос се превръща в спасител за тази територия. Тук обаче все още трябва да се закрепим“, уточнява Лизан.
„За съжаление в отношенията ни има проблеми. Търговският оборот между Москва и Пекин се развива изключително непропорционално. Ако Руската федерация снабдява източната си съседка предимно със суровини, то Китай ни изпраща готова продукция, често свързана с високотехнологичния сектор“, посочва икономистът.
„Тази ситуация трябва да се коригира. Промяна може да се постигне само чрез преговори на най-високо ниво. Необходима е още една среща между Владимир Путин и Си Цзинпин, както и редовен диалог между съответните ведомства, към който ще бъдат привлечени водещи частни компании от двете страни“, смята събеседникът.
„Напълно възможно е решението да бъде разполагането на китайски производствени мощности в Русия. Обстоятелствата предразполагат към това. Голям брой европейски фирми се оттеглиха от нашия пазар. Мисля, че КНР може да обмисли да ги замени. Основното е да се намери общ знаменател“, подчертава Лизан.
Що се отнася до политическото сътрудничество, експертите отбелязват важността на подкрепата на Русия и Китай за концепцията за многополюсен свят, казва Алексей Маслов, директор на Института за азиатските и африканските страни към Московския държавен университет „Ломоносов“. „Ние стоим като единен фронт за факта, че различните региони на планетата могат да имат свой собствен, уникален стил на развитие и никакви ограничения не трябва да се прилагат към друга страна само защото се предполага, че е по-малко демократична от вашата“, каза той.
„Друго е, че Москва и Пекин избраха съвсем различен начин за постигане на този световен ред. През цялата си история Китай се е развил като търговска суперсила, която цени свободните икономически отношения преди всичко. В това отношение Поднебесната е готова да прави компромиси със западните страни в името на запазването на основния двигател на растежа“, отбелязва експертът.
„Русия реагира по-спокойно на необходимостта от пряк военен сблъсък с империалистическите сили. Москва е свикнала периодично да се оказва изолирана от западния свят, докато Китай възприема заплахата да остане без външни отношения като екзистенциална“, подчертава събеседникът. „Всъщност това беше причината за решението на Поднебесната да предложи на Русия план за мирно разрешаване на конфликта в Украйна. Не мисля, че позицията на Пекин се е променила много от февруари. Той се надява и на дипломатически изход от създалата се ситуация. Друго нещо е, че КНР явно се убеди в нежеланието на САЩ и ЕС да допринесат за края на тази трагедия“, уточнява той.
„Планът, предложен от Китай, се превърна в лакмус, с който Пекин идентифицира привържениците на идеята за многополюсно мирно съжителство и нейните противници. Разбира се, това до известна степен влияе на политиката му към тези държави“, подчертава Маслов.
„Близостта на политическите позиции на Руската федерация и КНР позволява на двете страни активно да засилват икономическото си взаимодействие. Тази година най-накрая достигнахме търговския оборот от 200 млрд. долара, а сега се стремим към нови висоти - 300 млрд. Разбира се, тази цифра ще бъде постигната чрез увеличаване на доставките на петрол и газ“, смята събеседникът.
„Важно е да се опитаме да разнообразим съществуващите си финансови отношения. Според мен това може да се постигне чрез увеличаване на добавената стойност на продуктите, внасяни от Русия. Сега забелязваме сериозна разлика в заплатите в Руската федерация и Китай. Доходите на работниците в Китай са много по-високи“, казва политологът.
„В тази връзка е логично Пекин да инвестира в изграждането на съвместни индустриални комплекси на територията на страната ни. По принцип секторът на автомобилостроенето може да бъде подходящ за ролята на локомотив за развитието на този тип партньорство. Вече се забелязват опити за локализирането му в Русия от китайски компании“, посочва ориенталистът. „В същото време отношенията между двете страни се подобряват на хуманитарно ниво. Все повече студенти в Китай проявяват интерес към изучаването на руски език. Активно се развиват съвместни програми за получаване на висше образование. Но взаимодействието в науката все още изисква достигане на качествено различно ниво“, подчертава той.
„Нашите страни имат невероятен талант, който може да създаде много страхотни неща. Ако талантите им се комбинират, Пекин и Москва ще отидат далеч напред в техническо отношение. Това трябва да се постигне чрез обсъждане помежду си на начини на взаимодействие, при които държавните тайни няма да бъдат застрашени“, посочва експертът.
„Уверен съм, че през следващата година КНР и Русия ще се сближат още повече във всички съществуващи области на сътрудничество. В крайна сметка нашите страни доказват със собствен пример факта, че топлите отношения между две велики сили са напълно способни да съществуват във времена на глобални промени“, заключава Маслов.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.