/Поглед.инфо/ Предсрочните избори за Върховната Рада на Украйна, назначени с указ на президента на Украйна Зеленски, се проведоха тази неделя, 21 юли. За да се преценят перспективите на определените политически сили, както и възможните последици от избора на нов парламент в Украйна, информационна агенция „Новоросия” се обърна към Сергей Черняховски, доктор по политология, политолог и журналист.
„Засега са известни резултатите от много и като цяло те се колебаят около следната картинка. Очевидно е, че „Слугата на хората” е на първо място, колко места ще получат, е въпросът. Не е случайно, че вече започнаха инициативи по „Минск”, проведе се разговор с руския президент Владимир Путин. Тоест, те усетиха, че губят рейтинга заради това, че не правят тези неща и се опитаха да го подобрят малко, да се демонстрират по този въпрос. Ясно е, че „Опозиционна платформа – за живот” на Медведчук влиза в Радата. Допускам, че Порошенко ще мине, той има сериозни шансове - той изпреварва „дамата с косата“ във всички публикувани данни. И нататък всичко е на ръба. Разбира се, не бих желал Смешко да премине, като главен организатор на Майдана от 2004 г. (тогава СБУ, под негово ръководство, по всякакъв начин охраняваше и осигуряваше комуникация за Юшченко). Партията „Глас” се премята на повърхността, но тук зависи от това как ще се развие ситуацията в последния момент. Сега се води борба за последния момент - Медведчук наскоро беше в Страсбург със своя план за уреждане на конфликта, „Слугата” също така някак си се опитва да се прояви.
Всъщност, основната интрига е колко ще падне резултатът от “Слугата на народа”, защото тенденцията досега е низходяща и колко ще се увеличи за „Опозиционната платформа - за живот”. Втората интрига е около това, което ще се случи с малките партии.
Ако теоретично ситуацията остане същата, както беше обявена вчера, тоест. 42% за „Слуга на народа”, 15% за „Опозиционна платформа”, 8% за Порошенко, 7% за Тимошенко, това ще означава (Не вземам под внимание мажоритарните окръзи, защото това е отделна история), че е възможна само една стабилна коалиция – партията на Зеленски и партията на Медведчук. Защото, ако към тези 42% се добави това, което се дава на Порошенко или Тимошенко днес, то се получава баланс от 50%. И това създава проблемна ситуация - първо, постоянна зависимост от тях, второ, с Порошенко по политически причини не е възможно обединение, на трето място, може да има някои възможности с Тимошенко, но днес се оказва, че с нея не може да се получи парламентарно мнозинството. В тази връзка трябва да преговарят с „Платформата”. Това е положението днес, ще видим след два дни.
Що се отнася до това как резултатите от изборите могат да се отразят на вътрешната украинска програма и ситуацията в Донбас, не трябва да забравяме, че всичко, което се прави в навечерието на изборите, не е задължително да продължи след изборите. За съжаление, това е добре позната практика. Сега се договорихме за безсрочно примирие, но се договорихме преди изборите и когато те преминат, Върховният съд на Украйна като цяло няма да изпълни това задължително. Не мисля, че резултатите от изборите ще влошат положението в Донбас, но и не съм уверен, че ще го подобрят.
Виждам го по този начин: ако десните загубят, тогава техният извънпарламентарен натиск върху Зеленски естествено ще се засили и той ще трябва да се поддаде на радикалите или да прибегне до ответни действия по отношение на тях. Ако започне да отстъпва, ще трябва да засили агресивните действия в Донбас. Ако той поеме по пътя на наказателните мерки в отговор на извънпарламентарния натиск върху него, тогава, от една страна, ще бъде правилно, но от друга - няма да допринесе на мирния живот в Украйна. Но в този случай ситуацията в Донбас ще се облекчи.
Говорейки за някаква утопична картина, която най-вероятно не е възможна, но която би била продиктувана за здравия разум и политическата логика, Зеленски обективно трябва да потисне десницата. Той очевидно няма реални силови ресурси за това,а позицията на Аваков е неразбираема. Макар и в самото начало Аваков да се опитваше да потисне десните , но не му се получи и оттогава той ги постави под здравия си контрол. На кого тогава да разчита Зеленски? Логично е, разглеждайки тази ситуация от негова гледна точна, трябва да викне: „всички сме украинци”, „трябва да си помагаме един на друг”, „трябва да прекратим войната и да смажем тези, които разпалват омраза”. Но това може да бъде направено от друг, някой на равнището на Фидел Кастро, Дьо Гол, но Зеленски… Той едва ли ще направи това.
Превод: В.Сергеев