/Поглед.инфо/ В нашето обществено съзнание предприемачът е човек, който си поставя основната цел: да печели пари. В по-голямата си част бизнесменът като модел за подражание е богат човек, който действа възможно най-рационално, за да увеличи собствения си капитал. Ясно е, че в действителност всичко в живота е по-сложно и разнообразно, но картината в главите ни като цяло е подобна.
За капиталистическия свят това е норма. Същата картина се наблюдава и в нашето законодателство. „Предприемаческата дейност се признава като дейност, насочена към систематично получаване на печалба от използването на имущество, продажба на стоки, извършване на работа или предоставяне на услуги.“ Това е мястото, където всички танцуват. Както общественото мнение, така и данъчната служба. Бизнесът трябва да е печеливш и да плаща данъци. И да спи спокойно.
И в този момент категорично протестирам. Искам да критикувам този подход към тълкуването на икономическата дейност. И то не отляво - както някога, а и сега социалисти или комунисти - а отдясно. Въпреки че объркването отдавна цари в политическата координатна система. Нека наречем моята позиция дясно-ляво пристрастие – термин, въведен в епохата на първите сталински процеси.
Факт е, че няма отделна икономическа сфера на човешката дейност. Човек не е робот или изкуствен интелект, програмиран за един резултат. Дори и най-ефективният бизнесмен е плетеница от сложна човешка материя, състояща се не само от рационалното, но и от емоционалното. Преживяване, радост, неприятности, щастие, приятели, семейство, влюбване, махмурлук и много други. Всичко това живее в икономическия човек заедно с волята за увеличаване на капитала. И това е хубаво.
Лошо е, когато е различно. Когато капиталът започне да доминира над всички други прояви на човечеството. „Искам да отворя ресторант, да храня хората вкусно, да общувам с тях и в тази комуникация и бизнес да покажа своята креативност и да си изкарвам прехраната от това.“ Или: „Искам да инвестирам пари, може би в ресторантьорския бизнес, не ме интересува, основното е, че трябва да има поне 40% печалба годишно.“ Тези модели имат напълно различни същности. Въпреки че когато се реализират, те ще изглеждат идентични на външен вид - ще се появи нов ресторант.
Щом печалбата е поставена на преден план, а не хармонията на собствения и околния свят, човек прави крачка към собствената си дехуманизация. Такъв „икономически човек“, ръководен единствено от идеята за печалба, е лошо копие на същия този изкуствен интелект, алгоритъм, програмиран за финансови резултати. И сега вече има много подобни ботове, които поемат търговията на фондовата борса с всякакви активи и вече го правят по-добре от човек.
Печалбата не е цел, а средство. Икономическата дейност на човека трябва преди всичко да преследва същите цели като всяка творческа човешка дейност като цяло - тя трябва да бъде отговорен и творчески акт, акт на грижа - и чрез това своята лична човешка реализация. Хуманизиране на самия себе си.
И това не са само хуманитарни лозунги. Трябва, след като осъзнахме тази новоформулирана реалност на икономическия човек, да я пренесем в реалния свят. Тоест да се формира нов икономически дискурс, а от него да се родят промени в законодателната сфера. Предприемаческата дейност не трябва да се тълкува като „дейности, насочени към системно генериране на печалба“. Целите трябва да са в друга област - в областта на увеличаване на общественото благо, създадената от предприемача полза за околната среда - социална и културна на първо място. Социалният и човешкият капитал на конкретната територия, където оперира даден бизнес, и ефектът, който бизнесът има върху растежа на този капитал - това, а не печалбата, трябва да бъдат новите двигатели на икономиката.
Защо да свеждаме предприемачеството до печеливша дейност? А и печалбата, а творческата себереализация винаги са били основните мотиви, движещи един предприемач.
Няма капитал, като безкрайна надпревара за умножаване на пари, свеждане на човек до проста функция, оприличаване на човек на бот. Има растеж на общественото благо, израстващо от творческата дейност на всеки отделен предприемач-творец.
Сбогом на капитализма!
Превод: В. Сергеев