/Поглед.инфо/ На 3 януари извънредният конгрес на Комунистическата партия на Украйна (КПУ) издигна кандидатурата за президент на своя лидер Петър Симоненко.”Делегатите на конгреса единодушно взеха решение да издигнат като кандидат-президент от Комунистическата партия на Украйна Петър Николаевич Симоненко, първи секретар на централния комитет”, съобщават от пресслужбата.
Новината изглежда сензационна. През октомври 2015 г., в съответствие със закона за декомунизацията, Окръжният административен съд на Киев забрани дейността на Компартията на Украйна. Оттогава (а дори и по-рано) КПУ и нейният несменяем първи секретар напълно изчезнаха от информационното пространство, централните органи и местните съвети на партията прекратиха своята дейност, нищо не се чува за неформалната работа на украинските комунисти.
Наистина, на 15 януари 2016 г. в Киевският апелационен административен съд бе открито производство по апелационната жалба на КПУ, но разглеждането на делото се точи и досега и не се вижда краят му. От Министерството на правосъдието на Украйна съобщиха, че засега решението на съда за забраната не е влязло в сила. Компартията може да продължи своята дейност. За тези, които познават реалностите в Украйна, това може да предизвика единствено смях.
Казват, че „ако звездите заблестят, значи някому е нужно”. И във въпросния случай това е нужно на съществуващите власти, тоест на Петро Порошенко. Единствено властта може да допусне провеждането на конгрес на КПУ (а той протича организирано и спокойно) и да осигури неговата сигурност. Разбира се, че Петър Симоненко е нужен с тезите си на Петро Порошенко в качеството на „технически кандидат-президент на изборите. Но защо?
Обикновено задачата на техническия кандидат се заключва в това, че да облекчи победата на своя „работодател”, откъсвайки от реалния му съперник част от гласовете. От тази гледна точка замисълът на полит-технолозите на украинския президент изглежда непонятен. Нали е очевидно, че Петро Порошенко за втори път няма да спечели изборите още от първи тур, основният въпрос днес за украинския президент е удобният съперник на балотажа.
Според политолозите (на практика единодушно), такъв за Порошенко е условният „антимайданен” кандидат. Но се оказва, че сега Петро Симоненко може да попречи на такъв съперник да се класира на балотаж. Съзнателно не назовавам името на този, комуто Симоненко може да „развали играта”. Когато става дума за украинските президентски избори, то започвам да се заплитам в опозиционните кандидати, които се разясняват кой е нечий проект и кой се бори срещу режима (според мен изобщо никой не се бори).
Всеки „проект”, при достатъчна обществена поддръжка към идеологията, която той гради, може да излезе изпод контрол. Това е целият въпрос. Изглежда, че някои се страхуват сериозно от подобен обрат. Уж това противоречи на наличната социология, но нали поръчковият характер на резултатите от социологическите допитвания е известен, както е известно и това, че за украинските социолози има „контролни цифри”, отвъд които им е забранено да излизат. Освен това при провеждането на допитванията много хора се страхуват да отговарят откровено. А тези, които изобщо отказват да говорят със социолозите на политически теми в момента, са около 70%, както не е било никога. И всички разбират защо. Накрая властите имат своите методи за следене на общественото мнение: анализ на съдържанието на социалните мрежи, а също и добрите стари агентурни доноси, чийто масив дава доста по-обективна картинка, отколкото допитванията.
И когато всичко това се вземе предвид, то се вижда, че положението за украинските власти не е благополучно. Делът на тези, които „животът след Майдана” освободи от плена на пропагандата, които са разбрали нуждата от радикална смяна на курса на развитие на Украйна, става заплашително голям. И тези хора могат да донесат изненади на изборите.
В такъв случай всеки „антимайданен” кандидат ще стане за Порошенко по-опасен, отколкото дори и настоящият фаворит Юлия Тимошенко или изскочилият като дяволче от кутийка комик Владимир Зеленский. Нали между тях и украинския „гарант” няма идеологически различия. Това значи, че и предизборната схватка ще се превърне в сблъсък на симпатии/антипатии по отношение на личностите им. Да, началната позиция на непопулярния президент изглежда неизгодна, но той винаги има възможността да хвърли някой компромат по конкурента си и да се заиграе със слабите му места.
А ако кандидатите действително застанат на различни идеологически платформи, „личностите” им стават вторични. Изменянето на системата на възгледите на човека е значително по-трудно от неговите лични симпатии и антипатии, а и недостатъците на „своя кандидат” изглеждат напълно търпими, а на „чуждия” съвършено неприемливи. Помни се как дори и двете присъди на Виктор Янукович не му попречиха да победи през 2010 и 2004 г. (истинският победител на изборите от 2004 г. бе той): в Янукович хората видяха алтернативата на плъзването на Украйна на Запад (друг е въпросът, че сбъркаха здраво).
Та така, Порошенко и неговите хора се плашат най-много от идеологически сблъсък на балотажа. Оттук и съживяването на украинската Компартия от ръцете на режима, „декомунизирал” всичко и всеки. А за Петър Николаеви Симоненко, който вместо достоен край на политическата си кариера, предпочете ролята на марионетка, това е обидно.
Превод: В.Сергеев